Дори не знам какво заглавие да сложа,толкова съм объркана

[mn_sad]

Моята любовна история я знаете от първата ми тема тук.Момчето с,коета бях сега си има приятелка.Чувствам се много объркана,сега като поглеждам отстрани се чувствам така че все едно преди като съм била със него съм била сляпа или заслепена..дори не мога да го обясня,сякаш не го обичам или никога не съм го обичала а преди давах всичко за него все едно съм била много много сляпа а сега не съм :o не мога да го обясня,защо се чувствам така?Дори вече не ръзсъждавам сериозно и като голям човек да любовта..просто сякаш всичко свърши и аз съм просто едно дете което вече не е сляпо.. :? :o като се запознавам със момчетата и като видя че е някъв лигльо го блокирам от живота си,такъв човек ли съм какво ми става ,така няма да мога да общувам със никого,ако някое момче още при първия разговор се провали или каже нещо глупаво е извън моя живот колкото и да е хубав..ако ще и да е след 5тия разговор.Защо така се промених чувствам се като дете,искам да обичам някой,и той да ме обича мисля че имам нужда от това..но вече не знам какво ми става..няма смисъл да тръгна с някой който ще ме зареже след дълготрайна връзка да кажем..колкото и да е добър и красив//искам момче с което да бъда цял живот..защо ми е толкова смотано..вече никой не ми прави впечатление..възможно ли е всичко това да е защото съм била преди сляпо влюбена и много наранена от предишната любов?Та аз дори не помня какво съм чувствала съм него какво е да обичаш..не знам дали помня това чувство просто се чувствам много объркана..той ми е напълно безразличен вече,дали е заради това че ме е наранил и ме остави заради други и накрая сега си има приятелка..аз съм такъв човек че като ме нараняват много и го приемам много навътре и плача много след това въпросния човек и става безразличен,но не мога да си спомня какво е да обичаш,всичко ми е безразлично останах и без приятели всъщност аз никога не съм имала такива,понякога затварям очи и си представям мечтания от мен мъж,че ме обича и аз него.. :? дори вече не мога да давам съвети на хората,за любовта не мога да ги разбирам,чувствам се като не зряло дете,преди умеех много добре и давах съвети за любовта,успоноявах хората,може би защото наистина съм била влюбена но сляпа?Аз не знам дали съм била влюбена просто не помня нищо от това което е било защо стана така?Вече 8-9 месеца не сме заедно всичко се изтри от паметта ми,преди много плаках за него чувствах се наводнена от вътре,късаше ми се сърцето а сега и това чувство не мога да си спомня..безразличен ми е някак си,от както разбрах за първото най вече момиче и за едно друго,което му пишеше любовни послание нещо сякаш прещракна във мен и още няколко месеца страдах за него и вече все едно се преродих..и нищо не помня кво е било,ще се радвам ако ми дадете ваши мнения,и дали вие сте се чувствали така.

[pandelka]

Еми...понякога един човек те променя изцяло и после не можеш да се познаеш.Това се е случило и с теб,но жалко,че си се променила..до такава степен че вече поне както аз разбирам нищо няма значение за теб и всичко ти е безразлично..дали свързано с любовта,приятелите и т.н в тебе виждам човек,който не се интересува от нищо..все едно си си затворила очите и не виждаш хората около теб.100% имаш приятели,но сигурно не си ги допуснала до себе си..
Абе майна за едно момче не си заслужава да промениш начина си на живот, на мислене..на действия..опитай се да бъдеш пак същия човек преди да се случи това с теб..опитай се да се върнеш към стария си начин на живот..Както казваш ти тоя си го изтрила от живота си,ми щом е така обърни му гръб и започни от начало..до сега сигурно си мжела да срещнеш много подходящи хора за теб..Помисли си дали си заслужава да бъдеш човека какъвто се описваш в поста ти.Аз смятам че не си заслужава :)

[SabrinaAa]

lubovat e slqpa.... :grin: Hybavo e 4e si proglednala...spred men sled kato si bila vlubena i ne se e polu4ilo sega ne ti e mnoo do lubov..i za tova ne moje6 da dava6 saveti ...pone spored men!!!!!!!! :-) :-) :-) :-) :-)

[mn_sad]

Еми...понякога един човек те променя изцяло и после не можеш да се познаеш.Това се е случило и с теб,но жалко,че си се променила..до такава степен че вече поне както аз разбирам нищо няма значение за теб и всичко ти е безразлично..дали свързано с любовта,приятелите и т.н в тебе виждам човек,който не се интересува от нищо..все едно си си затворила очите и не виждаш хората около теб.100% имаш приятели,но сигурно не си ги допуснала до себе си..
Абе майна за едно момче не си заслужава да промениш начина си на живот, на мислене..на действия..опитай се да бъдеш пак същия човек преди да се случи това с теб..опитай се да се върнеш към стария си начин на живот..Както казваш ти тоя си го изтрила от живота си,ми щом е така обърни му гръб и започни от начало..до сега сигурно си мжела да срещнеш много подходящи хора за теб..Помисли си дали си заслужава да бъдеш човека какъвто се описваш в поста ти.Аз смятам че не си заслужава :) Ами такъв човек съм не знам просто,всеки до сега ме е обиждал аз естествено съм плакала защото приемам всичко много много навътре все едно някой скъп мовек за мен е умрял,но просто идва един момент който не исках да идва..и този момент е когато на мен спре да ми пука..за бога всичко отива по дяволите..а не съм робот,всеки ме тъпчи всеки е злобен,не наистина нямам приятели излизам само със една позната но святам да я оставя то тя ме използва само щото няма с кой да излиза дори ми казва колко съм грозно излезнала на някои снимки как трябвало да се обличам..абе с една дума се опитва да ме промени или кво..да се маха :x съученичките ми ми бяха приятелки същност аз на тях те никога не са ми били приятелки те са на това мнение" всеки който познавам ми е приятел" аз не съм на това мнение,искам единствено една приятелка искинска свястна не ми трябват други разбирате ли,аз държа много на хората които реша да допусна до себе си,не го казвам за да си направя реклама,такъв човек съм,мразя интригите,но за мене винаги се говори ква съм еди ква си..аз съм била единственната във приятелство което исках да съществува но просто интригите ни разделиха,твърде много неща се казаха за мен които вече не бях сигурна че ще мога да понеса,много страдах за въпросните "приятелки" на тях не им дремеше..на мен ми е достатъчно да имам една приятелка истинска приятелка не ми трябват други хора,и един човек който ще е с мен завинаги,който ще ми е дргарчето в живота..всички са толкова злобни същества,поняга като видя в някое момче че е лигльо и не може да ме впечатли колкото и да е красив си казвам 'за бога какво знае той да живота и любовта тъпо момченце" то от друга страна не го виня,че той още нищо не е видял в живота нищо не са го тъпмили не са го обиждали не е бил наскърбяван..за толкова много хора живота е толкова лесен и розов,имат си компания и вече всичко е окей..на мен не ми трябват глупавите компании със 349599 човека..къде останаха искинските хора,за любовта е същото,всичко живо е "изпаткало",няма по-красиво нещо от това да имаш човек до себе си давинаги да знаеш че те обича и подкрепя,едно момче и да е най-красивото на света но да няма нищо в главата просто ще го подмина,за мен характера и ако се държи добре със мен знае какво да каже и се грижи за външния си вид(за нормално момче говоря не за тези фешън гейове) за мен това момче ще е най-прекрасното разбирате ли..просто явно ми е тежко за това,че когато обичам някой и реша да го допусна до себе си,аз давам всичко за този човек,а когато той ме изостави и аз изстрадам достатъчно много и реша да го дабравя..тогава идва този момент в кйто се затварям в себе си и всичко ми е безразлино..чувствам се като отрепка :( не знам защо ми е тъжно,просто нещо ме мъчи от вътре,много хора със празни глави познавам дори ги отбягвам,та какво знаят те да живота?Не ми трябват такива,достатъчно съм патила заради такива..

[xxxSnowflakexxx]

Еми...понякога един човек те променя изцяло и после не можеш да се познаеш.Това се е случило и с теб,но жалко,че си се променила..до такава степен че вече поне както аз разбирам нищо няма значение за теб и всичко ти е безразлично..дали свързано с любовта,приятелите и т.н в тебе виждам човек,който не се интересува от нищо..все едно си си затворила очите и не виждаш хората около теб.100% имаш приятели,но сигурно не си ги допуснала до себе си..
Абе майна за едно момче не си заслужава да промениш начина си на живот, на мислене..на действия..опитай се да бъдеш пак същия човек преди да се случи това с теб..опитай се да се върнеш към стария си начин на живот..Както казваш ти тоя си го изтрила от живота си,ми щом е така обърни му гръб и започни от начало..до сега сигурно си мжела да срещнеш много подходящи хора за теб..Помисли си дали си заслужава да бъдеш човека какъвто се описваш в поста ти.Аз смятам че не си заслужава :)
+1

[mn_sad]

мисля че май не ме разбрахте защото аз сама не мога да го обясня..не знам дали съм обичала този човек не мога да си спомня чувството да обичаш но като погледна отстрани виждам единствено във мен едно сляпо и може би влюбено момиче аз давах всичко да него а сега ми е безраличен може би заради това че ме е наранил съм се променила?И наистина съм го обичала но пъката е надделяла?Възможно ли е това..да определено съм се променила,дори не съм способна да говоря за любовта..няма какво да кажа да нея,а преди можех да се изказвам много точно за любовта..а сякаш това чувство вече е непознато за мен.. на какво ли се дължи това..и тази промяна..просто всеки вече си ме използва както си пожелае..аз не искам да общувам с такива хора..

[pandelka]

мисля че май не ме разбрахте защото аз сама не мога да го обясня..не знам дали съм обичала този човек не мога да си спомня чувството да обичаш но като погледна отстрани виждам единствено във мен едно сляпо и може би влюбено момиче аз давах всичко да него а сега ми е безраличен може би заради това че ме е наранил съм се променила?И наистина съм го обичала но пъката е надделяла?Възможно ли е това..да определено съм се променила,дори не съм способна да говоря за любовта..няма какво да кажа да нея,а преди можех да се изказвам много точно за любовта..а сякаш това чувство вече е непознато за мен.. на какво ли се дължи това..и тази промяна..просто всеки вече си ме използва както си пожелае..аз не искам да общувам с такива хора..

Преди 3 мои поста в една тема бях обяснила как се чуствах аз ии се доближава до твоето състояние..Да така е забравила си какво е това чувство да обичаш..затворила си се в себе си и не те интересува за нищо..виждаш единствено някакво момиче,по точно нещо останало от него.. и според мен тази промяна е заради момчето и начина по който те е наранил..сигурно е бил мн болезнен..но ти не трябва да продължаваш така..трябва отново да усетиш тва чуство любов и да стъпиш здраво на земята да забравиш за сълзите и тея неща ..но това сама мисля,че няма да можеш да го постигнеш.. точно в този момент трябва да има някой човек до теб..но нз кой е той :?

[mn_sad]

има нещо вярно,но просто ми е трудно,промених се много,чувствам се зле..сякаш съм сърдита на целият свят,не мога да го обясна.. :(

[Whyniser]

Моята любовна история я знаете от първата ми тема тук.Момчето с,коета бях сега си има приятелка.Чувствам се много объркана,сега като поглеждам отстрани се чувствам така че все едно преди като съм била със него съм била сляпа или заслепена..дори не мога да го обясня,сякаш не го обичам или никога не съм го обичала а преди давах всичко за него все едно съм била много много сляпа а сега не съм :o не мога да го обясня,защо се чувствам така?Дори вече не ръзсъждавам сериозно и като голям човек да любовта..просто сякаш всичко свърши и аз съм просто едно дете което вече не е сляпо.. :? :o като се запознавам със момчетата и като видя че е някъв лигльо го блокирам от живота си,такъв човек ли съм какво ми става ,така няма да мога да общувам със никого,ако някое момче още при първия разговор се провали или каже нещо глупаво е извън моя живот колкото и да е хубав..ако ще и да е след 5тия разговор.Защо така се промених чувствам се като дете,искам да обичам някой,и той да ме обича мисля че имам нужда от това..но вече не знам какво ми става..няма смисъл да тръгна с някой който ще ме зареже след дълготрайна връзка да кажем..колкото и да е добър и красив//искам момче с което да бъда цял живот..защо ми е толкова смотано..вече никой не ми прави впечатление..възможно ли е всичко това да е защото съм била преди сляпо влюбена и много наранена от предишната любов?Та аз дори не помня какво съм чувствала съм него какво е да обичаш..не знам дали помня това чувство просто се чувствам много объркана..той ми е напълно безразличен вече,дали е заради това че ме е наранил и ме остави заради други и накрая сега си има приятелка..аз съм такъв човек че като ме нараняват много и го приемам много навътре и плача много след това въпросния човек и става безразличен,но не мога да си спомня какво е да обичаш,всичко ми е безразлично останах и без приятели всъщност аз никога не съм имала такива,понякога затварям очи и си представям мечтания от мен мъж,че ме обича и аз него.. :? дори вече не мога да давам съвети на хората,за любовта не мога да ги разбирам,чувствам се като не зряло дете,преди умеех много добре и давах съвети за любовта,успоноявах хората,може би защото наистина съм била влюбена но сляпа?Аз не знам дали съм била влюбена просто не помня нищо от това което е било защо стана така?Вече 8-9 месеца не сме заедно всичко се изтри от паметта ми,преди много плаках за него чувствах се наводнена от вътре,късаше ми се сърцето а сега и това чувство не мога да си спомня..безразличен ми е някак си,от както разбрах за първото най вече момиче и за едно друго,което му пишеше любовни послание нещо сякаш прещракна във мен и още няколко месеца страдах за него и вече все едно се преродих..и нищо не помня кво е било,ще се радвам ако ми дадете ваши мнения,и дали вие сте се чувствали така.
И аз съм се чувствал така.Само,че покрай тази случка (като се разделихме) открих куп неща за мен,който бяха скрити дълбоко,защото не исках да си "отвора" очите.Защото любовта те изкарва малко от живота,но след това ти го стоварва 100 пъти по-тежко.Като си се променила започни да се занимаваш с нещо.Аз започнах да пиша,рисувам и да свиря на китара :oops: .Успех и дано се оправиш :-)

[BaiToq]

Изразявай се по-кратко.
Пак повтарям-да говориш кратко
и ясно е изкуство.

[pandelka]

Изразявай се по-кратко.
Пак повтарям-да говориш кратко
и ясно е изкуство.

Да ама от краткото писане..повечето които не са го изживявали няма да разберат за кво стаа дума ;)

[ImmortalForever]

Същата работа!Въпрос на характер!Ще свикнеш.Влюбих се на 14-15,завъртя ми главата и ме остави-да го духа!Всеки следващ след него е долнопробно използван или просто е обект на който си изразходвам енергията-без чувства, без напразни инвестиции, не се коси въобще за тфа!Знам кфо ти е.Излизам с приятелки-хиля се,от смях припадам, прибирам се, рева 2 минути, показвам среден пръст на целия свят и гледам напред.Любовта ще дойде когато най-малко я очакваш.Няма да осуквам и да лъжа, че белият принц, който описваш,ще дойде-СОРИ!Няма да дойде! Тфа е мойто мнение! Успех иначе, ама не се сдухвай..