julushko
08-09-2008, 00:14
Монсеньор и Милейди
<julushko fienta hovalis> какво седиш...я легни и ще видиш колко по-удобно е
<marsa> sam?
<marsa> а тук няма много подходяща компания за "следобедна дрямка"
<julushko fienta hovalis> сама съм в стаята.... идвай ;р
<marsa> за една мързелива дрямка?
<marsa> ще се кача през прозореца, започвай да сплиташ чаршафите и ги хвърли като свирна като червеношийка
<marsa> (това щее сигналът)
<julushko fienta hovalis> чух червеношийка....това вие ли бяхте, монсеньор
<marsa> уви, мадам червеношийка друга лъже вас... и моля, разпознайте утре моят глас!
<julushko fienta hovalis> добре монсеньор... ще се постарая...утре пак на този двор кърпичката ще забравя.... и моля донесете я...аз гласа ви ще позная и и лика ви върху лист аз ще извая ;р
<marsa> мадам, от нетърпение Мосю изгаря, желая утрото да изпреваря!
<julushko fienta hovalis> яхнете кон! и сграбчете вий зората! дръпнете утрото към нас и нека тичаме след него с вас
<marsa> но вий за мен като искряща утрин греете, да управлявате зората смятам, че умеете. защо да чакаме до утре, сеньорита? това мосю желае да запита.
<julushko fienta hovalis> вашите думи ме изгарят и сърцето ми за среща с нокти пътя си пробива.... ето ни един до друг...кажи какво ще правим ний от тук...
<julushko fienta hovalis> вие къде сте?
<marsa> при вас съм, моя лейди - тук. на разстоянието, времето на пук!
<julushko fienta hovalis> на тях внимание вие не обръщайте. те завиждат! но моля! не се връщайте! стойте тук и там... как едновременно сте вий...не знам... но моля ви, не го напускайте...сърцето ми ще броди бледо и с вас ще скита то...
<marsa> да проди с мен мечта е най- голяма, за монсеньор награда по- желана няма! но бледо то защо сега е, нека... го оцветя със краски ярки аз полека!
<marsa> *броди
<julushko fienta hovalis> от радост то чак литна! изразена, сякъш е така видна, но То шарките на топло крие...на никой не ще даде да ги отмие... Моля, оцветете ме и мен... нека падна във любовна плен
<marsa> мадам, та вие като слънце греете - да бъдете безцветна не умеете! какво могъл бих повече да дам... желая, но наистина не знам.
<julushko fienta hovalis> с поглед ми дарете нещо... нещо нежно пък горещо.. с неща за спомняне пък ме залейте и после нежно ми запейте... песен, нежна като нас.. в таз игра със реверанс
<marsa> но вие моите очи със погледа изгаряте, а после пак и пак и пак повтаряте... за спомняне ще има - песен танц и още каквото пожелаете във своите искрящи нощи.
* julushko fienta hovalis в две очи потъна и във сън до гушата затъна..щастлива паднах в тая пропаст. пожелавам всеки му такава участ.. в очи и страст да ляга всяка нощ и утрото да го събужда със разкош
<marsa> милейди, спете моля, иначе не бива. сънят ви прави на земята най- красива! очите ви когато утре се отворят, без думи нека да ми заговорят! осъден съм да чакам цяла нощ безсънна, попаднал в бездната на любовта, бездънна...
<julushko fienta hovalis> ох, с кошмар страшен се събудих, в него някого изгубих... къде сте, монсеньор? кажете, че сте тук и аз на съня на пук, пак ще се усмихна както никой друг
<marsa> мосю ще ви накара за съня си да забравите, в прегръдките му само ако се оставите... едно ако загуби лейди друго ще спечели, такива са мечтите мои смели!
<julushko fienta hovalis> ах, как уверено говорите.. а и с мечтите ви смели и във мойте ровите.. във прегръдки ще ви задуша и с косите си ще ви сплета.. във танц красив и днес и утре ще пилеем всичко във сърцето вътре
<marsa> в косите моля пак - и днес носете аромата, от който на мосю се подкосяваха краката... това единствено ще ви помоля - пак влезте във любимата ми роляHappy
<julushko fienta hovalis> аромата тук ще пазя... ако вие обещаете с погледа си да ме омаяте... ще ви дам да го погълнете и мене да прегърнете...
<marsa> милейди, ай ем лонгинг фор ю, след таз дълга нощ, чуде се дали (are you too), останала сте без мощ Lol
<julushko fienta hovalis> но защо, мусю , говорите неразбираемо? и къде сте? ще се поразходиме ли заедно? или тоз копнеж ви вас омая и милейди ще оставите сама ...кажете ми да зная
<marsa> сама милейди никога не ще оставя, за ангажиментите си ще забравя, щом пречат те на нашата разходка - само двамата в реката мойта лодка Naughty очаквайте сеньор да долети, на белия си кон след автобуси три Lol ще коленичи той пред вашата врата, копнеейки за вашата ръка Blush
<julushko fienta hovalis> виждам ви! ей, там! о, това вие ли сте аз не знам ... разтърквам си очите - да прогледнат, с ръце оправям си косите - да те жегнат... но ако съм сгрешила, и зад вратата не се появи мойта сила? Тогава ще бъда съкрушена и на земя ще падна уморена. очакването ме убива... да, то мойте силички изпива... елате монсеньор по-бързо и влейте любов и щастие във мен, за да мога аз и в този ден..да ви се усмихна ласкаво
<julushko fienta hovalis> монсеньор
<marsa> mylady
<julushko fienta hovalis> ах, тъй горчива е нашата тъга
<marsa> tugata v men e zaradi edna jena...
<julushko fienta hovalis> как ли може да се излекува тя
<marsa> s obichashti ochi, obichashta dusha
<julushko fienta hovalis> но ето ги, от разстояние но пак ги има
<marsa> mileidi, samota me muchi kato zima
<julushko fienta hovalis> елате! мойта гръд ще отнеме този студ
<marsa> nevinna mi gospojice, razbrahte, che sum lud!
<marsa> shte trugna oshte v tozi mig
<marsa> ako do men dostigashe zoviashtiat vi vik
<julushko fienta hovalis> милейди пак ще ви запита. как с греха си ви оплита? защо луната ни се смее, че без любов не се живее
<marsa> tia gleda ot visoko kum zemiata
vidiala e bezbroi choveshki sviata...
poznava tia liubov... tuga i radost
surca obichashti se v starost i vuv mladost
<julushko fienta hovalis> какви небивалици ми говорите? на лудост с лудос с мене спорите
<marsa> lunata, moia leidi, znae-
surceto da bicha pak jelae
zapochne li - ne iska to da spira
tova mileidi mai nedorazbira
<julushko fienta hovalis> какво седиш...я легни и ще видиш колко по-удобно е
<marsa> sam?
<marsa> а тук няма много подходяща компания за "следобедна дрямка"
<julushko fienta hovalis> сама съм в стаята.... идвай ;р
<marsa> за една мързелива дрямка?
<marsa> ще се кача през прозореца, започвай да сплиташ чаршафите и ги хвърли като свирна като червеношийка
<marsa> (това щее сигналът)
<julushko fienta hovalis> чух червеношийка....това вие ли бяхте, монсеньор
<marsa> уви, мадам червеношийка друга лъже вас... и моля, разпознайте утре моят глас!
<julushko fienta hovalis> добре монсеньор... ще се постарая...утре пак на този двор кърпичката ще забравя.... и моля донесете я...аз гласа ви ще позная и и лика ви върху лист аз ще извая ;р
<marsa> мадам, от нетърпение Мосю изгаря, желая утрото да изпреваря!
<julushko fienta hovalis> яхнете кон! и сграбчете вий зората! дръпнете утрото към нас и нека тичаме след него с вас
<marsa> но вий за мен като искряща утрин греете, да управлявате зората смятам, че умеете. защо да чакаме до утре, сеньорита? това мосю желае да запита.
<julushko fienta hovalis> вашите думи ме изгарят и сърцето ми за среща с нокти пътя си пробива.... ето ни един до друг...кажи какво ще правим ний от тук...
<julushko fienta hovalis> вие къде сте?
<marsa> при вас съм, моя лейди - тук. на разстоянието, времето на пук!
<julushko fienta hovalis> на тях внимание вие не обръщайте. те завиждат! но моля! не се връщайте! стойте тук и там... как едновременно сте вий...не знам... но моля ви, не го напускайте...сърцето ми ще броди бледо и с вас ще скита то...
<marsa> да проди с мен мечта е най- голяма, за монсеньор награда по- желана няма! но бледо то защо сега е, нека... го оцветя със краски ярки аз полека!
<marsa> *броди
<julushko fienta hovalis> от радост то чак литна! изразена, сякъш е така видна, но То шарките на топло крие...на никой не ще даде да ги отмие... Моля, оцветете ме и мен... нека падна във любовна плен
<marsa> мадам, та вие като слънце греете - да бъдете безцветна не умеете! какво могъл бих повече да дам... желая, но наистина не знам.
<julushko fienta hovalis> с поглед ми дарете нещо... нещо нежно пък горещо.. с неща за спомняне пък ме залейте и после нежно ми запейте... песен, нежна като нас.. в таз игра със реверанс
<marsa> но вие моите очи със погледа изгаряте, а после пак и пак и пак повтаряте... за спомняне ще има - песен танц и още каквото пожелаете във своите искрящи нощи.
* julushko fienta hovalis в две очи потъна и във сън до гушата затъна..щастлива паднах в тая пропаст. пожелавам всеки му такава участ.. в очи и страст да ляга всяка нощ и утрото да го събужда със разкош
<marsa> милейди, спете моля, иначе не бива. сънят ви прави на земята най- красива! очите ви когато утре се отворят, без думи нека да ми заговорят! осъден съм да чакам цяла нощ безсънна, попаднал в бездната на любовта, бездънна...
<julushko fienta hovalis> ох, с кошмар страшен се събудих, в него някого изгубих... къде сте, монсеньор? кажете, че сте тук и аз на съня на пук, пак ще се усмихна както никой друг
<marsa> мосю ще ви накара за съня си да забравите, в прегръдките му само ако се оставите... едно ако загуби лейди друго ще спечели, такива са мечтите мои смели!
<julushko fienta hovalis> ах, как уверено говорите.. а и с мечтите ви смели и във мойте ровите.. във прегръдки ще ви задуша и с косите си ще ви сплета.. във танц красив и днес и утре ще пилеем всичко във сърцето вътре
<marsa> в косите моля пак - и днес носете аромата, от който на мосю се подкосяваха краката... това единствено ще ви помоля - пак влезте във любимата ми роляHappy
<julushko fienta hovalis> аромата тук ще пазя... ако вие обещаете с погледа си да ме омаяте... ще ви дам да го погълнете и мене да прегърнете...
<marsa> милейди, ай ем лонгинг фор ю, след таз дълга нощ, чуде се дали (are you too), останала сте без мощ Lol
<julushko fienta hovalis> но защо, мусю , говорите неразбираемо? и къде сте? ще се поразходиме ли заедно? или тоз копнеж ви вас омая и милейди ще оставите сама ...кажете ми да зная
<marsa> сама милейди никога не ще оставя, за ангажиментите си ще забравя, щом пречат те на нашата разходка - само двамата в реката мойта лодка Naughty очаквайте сеньор да долети, на белия си кон след автобуси три Lol ще коленичи той пред вашата врата, копнеейки за вашата ръка Blush
<julushko fienta hovalis> виждам ви! ей, там! о, това вие ли сте аз не знам ... разтърквам си очите - да прогледнат, с ръце оправям си косите - да те жегнат... но ако съм сгрешила, и зад вратата не се появи мойта сила? Тогава ще бъда съкрушена и на земя ще падна уморена. очакването ме убива... да, то мойте силички изпива... елате монсеньор по-бързо и влейте любов и щастие във мен, за да мога аз и в този ден..да ви се усмихна ласкаво
<julushko fienta hovalis> монсеньор
<marsa> mylady
<julushko fienta hovalis> ах, тъй горчива е нашата тъга
<marsa> tugata v men e zaradi edna jena...
<julushko fienta hovalis> как ли може да се излекува тя
<marsa> s obichashti ochi, obichashta dusha
<julushko fienta hovalis> но ето ги, от разстояние но пак ги има
<marsa> mileidi, samota me muchi kato zima
<julushko fienta hovalis> елате! мойта гръд ще отнеме този студ
<marsa> nevinna mi gospojice, razbrahte, che sum lud!
<marsa> shte trugna oshte v tozi mig
<marsa> ako do men dostigashe zoviashtiat vi vik
<julushko fienta hovalis> милейди пак ще ви запита. как с греха си ви оплита? защо луната ни се смее, че без любов не се живее
<marsa> tia gleda ot visoko kum zemiata
vidiala e bezbroi choveshki sviata...
poznava tia liubov... tuga i radost
surca obichashti se v starost i vuv mladost
<julushko fienta hovalis> какви небивалици ми говорите? на лудост с лудос с мене спорите
<marsa> lunata, moia leidi, znae-
surceto da bicha pak jelae
zapochne li - ne iska to da spira
tova mileidi mai nedorazbira