ScionOfStorm
08-14-2008, 19:57
Замръзнали стъбла
Земята е студена
Мъртва, чакаща простата искрица.
Вместо туй – мъгла
Вечно шаващата ледена мокрица
Разплита пипалата си отровни
Докосвайки всяка роза с алени коси.
И розата с ромона умира.
Сърцето младо е, не го побира.
Стенат после северните ветрове
Ридаят пшениците в лятното поле
Увиват се около дървета скръбните лиани
Листа зелени от вехнещи лъчи са огряни.
Земята беше топла
Някога, когато нас ни нямаше тук.
Изстина, умря вътре в пръстта си
Изсъхнаха всичките й магични роси.
Късаме розата, а тя пък после тихо гние.
Не разбираме – рози сме и самите ние.
Земята е студена
Мъртва, чакаща простата искрица.
Вместо туй – мъгла
Вечно шаващата ледена мокрица
Разплита пипалата си отровни
Докосвайки всяка роза с алени коси.
И розата с ромона умира.
Сърцето младо е, не го побира.
Стенат после северните ветрове
Ридаят пшениците в лятното поле
Увиват се около дървета скръбните лиани
Листа зелени от вехнещи лъчи са огряни.
Земята беше топла
Някога, когато нас ни нямаше тук.
Изстина, умря вътре в пръстта си
Изсъхнаха всичките й магични роси.
Късаме розата, а тя пък после тихо гние.
Не разбираме – рози сме и самите ние.