Whyniser
08-09-2008, 20:24
СПОМЕН
Защо така изведнъж се задъхах?
И седнах на първата пейка,под стария кестен.
С поглед потърсих чешмата от моето детство
- глътка вода да изпия…!.
В този миг светлината угасна, спомена връща се
като стара филмова лента-която започва
със звука на уморена каруца
от отдавна отминало детство.
Вървя аз през тунела от цъфнали кестени
по пътеката на жаркото плевенско лято и
закъснялата есен с дъх на шира,
целувка първа в дъжда.
С ледени висулки под стряхата стара и
най топлата стая--на моята баба.
Топлината вече е няма -след това загубих посока
и шепа откраднато щастие само остана.
Къде ли не скитах,къде ли не бях,
шосета безкрайни,нощните влакове,
кораби,река,кейове чужди…!
Обичах и мразех,печелих и губех,
напивах се и изтрезнявах ,
мостове градих а после сам ги изгарях,
разделите тъжни и срещите редки,
вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!
В този миг лентата на спомена свърши
Откъде се взе тази сълза по бузите стари.?
Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия
и отново---скитник да стана.
Страхът този единствен съветник,само той ми остана с
с ръка през моето рамо и заедно с него ще продължа
нататък към края на филма - до залеза...!
Защо така изведнъж се задъхах?
И седнах на първата пейка,под стария кестен.
С поглед потърсих чешмата от моето детство
- глътка вода да изпия…!.
В този миг светлината угасна, спомена връща се
като стара филмова лента-която започва
със звука на уморена каруца
от отдавна отминало детство.
Вървя аз през тунела от цъфнали кестени
по пътеката на жаркото плевенско лято и
закъснялата есен с дъх на шира,
целувка първа в дъжда.
С ледени висулки под стряхата стара и
най топлата стая--на моята баба.
Топлината вече е няма -след това загубих посока
и шепа откраднато щастие само остана.
Къде ли не скитах,къде ли не бях,
шосета безкрайни,нощните влакове,
кораби,река,кейове чужди…!
Обичах и мразех,печелих и губех,
напивах се и изтрезнявах ,
мостове градих а после сам ги изгарях,
разделите тъжни и срещите редки,
вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!
В този миг лентата на спомена свърши
Откъде се взе тази сълза по бузите стари.?
Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия
и отново---скитник да стана.
Страхът този единствен съветник,само той ми остана с
с ръка през моето рамо и заедно с него ще продължа
нататък към края на филма - до залеза...!