estreq
08-09-2008, 12:17
Пясъчна любов
Една вечер се събудих и извиках от сън твоето име. Излязох на терасата и погледнах небето, и те видях, видях звездите, които ми напомняха за твоите очи, и усмихнатата луна наподобяваща твоята усмивка. Разтреперела взех своя телефон и позвънях. От другата страна на слушалката се чуваше нетърпеливо и като чели нервно позвъняване. Докато не чух гласът ти, който промълви : „ Здравей, скъпа. Ужасно ми липсваш. Къде си? Искам да те видя!”. Замълчах. В съзнанието ми изплуваха какви ли не мисли „ Дали наистина иска мен или това е просто един лабиринт без изход?”. След кратка пауза от моя страна с плах глас отговорих : „ От много време искам да те питам нещо. Не мога вече да потъвам в мрака на болката и тази мисъл да ме убива малко по малко… Мен ли обичаш или нея? Питам се, къде съм?”. Колебливият ти глас ме изплаши още повече: „Обичам теб и нея”. Единствените ми думи бяха: „Що за човек си ти?”. Остана само звука от телефона „тът тът” в тихата и студена нощ.
…. и се събудих цялата в пот. Кошмар, а беше толкова истински. Взех си чантата и отидох на училище, мислите ми бяха с него, а телом в час по физика. Госпожата се ядосваше с вечните ни проблеми. Докато в един миг бях там. Започна се… планирането на ваканцията с целия клас. И той щеше да бъде там, понеже беше много близък с класната ни. Ден след ден, седмица след седмица..дойде денят на заминаването.
Погледите ни се срещнаха за миг, болезнен миг. Но с леко студен поглед избегнах разговора с него. Какво беше станало с мен, къде отиде момичето с невинното лице и доброто сърце??? Макар и да горях отвътре, не реагирах, докато нищо не подозиращата Жана, не започна да флиртува с него. Очите ми ме издаваха. Вечерта минаваше с весели песни и танци. Изморена от цялата тази алилуя, седнах на стълбите, зад гърба си чух стъпки и усетих как някой ме докосва по рамото. Беше той. Седна до мен и ми каза : „От доста време ме избягваш, какво има?”. Със същия студен глас отговорих : „Нищо”. Отидохме да се поразходим, само двамата. Макар и за малко бяхме далече от всички и всичко. Изкачени на един връх, пред нас се откри страхотна гледка. Небето беше пълно с звезди, имаше пълнолуние. Той се доближи до мен и ме целуна. Целувката беше толкова истинска, че не знам точно как да я опиша. Различна от всички други който ми е дал. Стана късно и трябваше да се връщаме при останалите. Изненадващи бяха погледите, като ни видяха да се връщаме заедно, целите избухнали смях. Погледите на мнозина като Чили казваха : „Той и тя..невъзможно”. Трудно, но все пак не обърнах кой знае какво внимание. Все едно не ми пукаше. Вечерта завърши с един прекрасен танц.
Една вечер се събудих и извиках от сън твоето име. Излязох на терасата и погледнах небето, и те видях, видях звездите, които ми напомняха за твоите очи, и усмихнатата луна наподобяваща твоята усмивка. Разтреперела взех своя телефон и позвънях. От другата страна на слушалката се чуваше нетърпеливо и като чели нервно позвъняване. Докато не чух гласът ти, който промълви : „ Здравей, скъпа. Ужасно ми липсваш. Къде си? Искам да те видя!”. Замълчах. В съзнанието ми изплуваха какви ли не мисли „ Дали наистина иска мен или това е просто един лабиринт без изход?”. След кратка пауза от моя страна с плах глас отговорих : „ От много време искам да те питам нещо. Не мога вече да потъвам в мрака на болката и тази мисъл да ме убива малко по малко… Мен ли обичаш или нея? Питам се, къде съм?”. Колебливият ти глас ме изплаши още повече: „Обичам теб и нея”. Единствените ми думи бяха: „Що за човек си ти?”. Остана само звука от телефона „тът тът” в тихата и студена нощ.
…. и се събудих цялата в пот. Кошмар, а беше толкова истински. Взех си чантата и отидох на училище, мислите ми бяха с него, а телом в час по физика. Госпожата се ядосваше с вечните ни проблеми. Докато в един миг бях там. Започна се… планирането на ваканцията с целия клас. И той щеше да бъде там, понеже беше много близък с класната ни. Ден след ден, седмица след седмица..дойде денят на заминаването.
Погледите ни се срещнаха за миг, болезнен миг. Но с леко студен поглед избегнах разговора с него. Какво беше станало с мен, къде отиде момичето с невинното лице и доброто сърце??? Макар и да горях отвътре, не реагирах, докато нищо не подозиращата Жана, не започна да флиртува с него. Очите ми ме издаваха. Вечерта минаваше с весели песни и танци. Изморена от цялата тази алилуя, седнах на стълбите, зад гърба си чух стъпки и усетих как някой ме докосва по рамото. Беше той. Седна до мен и ми каза : „От доста време ме избягваш, какво има?”. Със същия студен глас отговорих : „Нищо”. Отидохме да се поразходим, само двамата. Макар и за малко бяхме далече от всички и всичко. Изкачени на един връх, пред нас се откри страхотна гледка. Небето беше пълно с звезди, имаше пълнолуние. Той се доближи до мен и ме целуна. Целувката беше толкова истинска, че не знам точно как да я опиша. Различна от всички други който ми е дал. Стана късно и трябваше да се връщаме при останалите. Изненадващи бяха погледите, като ни видяха да се връщаме заедно, целите избухнали смях. Погледите на мнозина като Чили казваха : „Той и тя..невъзможно”. Трудно, но все пак не обърнах кой знае какво внимание. Все едно не ми пукаше. Вечерта завърши с един прекрасен танц.