Angelita
08-06-2008, 16:20
Здравейте.Виждам,че тук обсъждате най-различни проблеми в любовта и бих искала да ви помоля за съвет.Много съм объркана,а няма на кого да споделя....защото проблемът касае човекът,на който по принцип споделям любовните си терзания - най-добрата ми приятелка.
Преди 4 години тя приключи дълга връзка с един мъж,наш общ познат.След това почти веднага си намери друг,ожениха се и чакат дете.Винаги съм била до нея,винаги съм я подкрепяла (особено след мъчителната раздяла с въпросния тип).Аз много й помагах,защото и двамата ги познавам много добре,бях нещо като усмирителка постоянно...но това в миналото.
Бившия й замина за чужбина за 3 години и се върна преди месец.Излизахме много пъти старата компания (без приятелката ми,която е бременна).Аз й разказвам всичко,което се случва когато се събираме,и тя често ме пита за бившия си - какво прави,какво разказва и т.н.Личи й,че още има нещо към него,въпреки че тя беше тази,която го изрита навремето.Аз знам добре характера й,знам че тя едва ли не целенасочено разби връзката си и накара пича да страда.Той също ми призна колко е страдал преди и т.н. колко е бил влюбен в нея НО!Сега,след тези години той е тук,виждаме се всеки ден....и той ми призна,че сега изпитва нещо към мен.Лошото е ,че аз винаги съм си падала по него,още преди да се срещнат (аз ги запознах),но тогава имах друга връзка и с радост приех новината,че са заедно.И преглътнах чувствата си.Направо ги погребах.Но сега,когато и той и аз сме свободни,когато между тях няма нищо...се питам дали бих направила тази (ужасна) постъпка да бъда с него.Той ми предложи да замина с него в чужбина и там да сме заедно.На мен идеята ми харесва,а още повече така тя нищо няма да разбере.Това е проблема.Искам тя да не разбира,ако успея да разбия предразсъдъците си и да бъда щастлива....А ако разбере,тя ще ме намрази.Това няма да го преживея.Тя ми е най-скъпия човек на света,нямам друг по-близък от нея.Но времето тече...а аз не искам да съм сама и нещастна....ЗАЩО трябва да има наранени...няма
Преди 4 години тя приключи дълга връзка с един мъж,наш общ познат.След това почти веднага си намери друг,ожениха се и чакат дете.Винаги съм била до нея,винаги съм я подкрепяла (особено след мъчителната раздяла с въпросния тип).Аз много й помагах,защото и двамата ги познавам много добре,бях нещо като усмирителка постоянно...но това в миналото.
Бившия й замина за чужбина за 3 години и се върна преди месец.Излизахме много пъти старата компания (без приятелката ми,която е бременна).Аз й разказвам всичко,което се случва когато се събираме,и тя често ме пита за бившия си - какво прави,какво разказва и т.н.Личи й,че още има нещо към него,въпреки че тя беше тази,която го изрита навремето.Аз знам добре характера й,знам че тя едва ли не целенасочено разби връзката си и накара пича да страда.Той също ми призна колко е страдал преди и т.н. колко е бил влюбен в нея НО!Сега,след тези години той е тук,виждаме се всеки ден....и той ми призна,че сега изпитва нещо към мен.Лошото е ,че аз винаги съм си падала по него,още преди да се срещнат (аз ги запознах),но тогава имах друга връзка и с радост приех новината,че са заедно.И преглътнах чувствата си.Направо ги погребах.Но сега,когато и той и аз сме свободни,когато между тях няма нищо...се питам дали бих направила тази (ужасна) постъпка да бъда с него.Той ми предложи да замина с него в чужбина и там да сме заедно.На мен идеята ми харесва,а още повече така тя нищо няма да разбере.Това е проблема.Искам тя да не разбира,ако успея да разбия предразсъдъците си и да бъда щастлива....А ако разбере,тя ще ме намрази.Това няма да го преживея.Тя ми е най-скъпия човек на света,нямам друг по-близък от нея.Но времето тече...а аз не искам да съм сама и нещастна....ЗАЩО трябва да има наранени...няма