Замръзнали стъбла

[ScionOfStorm]

Замръзнали стъбла

Земята е студена
Мъртва, чакаща простата искрица.
Вместо туй – мъгла
Вечно шаващата ледена мокрица
Разплита пипалата си отровни
Докосвайки всяка роза с алени коси.

И розата с ромона умира.
Сърцето младо е, не го побира.
Стенат после северните ветрове
Ридаят пшениците в лятното поле
Увиват се около дървета скръбните лиани
Листа зелени от вехнещи лъчи са огряни.

Земята беше топла
Някога, когато нас ни нямаше тук.
Изстина, умря вътре в пръстта си
Изсъхнаха всичките й магични роси.
Късаме розата, а тя пък после тихо гние.
Не разбираме – рози сме и самите ние.

[MadHatter]

Ех, Цашо...отдавна не се беше случвало да чета без да си попълвам сричките на ум. Картината няма да я коментирам, I know what your eyes see :)

[ScionOfStorm]

Somehow
I know that you know what my eyes see, Paththreader :))

Това със сричките вече е нещо НОВО. :Р