За жалост

[ScionOfStorm]

За жалост

Насили го
Да добие форма, да се плъзне
Като съсъка на мастилото по бял лист.
Оформи го
Да е скрежта, в Мисъл да премръзне
Да умре в Етапа, да е хартиения глист.
Дай ми
Клетките ти,
В които реват изродите-същества
И да счупим телената ограда с ритник.
Пазеха ги (ни)
Преди толкова много божества
А сега на всяко удряме по един плесник.
Слей се
Усети металните пръчки на ума
И ги изкриви така, че да са ти удобни.
Сгрей се
Въглен умрял си, преспата НАД снега
Съсък, скреж – вече са ти досущ те родни.
Нека полетим
Аз и ти, разкривените творци
В облаци блестящи от катран. Мъртвило.
И ще заледим
Всичките изписани от нас листи
Че убихме пак светлината от последното кандило.

За жалост.