Shadow_Walker
08-05-2008, 21:00
Гората в нощ тъй черна,
Изглежда толкова безкрайна,
Всява ужас в млада жертва,
Обсебва мисълта потайна.
Тъжен призрак скита,
Броди в сенките зелени.
Той покоя не открива,
А сълзите са вледени.
Сред мъгла от мъка
Той се носи, плува.
Спомените го преследват,
Миналото него спъва.
Бяха нему непознати
Доблест, доброта и дума мила.
Той изпитваше най-долни чувства
със душата си изгнила.
Подлост, кражба, егоизъм
Във сърцето му живяха.
А злините, що извърши
Наказание постлаха.
И тогава, сам останал,
Тъй отритнат, непотребен
Страшна лудост го обсеби
И напусна той дома си верен.
Скрит сред нощната забрава,
Бяга от проблемите коварни.
Във гората стара и прохладна
Търси лек за свойте рани.
Глас отвътре го разкъсва:
“Ти за тази участ си виновен”
Глас, отвъден сякаш, все говори:
“Ти от злост и низост си отровен.”
Изглежда толкова безкрайна,
Всява ужас в млада жертва,
Обсебва мисълта потайна.
Тъжен призрак скита,
Броди в сенките зелени.
Той покоя не открива,
А сълзите са вледени.
Сред мъгла от мъка
Той се носи, плува.
Спомените го преследват,
Миналото него спъва.
Бяха нему непознати
Доблест, доброта и дума мила.
Той изпитваше най-долни чувства
със душата си изгнила.
Подлост, кражба, егоизъм
Във сърцето му живяха.
А злините, що извърши
Наказание постлаха.
И тогава, сам останал,
Тъй отритнат, непотребен
Страшна лудост го обсеби
И напусна той дома си верен.
Скрит сред нощната забрава,
Бяга от проблемите коварни.
Във гората стара и прохладна
Търси лек за свойте рани.
Глас отвътре го разкъсва:
“Ти за тази участ си виновен”
Глас, отвъден сякаш, все говори:
“Ти от злост и низост си отровен.”