zaraaa
08-10-2008, 22:21
С Кристиян се запознах в курса по английски. Не го харесах още от началото. Вярно, че беше хубаво момче, с красиви кафяви очи, мургав и с добре оформено тяло, но винаги ми правеше забележки и се изказваше с насмешка по мой адрес, което не ми се нравеше въобще. Аз от своя страна отвръщах на удара. Карахме се всеки ден. 15- минутното междучасие се превръщаше в свада, включваща обидни думи, замеряния с химикали, моливи,а понякога дори и с тетрадки.
- Съветвам те да отидеш в курс по маниери, а не по английски!
- Не ми казвай какво да правя, за да не ти кажа къде да идеш! Аз ти предлагам да сядаш над учебниците и да си по упражниш езика, защото никак не ти се отдава, за разлика от мен!
Ето това бяха думите, които си разменяхме – иронични и брутални, обидни, поразяващи като нож!...Един ден обаче нещо се обърка…!
След поредната забележка от страна на майка ми по повод държанието ми, дълго плаках и се замислих така ли трябва да се държа с хората около мен?! Нима бях намразила всички след случилото се или по-точно нима бях Намразила всички Момчета, след преживяното с Него?! „Животът ми продължава, всеки ден е толкова скучен и еднообразен, защо съм все тъжна и груба? Нямам ли право и аз да съм щастлива?!” – замислих се аз и реших, че този ден ще е един от най-хубавите, които ще преживея. Облякох дрехи в ярки цветове – розово потниче и къси бели панталонки и тръгнах към курса с широка усмивка. Сетих се за Кристиян, ако пак почнеше да ме обижда, просто щях да му се усмихна, без да му казвам и думичка, защото точно днес не исках да ставам свидетел на скандали, най-малко пък да участвам в тях. Когато влязох в стаята, той беше вече там, погледна ме с насмешка, а аз му просто му казах:
- Здравей, Кристияне! – и му се усмихнах чаровно.
- Чакай, чакай, да не си сбъркала човека или може би стаята, очаквам тук да влезе момиче облечено в черни дрехи и да ми подхвърли злобно:”Ооо, Простак на хоризнта!”
- Днес ще ти кажа най-милото:”Здравей” - отвърнах весело аз.
- Е, ти вече го направи!
Тогава той за 1-ви път ми се усмихна. За 1-ви път от началото на курса 15- минутната почивка не премина във викове, обиди и саркастични изказвания. Имаше моменти, в които погледите ни се срещаха, усмихвахме се за кратко един на друг, а след това продължавахме да четем.
Вече бях излязла от стаята, когато някой ми извика:
- Зара, чакай!
Обърнах се и какво да видя – това беше Кристиян.
- Да!? – казах аз плахо и същевременно доста учудено.
В този миг ми се видя толкова чаровен и в главата ми започнаха да се въртят мисли от:” Та, аз го мразя!” до” Той е толкова сладък, защо ли се карах с него?!”
- Иска ми се днес да се възползвам от доброто ти настроение и да те помоля за една услуга!
- Казвай! – отвърнах аз,
без да се замислям кой всъщност ме моли за помощ.
- Когато казваш, че английският ми не е много добър, не грешиш, та питах се… - спря Кристиян.
- Питаше се?! – подхвърлих аз и го погледнах самодоволно, защото вече знаех за какво става дума.
- Питах се дали ще можеш да ми помогнеш с част от граматиката и с произношението на някои думи.
- Хах, ще ти помогна с удоволствие, но при 1-но условие – да не се караме повече!
- Не бери грижа за това! Та кога си свободна?
- Ела утре към 17.00h в нас! – казах аз въодушевено.
- Ще съм точен! А и между другото…..с тези дрехи изглеждаш много по-добре!
- Може би урока трябва да се отмени! – весело отвърнах аз.
И двамата се засмяхме.
- Чао, до утре!
- До утре, Заре!
Когато се прибрах вкъщи бях много радостна, дори аз не можех да си обесня защо. Това от части ме плашеше, но еуфорията взимаше връх над страха ми. Дълго мислих за Кристиян и утрешното му идване.
Той беше точен, както и обеща. Това ми направи доста голямо впечатление.
- Заповядай, не се притеснявай, няма да те Убия!
- Уаууу, това го бях изключил като вариант!
Реших да го стресна и го погледнах остро.
- Да, ти наистина ще ме убиваш! – каза Кристиян уплашено.
- Хах, разбира се, че няма! Влизай, това е моята стая! – и му се усмихнах.
- Хубава като притежателката си.
- Мерси! –казах аз плахо и се изчервих, а краката ми се подкосиха.
- Ооо, ти си била срамежлива!? Не го очаквах!
- Ейй, я не се подигравай, срамежлива съм си! – отвърнах кокетно.
- Между другото имам нещо за теб!
Погледнах го учудено, а след това погледът ми се спря на кутийката, която извади от джоба си.
- Заповядай! Отвори я, дано ти хареса.Знак на нашето помирение!
Подаръкът ми беше красива розова гривничка. Толкова я харесах, че не знаех какво да кажа, единственото, което ми хрумна беше:
- Прекрасна е! Благодаря ти!
Без да се замислям се хвърлих на врата му и отново започнах да му благодаря. След секунди осъзнала какво съм направила подхванах смутено:
– Но както и да е, да се залавяме с английския.
Кристиян се засмя и отвърна:
- Както кажеш!
Урокът вървеше добре. Понякога улавях погледът му – изпиваше ме жадно, а аз му казвах да се съсредоточи върху това, което му говоря. Улавях и себе си – как в даден момент ми се иска да го целуна и се замислях:”Нима ненавистта се е превърнала в страст, или винаги всичко това е било страст подтискана от страха?!” Тези мисли бързо отшумяваха и продължаваха да обяснявам и помагам на моя ученик. В един момент обаче нещо се обърка и се скарахме:
- Не, Кристияне, не е така, както казваш!
- Никога не е така, както казвам! Защо пък да не е правилно!?
- Защото е така, ти не ме слушаш внимателно, когато ти говоря!
- Слушам те!
- Не го правиш! Постоянно ме зяпаш, обясни ми какво е това неуважение и тази незаинтересованост.
- Не се нуждаеш от обяснение! – повиши тон Кристиян.
- Напротив, нуждая се! И не ми дръж такъв тон!
- Преминахме на съвсем друга тема за разговор! Не ме карай да казвам неща, които не искаш да чуеш!
- Хайде да видим, колко ти стиска! Хайде кажи ми всичко, което мислиш за мен, хайде, не мълчи, кажи си всичко!
Усетих как Кристиян се ядоса още повече и започна да вика:
- Искаш да ти кажа всичко, което мисля за теб ли?! Добре – ето ти я Истината! Не допускаш никого до себе си, защо ли?! Ще ти кажа защо – защото те е страх да се влюбиш отново! Знам с кого имаше връзка преди! Той беше и още е Боклук!
- Не го намесвай!
- Хубава си, защо да не те гледам!? Още когато те видях те харесах, нищо че беше с черни раздърпани дрехи! Но ти не ми даде шанс да те опозная, а веднага започна да се държиш с мен като с последния смотаняк! Сега имам възможност и ти отново не ми даваш!
- Може би не заслужаваш! – изкрещях аз.
Той дойде до мен, придърпа ме смело и необуздано към себе си и започна да ме целува диво и същевременно толкова пламенно. За момент се отдадох на желанието, но се вразумих и успях да се откопча и му ударих силен шамар. В очите ми се четеше яд и смут.
- Как не те е срам! – отново започнах да викам аз.
Кристиян ме гледаше свенливо и виновно.
- Отговори ми, мътните те взели! – ядосвах се аз още повече заради мълчанието му.
Ядът ми премина в тъга! Не се сдържах и сълзи покапаха по бузите ми.
- Съжалявам, Заре!
- Не се притеснявай, ти си прав, не си Единствения, който ми казва, че след Него не допускам никого до себе си! Така че вината е изцяло моя! Защо мислиш, че в момента плача, защото това, което каза е самата истина! Просто не искам да я приема!
- Ще ми разкажеш ли какво се случи? Може би ще ти олекне?
Той изтри сълзите ми и ме прегърна. Тогава се почувствах отново от много време насам защитена, чувствах се толкова добре в прегръдките му, не исках да ме пуска! Седнахме на леглото, като той държеше ръцете ми, а аз започнах да му разказвам, колко много ме е наранил бившият ми приятел, как ми беше изневерил 2 пъти, как му прощавах всичко, защото го обичах безрезервно, а сега го Мразя! Как той постоянно ме лъжеше и ме укоряваше.Тогава споделих с Кристиян:
- Може би затова не те харесвах в началото, напомняше ми за него, с твоите хиляди забележки по мой адрес.
- Извинявам се, но и ти не оставаше по-назад!
И двамата се разсмяхме, аз през сълзи. Той отново ме прегърна и ми каза:
- Аз не те мразя, никога не съм го правил!
- Нито пък аз теб! – отвърнах спокойно аз.
- Мисля, че една разходка ще ти се отрази добре.
- Да наистина, няма да откажа, но при положение, че няма да ме оставяш сама!
- Да те оставя Сама?! Безобразие!
В този момент Кристиян сложи ръка на лицето ми, погали ме нежно, а аз се оставих на ласките му. Доближихме се максимално близо, с идеята да се целунем, но нещо в мен отново се разтресе от уплаха. Извъртях главата си и подхвърлих вяло:
- Нека тръгваме!
- Добре. – каза Кристиян, като в гласа му имаше нотка на недоволство заради пропуснатия прекрасен момент.
Отидохме в парка. Направихме една дълга разходка, като споделихме много неща от живота си.Тогава разбрах, че той не е такъв за какъвто го мислех – грубиян, момче, което не уважава едно момиче, а точно обратното – беше човек, който иска да бъде истински и искрено обичан.
Решихме да поседнем на една пейка и да си починем.
- В момента е толкова спокойно! –прошепнах аз
- Да, прекрасно е!
Погледнах го, той мен също.Приближи се твърде близо, хвана ръката ми, започна да я гали, а аз му се усмихнах. Осъзнах, че отново съм готова да обичам и да бъда обичана, точно от това имах нужда, затова реших да приложа един от многото женски номера в такива ситуации:
- Изведнъж ми стана доста хладно! – подхванах аз дяволито играта си.
- Ако те прегърна ще ти е добре, но не знам дали няма да ми се скараш отново! – подметна саркастично Кристиян и се засмя.
- Ако го направиш ще съм ти благодарна! –отвърнах аз със същия кокетен тон.
Той ме гушна, отпуснах глава на рамото му, а след това и аз го прегърнах. Кристиян сложи ръка на брадичката ми, повдигна погледа ми към него и впи устни в моите. Бях чакала тази целувка, толкова дълго време, беше толкова нежна и същевременно толкова страстна. Разбрах, че сме се карали не случайно – така сме изразявали силните си, бурни чувства един към друг.
- Този път не ме удари! – каза Кристиян весело
- Не говори, а просто ме целуни отново! – отвърнах закачливо
и двамата започнахме да се смеем.
- Съветвам те да отидеш в курс по маниери, а не по английски!
- Не ми казвай какво да правя, за да не ти кажа къде да идеш! Аз ти предлагам да сядаш над учебниците и да си по упражниш езика, защото никак не ти се отдава, за разлика от мен!
Ето това бяха думите, които си разменяхме – иронични и брутални, обидни, поразяващи като нож!...Един ден обаче нещо се обърка…!
След поредната забележка от страна на майка ми по повод държанието ми, дълго плаках и се замислих така ли трябва да се държа с хората около мен?! Нима бях намразила всички след случилото се или по-точно нима бях Намразила всички Момчета, след преживяното с Него?! „Животът ми продължава, всеки ден е толкова скучен и еднообразен, защо съм все тъжна и груба? Нямам ли право и аз да съм щастлива?!” – замислих се аз и реших, че този ден ще е един от най-хубавите, които ще преживея. Облякох дрехи в ярки цветове – розово потниче и къси бели панталонки и тръгнах към курса с широка усмивка. Сетих се за Кристиян, ако пак почнеше да ме обижда, просто щях да му се усмихна, без да му казвам и думичка, защото точно днес не исках да ставам свидетел на скандали, най-малко пък да участвам в тях. Когато влязох в стаята, той беше вече там, погледна ме с насмешка, а аз му просто му казах:
- Здравей, Кристияне! – и му се усмихнах чаровно.
- Чакай, чакай, да не си сбъркала човека или може би стаята, очаквам тук да влезе момиче облечено в черни дрехи и да ми подхвърли злобно:”Ооо, Простак на хоризнта!”
- Днес ще ти кажа най-милото:”Здравей” - отвърнах весело аз.
- Е, ти вече го направи!
Тогава той за 1-ви път ми се усмихна. За 1-ви път от началото на курса 15- минутната почивка не премина във викове, обиди и саркастични изказвания. Имаше моменти, в които погледите ни се срещаха, усмихвахме се за кратко един на друг, а след това продължавахме да четем.
Вече бях излязла от стаята, когато някой ми извика:
- Зара, чакай!
Обърнах се и какво да видя – това беше Кристиян.
- Да!? – казах аз плахо и същевременно доста учудено.
В този миг ми се видя толкова чаровен и в главата ми започнаха да се въртят мисли от:” Та, аз го мразя!” до” Той е толкова сладък, защо ли се карах с него?!”
- Иска ми се днес да се възползвам от доброто ти настроение и да те помоля за една услуга!
- Казвай! – отвърнах аз,
без да се замислям кой всъщност ме моли за помощ.
- Когато казваш, че английският ми не е много добър, не грешиш, та питах се… - спря Кристиян.
- Питаше се?! – подхвърлих аз и го погледнах самодоволно, защото вече знаех за какво става дума.
- Питах се дали ще можеш да ми помогнеш с част от граматиката и с произношението на някои думи.
- Хах, ще ти помогна с удоволствие, но при 1-но условие – да не се караме повече!
- Не бери грижа за това! Та кога си свободна?
- Ела утре към 17.00h в нас! – казах аз въодушевено.
- Ще съм точен! А и между другото…..с тези дрехи изглеждаш много по-добре!
- Може би урока трябва да се отмени! – весело отвърнах аз.
И двамата се засмяхме.
- Чао, до утре!
- До утре, Заре!
Когато се прибрах вкъщи бях много радостна, дори аз не можех да си обесня защо. Това от части ме плашеше, но еуфорията взимаше връх над страха ми. Дълго мислих за Кристиян и утрешното му идване.
Той беше точен, както и обеща. Това ми направи доста голямо впечатление.
- Заповядай, не се притеснявай, няма да те Убия!
- Уаууу, това го бях изключил като вариант!
Реших да го стресна и го погледнах остро.
- Да, ти наистина ще ме убиваш! – каза Кристиян уплашено.
- Хах, разбира се, че няма! Влизай, това е моята стая! – и му се усмихнах.
- Хубава като притежателката си.
- Мерси! –казах аз плахо и се изчервих, а краката ми се подкосиха.
- Ооо, ти си била срамежлива!? Не го очаквах!
- Ейй, я не се подигравай, срамежлива съм си! – отвърнах кокетно.
- Между другото имам нещо за теб!
Погледнах го учудено, а след това погледът ми се спря на кутийката, която извади от джоба си.
- Заповядай! Отвори я, дано ти хареса.Знак на нашето помирение!
Подаръкът ми беше красива розова гривничка. Толкова я харесах, че не знаех какво да кажа, единственото, което ми хрумна беше:
- Прекрасна е! Благодаря ти!
Без да се замислям се хвърлих на врата му и отново започнах да му благодаря. След секунди осъзнала какво съм направила подхванах смутено:
– Но както и да е, да се залавяме с английския.
Кристиян се засмя и отвърна:
- Както кажеш!
Урокът вървеше добре. Понякога улавях погледът му – изпиваше ме жадно, а аз му казвах да се съсредоточи върху това, което му говоря. Улавях и себе си – как в даден момент ми се иска да го целуна и се замислях:”Нима ненавистта се е превърнала в страст, или винаги всичко това е било страст подтискана от страха?!” Тези мисли бързо отшумяваха и продължаваха да обяснявам и помагам на моя ученик. В един момент обаче нещо се обърка и се скарахме:
- Не, Кристияне, не е така, както казваш!
- Никога не е така, както казвам! Защо пък да не е правилно!?
- Защото е така, ти не ме слушаш внимателно, когато ти говоря!
- Слушам те!
- Не го правиш! Постоянно ме зяпаш, обясни ми какво е това неуважение и тази незаинтересованост.
- Не се нуждаеш от обяснение! – повиши тон Кристиян.
- Напротив, нуждая се! И не ми дръж такъв тон!
- Преминахме на съвсем друга тема за разговор! Не ме карай да казвам неща, които не искаш да чуеш!
- Хайде да видим, колко ти стиска! Хайде кажи ми всичко, което мислиш за мен, хайде, не мълчи, кажи си всичко!
Усетих как Кристиян се ядоса още повече и започна да вика:
- Искаш да ти кажа всичко, което мисля за теб ли?! Добре – ето ти я Истината! Не допускаш никого до себе си, защо ли?! Ще ти кажа защо – защото те е страх да се влюбиш отново! Знам с кого имаше връзка преди! Той беше и още е Боклук!
- Не го намесвай!
- Хубава си, защо да не те гледам!? Още когато те видях те харесах, нищо че беше с черни раздърпани дрехи! Но ти не ми даде шанс да те опозная, а веднага започна да се държиш с мен като с последния смотаняк! Сега имам възможност и ти отново не ми даваш!
- Може би не заслужаваш! – изкрещях аз.
Той дойде до мен, придърпа ме смело и необуздано към себе си и започна да ме целува диво и същевременно толкова пламенно. За момент се отдадох на желанието, но се вразумих и успях да се откопча и му ударих силен шамар. В очите ми се четеше яд и смут.
- Как не те е срам! – отново започнах да викам аз.
Кристиян ме гледаше свенливо и виновно.
- Отговори ми, мътните те взели! – ядосвах се аз още повече заради мълчанието му.
Ядът ми премина в тъга! Не се сдържах и сълзи покапаха по бузите ми.
- Съжалявам, Заре!
- Не се притеснявай, ти си прав, не си Единствения, който ми казва, че след Него не допускам никого до себе си! Така че вината е изцяло моя! Защо мислиш, че в момента плача, защото това, което каза е самата истина! Просто не искам да я приема!
- Ще ми разкажеш ли какво се случи? Може би ще ти олекне?
Той изтри сълзите ми и ме прегърна. Тогава се почувствах отново от много време насам защитена, чувствах се толкова добре в прегръдките му, не исках да ме пуска! Седнахме на леглото, като той държеше ръцете ми, а аз започнах да му разказвам, колко много ме е наранил бившият ми приятел, как ми беше изневерил 2 пъти, как му прощавах всичко, защото го обичах безрезервно, а сега го Мразя! Как той постоянно ме лъжеше и ме укоряваше.Тогава споделих с Кристиян:
- Може би затова не те харесвах в началото, напомняше ми за него, с твоите хиляди забележки по мой адрес.
- Извинявам се, но и ти не оставаше по-назад!
И двамата се разсмяхме, аз през сълзи. Той отново ме прегърна и ми каза:
- Аз не те мразя, никога не съм го правил!
- Нито пък аз теб! – отвърнах спокойно аз.
- Мисля, че една разходка ще ти се отрази добре.
- Да наистина, няма да откажа, но при положение, че няма да ме оставяш сама!
- Да те оставя Сама?! Безобразие!
В този момент Кристиян сложи ръка на лицето ми, погали ме нежно, а аз се оставих на ласките му. Доближихме се максимално близо, с идеята да се целунем, но нещо в мен отново се разтресе от уплаха. Извъртях главата си и подхвърлих вяло:
- Нека тръгваме!
- Добре. – каза Кристиян, като в гласа му имаше нотка на недоволство заради пропуснатия прекрасен момент.
Отидохме в парка. Направихме една дълга разходка, като споделихме много неща от живота си.Тогава разбрах, че той не е такъв за какъвто го мислех – грубиян, момче, което не уважава едно момиче, а точно обратното – беше човек, който иска да бъде истински и искрено обичан.
Решихме да поседнем на една пейка и да си починем.
- В момента е толкова спокойно! –прошепнах аз
- Да, прекрасно е!
Погледнах го, той мен също.Приближи се твърде близо, хвана ръката ми, започна да я гали, а аз му се усмихнах. Осъзнах, че отново съм готова да обичам и да бъда обичана, точно от това имах нужда, затова реших да приложа един от многото женски номера в такива ситуации:
- Изведнъж ми стана доста хладно! – подхванах аз дяволито играта си.
- Ако те прегърна ще ти е добре, но не знам дали няма да ми се скараш отново! – подметна саркастично Кристиян и се засмя.
- Ако го направиш ще съм ти благодарна! –отвърнах аз със същия кокетен тон.
Той ме гушна, отпуснах глава на рамото му, а след това и аз го прегърнах. Кристиян сложи ръка на брадичката ми, повдигна погледа ми към него и впи устни в моите. Бях чакала тази целувка, толкова дълго време, беше толкова нежна и същевременно толкова страстна. Разбрах, че сме се карали не случайно – така сме изразявали силните си, бурни чувства един към друг.
- Този път не ме удари! – каза Кристиян весело
- Не говори, а просто ме целуни отново! – отвърнах закачливо
и двамата започнахме да се смеем.