www
08-07-2008, 17:23
Бях потънала на дълбоко,далеч от всичко красиво,любимо,дори реално...
Изведнъж усетих черна сянка до себе си.
Шепнеше ми със изпит от студенина глас,слова мръсно-зловещи,губех слуха си с всяка дума все повече и повече.
Душата ми се тресеше от силният токов сблъсък..като на ситно разкъсана умираше ..
Усещах края.
Докосваше ме пареща,мъртво черна ръка ...поглъщаше ненаситно всяка част от мен късче по късче ..
Крещях,но думите не излизаха от устата ми... бавно падах...стенех..
Трябваше всичко да свърши....
..ала краят беше толкова близо,а в същото време И толкова далеч...
Протегнах пръсти,бях парализирана,изходът бе като залостена огнена врата..само болка и безкрайна мъка ..
Сълзите ми застинаха в очите,не смееха да потекат.
Тогава чух и смях победоносен,изпиващ последните ми сили.
Озари ме черна усмивка-замая ме,омагъоса ме,като силна отрова проникна в мен.
Докосна ме език....падна капка кръв от забитата игла в сърцето ми.
Тогава едвам-едвам съзрях края.
Бе замъглен,неясен,чудно тъмен.
Събудих се обляна в пот,треперейки.
В ръката си държах непознат кръст.
Прозорецът беше отворен.
Стоях неадекватно,невярващо,несп особна да продумам...всичко бе толкова истинско ...
Изведнъж усетих черна сянка до себе си.
Шепнеше ми със изпит от студенина глас,слова мръсно-зловещи,губех слуха си с всяка дума все повече и повече.
Душата ми се тресеше от силният токов сблъсък..като на ситно разкъсана умираше ..
Усещах края.
Докосваше ме пареща,мъртво черна ръка ...поглъщаше ненаситно всяка част от мен късче по късче ..
Крещях,но думите не излизаха от устата ми... бавно падах...стенех..
Трябваше всичко да свърши....
..ала краят беше толкова близо,а в същото време И толкова далеч...
Протегнах пръсти,бях парализирана,изходът бе като залостена огнена врата..само болка и безкрайна мъка ..
Сълзите ми застинаха в очите,не смееха да потекат.
Тогава чух и смях победоносен,изпиващ последните ми сили.
Озари ме черна усмивка-замая ме,омагъоса ме,като силна отрова проникна в мен.
Докосна ме език....падна капка кръв от забитата игла в сърцето ми.
Тогава едвам-едвам съзрях края.
Бе замъглен,неясен,чудно тъмен.
Събудих се обляна в пот,треперейки.
В ръката си държах непознат кръст.
Прозорецът беше отворен.
Стоях неадекватно,невярващо,несп особна да продумам...всичко бе толкова истинско ...