N3fer7iti
08-08-2008, 13:21
Скитник
Дъжда на вън вали, утешаваше чувствата и!
Но искрицата горяща в нея нищо не може
да загаси! Плаче... Слуша как капчици
сълзи самотно стичат се по бузите и!
И пак мислите и бягат... Пак към него те вървят
и макар да знае че беше грешка не послуша тя ума!
Сърцето винаги я води, грешката и бе това!
Ума я сочи на посоки но грешната избира тя...
Разумно расзъждаващия беше той, затова и
слушаше го тъ! Мисленето му студено едва
сега ги раздели, причини й болка и я нарани,
но тя прости и загърби! Знаеше че
чувствата му бqха истински макар на
допуснатите грешки... Бqха изпитани и доказани
по истински начини! Казваше и че има усмивка
от чиста красота и ангел наричаше я...
Обичаше я.. Обичаше го и тя!
Скита из спомени тя, в моменти с него
прекарани и с усмивки изпулнени...
Само тои можеше така, да я накара да
се усмихва истински дори когато беше
в беда! С него виждаше светлина, той
и даваше любов и снабдяваше
и сигурността! Както той казваше
"чувството бе като дрогата"...
Предаваше се той, казваше че няма начин,
че нещата от живота не са винаги така,
не винаги побеждава любовта и не трqбваше да
буде толкова найвна! Не вqрваше тя, не го послуша
и се бори за любовта! Зарече се че ще го обича
и ще чака до края на света!
Любовта и беше истинска и тя знаеше това..
Надqваше се че и той ще и повярва... Но обърна
се той и каза че надеждата и ще отмине като
болката и го обеща... Каза и че надеждата умрqла
в него нqма общо с любовта, да не се заблуждава!
Повярва му тя, искаше да буде с него в ноща.
И всqка вечер, услушва се тя.. Може би
пак ще чуе думи от неговата уста..
И пак седи сама... И мисли.. Мисли ли за мен сега?
И бързо скрива една сулза... Не плаче, не...
Това бе само дъжда..
П.П. нямам кирилица на [PC]-то ми и затова може да има доста правописни грешки...
Дъжда на вън вали, утешаваше чувствата и!
Но искрицата горяща в нея нищо не може
да загаси! Плаче... Слуша как капчици
сълзи самотно стичат се по бузите и!
И пак мислите и бягат... Пак към него те вървят
и макар да знае че беше грешка не послуша тя ума!
Сърцето винаги я води, грешката и бе това!
Ума я сочи на посоки но грешната избира тя...
Разумно расзъждаващия беше той, затова и
слушаше го тъ! Мисленето му студено едва
сега ги раздели, причини й болка и я нарани,
но тя прости и загърби! Знаеше че
чувствата му бqха истински макар на
допуснатите грешки... Бqха изпитани и доказани
по истински начини! Казваше и че има усмивка
от чиста красота и ангел наричаше я...
Обичаше я.. Обичаше го и тя!
Скита из спомени тя, в моменти с него
прекарани и с усмивки изпулнени...
Само тои можеше така, да я накара да
се усмихва истински дори когато беше
в беда! С него виждаше светлина, той
и даваше любов и снабдяваше
и сигурността! Както той казваше
"чувството бе като дрогата"...
Предаваше се той, казваше че няма начин,
че нещата от живота не са винаги така,
не винаги побеждава любовта и не трqбваше да
буде толкова найвна! Не вqрваше тя, не го послуша
и се бори за любовта! Зарече се че ще го обича
и ще чака до края на света!
Любовта и беше истинска и тя знаеше това..
Надqваше се че и той ще и повярва... Но обърна
се той и каза че надеждата и ще отмине като
болката и го обеща... Каза и че надеждата умрqла
в него нqма общо с любовта, да не се заблуждава!
Повярва му тя, искаше да буде с него в ноща.
И всqка вечер, услушва се тя.. Може би
пак ще чуе думи от неговата уста..
И пак седи сама... И мисли.. Мисли ли за мен сега?
И бързо скрива една сулза... Не плаче, не...
Това бе само дъжда..
П.П. нямам кирилица на [PC]-то ми и затова може да има доста правописни грешки...