View Full Version : Споделено за... Моята голяма, нещастна любов
Не обичам да споделям. Никога не съм обичала и не го правя често. Когато споделям, споделям с дневника си. В случая – електронния си дневник. Сега обаче, ще споделя с вас. Дори не знам защо го правя, но думите сякаш сами се пишат. Сякаш клавишите щракат сами. Сякаш пръстите ми се подчиняват не на командите на разума ми, а на тези на сърцето ми...
Всичко започна в средата на пети клас... Един студен януарски ден, точно ми бяха включили интернет и си говорех непрекъснато по скайпа. Същия ден говорих с В. Говорихме си за толкова много неща, когато изведнъж, той ми призна, че ме харесва. Аз не го харесвах и не знаех какво да му кажа. Казах му истината... Какво друго – от лъжата щеше да боли повече. Той каза „Няма нищо, не си ми длъжна, не се притеснявай’’ и аз... Останах безмълвна... След това набързо затворих.
Беше странно, никой никога не ми беше казвал нещо такова, но... Знае ли човек... После започнах да го отбягвам. Той мен – също. Беше наранен и аз го знаех. В началото на шести клас започнахме да излизаме с него... Аз, една приятелка – Ц., той и един приятел, да го наречем И. Тогава много си падах по И., всъщност винаги съм го харесвала, но ... Знам ли, просто бях щастлива, че излизаме с тях, не ми пукаше как се чувства В. Беше добре, след това В. Ме намрази и ... Започна да се държи студено и грубо. Не съм му казвала, че харесвам най-добрия му приятел, това го знаеше само приятелката ми Ц.
По-късно осъзнах, че И. Не е за мен. Лека полека започнах да харесвам В. Не просто като приятел, както винаги, а нещо по-различно... Започнах да се влюбвам в него...
Сега всички казват, че той ме харесва, аз него също, но дали ще си простим за всичко?!... Не зная, но тая надежда. Нали надеждата умира последна...
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Не знам кой го е прочел и кой не, но реших да го пусна като темичка. :)
8) брей тва ми напомни за нещо дет не се бях сещал одавна...ситуацията е г/д същата :D
LipSoFAnAnGel
08-07-2008, 11:02
аЗ ГО четох ..Бих те попитала на колко си години?
Страхотна тема, харесва ми края и ме накара да се замисля :)
Josefinne
08-07-2008, 11:04
А, само да попитам, сега кой клас си? 7ми?
Както и да е това не е толкова важно, въпреки излишият драматизъм на поста ти.
Предлагам ти да се опиташ да покажеш на В., че си падаш по него, флиртувай. Той няма как да знае и още повече , че ще бъде по-боязлив сам да показва чувствата си и да прави крачки към теб, веднъж отхвърлен.
Освен това не бива на обвиняваш себе си, защото тогава, когато той ти го е признал, не си се чувствала така към него и това е било правилното решение за момента. Но животът и времето текат напред и нещата винаги се променят.
Сега ситуацията е друга и ти трябва да се адаптираш към нея и да се опиташ и ти на свой ред да заявиш пред момчето, което харесваш чувствата си.
Успех!
cherinka
08-07-2008, 11:09
8-)
Имате нужда от секс.
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Аз пък в 5-6-7 клас си играех пред блока на ластик,сляпа баба...
:oops:
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Аз пък в 5-6-7 клас си играех пред блока на ластик,сляпа баба...
:oops:
:razz:
LipSoFAnAnGel
08-07-2008, 11:14
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Аз пък в 5-6-7 клас си играех пред блока на ластик,сляпа баба...
:oops:то като се замисля и аз точно това съм правила.. На 12-13 години и през ум не ми е минавало за момчета..но вече явно е по-различно въпреки,че сега съм на 16 не съм дърта :D
Принципно въобще не мисля за момчета, просто напоследък осъзнах каква била работата и реших да го напиша в изблик на лиричност... :D
scoobydors
08-07-2008, 11:17
въпреки излишият драматизъм на поста ти.
:lol: :lol: :lol: Мда.... съгласна (отново) :D
]
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Аз пък в 5-6-7 клас си играех пред блока на ластик,сляпа баба...
:oops:то като се замисля и аз точно това съм правила.. На 12-13 години и през ум не ми е минавало за момчета..но вече явно е по-различно въпреки,че сега съм на 16 не съм дърта :D
Определено...
Какви открития какво неща...,докато преди ние сме търсили къде да се скрием...,сега децата си откриват голямата любов и хич не се замислят...Че си и прощават,осъзнават и най-важното дават съвети,за да не сгрешат другите като тях...Ей това,ако не е развитие със скоростта на светлината...Един ден,като имам дете живот и здраве,няма да се учудя,като е на 7 години - да ми каже "Мамо,на сватба съм,съученичката ми се омъжва"! :razz:
Щом е толкова смешно, моля някой модератор да я изтрие.
(Не влагам и грам драматизъм.)
drun-drun!
08-07-2008, 11:40
Zamislqla li si se 4e prosto si pada6 po nego,6ot liubov 6-7 klas nqma pone spored men.Ina4e kaji kakvoto 4uvstva6 kum V. i gotova rabotata.Tamun 6te si sigorna toi kakvo 4uvstva.
P.S:Sry za latinicata flex type bugqsa
Pliok0019
08-07-2008, 11:49
Това е една нситина уникална тема. Много ми беше интересно, докато го четох. Има нещо наистина много по-важно от момчетата - ти имаш талант. Казвам го ужасно рядко, особено на непознати, но е така. Развий го, наистина си струва.
Според мен имате шанс да сте заедно. Щом се харесвате, нека грешките да останат в миналото. Имате бъдеще заедно.
steli4ka_in_love
08-07-2008, 11:59
Ех,детските години значи!Как ти липсват като станеш на 14 8-) По темата-ако се замисли всеки малко по-голям от 7 клас ще се сети за момчето от съседния блок или клас,който забелязвате,че ви гледа по странен начин и се питате абе защо като мине покраи мен и ми тупка така странно сърчицето.Е,днешната младеж има способността да потърси в чичко гуугъл какво е туй за Бога.Днес нещата са доста по-сложни от тогава,но това не значи че не сме били и ние луди от силното опиянение на чувствата.
Към авторката-сега ти се струва силно и необяснимо но след време тои ще е само спомен за една странен и неизживяна тръпка.Тук и други такива коментари ще прочтеш за чувствата на 13,но вяряай ми остарееш ли малко и ти ще смяташ така.Времето освен че лекува също и учи :-) И от мен да знаеш-ако харесваш толкова това момче говорете!Няма невъзможни неща!Има незапочнати такива ...
да живее любовта..направи така и се увери, че той отново те харесва и тогава действай. недей направо да му казваш, че си падаш по него, защото ако той не е "запален" по теб може да реши да ти го върне за преди и да те отритне.така мисля
KrisiBep
08-07-2008, 12:12
И аз го прочетох.
Малко ми е странно,уж не обичаше да споделяш,но го пускаш като тема..нищо :)
Аз мисля,че трябва да му кажеш.По-добре да знае,ако нищо не стане ,то поне след време няма да съжаляваш,че не си му казала нищо и да се чудиш какво би се получило.Давай смело ;)
UNrealPoWeR
08-07-2008, 12:17
И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.
Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...
Аз пък в 5-6-7 клас си играех пред блока на ластик,сляпа баба...
:oops:
да... гледаше сънчо и мечтаеше да си като ФАНТАГЕРО :> а днес децата:мастурбират, пушат, пият, дрогират се... Пффф я стига ако не е тожа за какво живееш :razz: