Make_Love
08-16-2008, 01:06
Отдавна нощта бе преполувила и Ерик вървеше в една тъмна уличка.Мислише си за онази сексапилна девойка в бара "При Джо",която не бе успял да свали...Ядосваше се,мислише си за нея като за кучката,която спи с всички освен с него...Във въображението на яки мъжага изплуваха грозни картинки...представяше си как я чука я някоя глуха уличка,виждаше обляното й в сълзи лице..,виждаше болката в очит...
Мисълта му бе прекъсната от силно изтрополяване...последвано от вик...вик за помощ
Ерик се огледа,но не видя никого...,някъде от близо се чуваха стенания на жена и злобни заплахи...гласовете му бяха познати.
-Така ли ще постъпваш с мен курво?Боли ли те,а кажи ми БОЛИ ЛИ?Няма кой да ти помогне,смотанячке..
Момичето пищеше от болки....
-Мъртва си разбра ли?МЪРТВА?-отново изсъска същия глас
Ерик се затича...,не знаеше къде са,но се ориянтираше по гласовете
В края на улицата,до една телефонна кабина се бяха струпали трима,четирима здрави мъже.
-Ей,вие тъпаци
Двама от биячите се обърнаха към него и ги обходиха с поглед,не беше никак трудно,дори и в тъмнината, да забележат,че смелчагата е два пъти по едър от тях..
-Оставете я!-Заплашително им каза младежът
-Или какво?! Да не мислищ,че ще ни спреш?!Та ние сме четирима,глупако!-Каза най-якият от биячите.
В тъмното лицето на Ерик не се виждаше,пред него имаше улична лампа.по-точно единствената улична лампа,която работеше.Светлината от нея бе слаба,оранжева,но достатъчно светла за да се види лицето на смелчагата...Той направи две крачки и застана точно под нея...
Биячите замръзнаха!Бяха очаквали всеки друг,но не и него всеки друг,но не и Скалата.. или по=точно Ерик.Той беше най-силният и буен измежду всички в този град.Умът му бе остър като бръснач и предвиждаше всичко,до най-малкият детайл.Биячите се спогледаха и тръгнаха към него,той не трепна само се усмихна и зачака...
Момичето лежеше на земята,трепереше от страх,лицето й бе обляно в кръв и сълзи....
Започнаха да се бият макар и да знаеха какво ще се случи...Ерик бе твърде як и четиримата нехранимайковци едвали щяха да му създадът проблем.Не след дълго трима от четитримата бяха на земята...трепереха от страх,станаха и побягнаха..,последният само погледна Скалата и му каза заплащително..-Не си мисли,че това е всичко!-след което и той побягна...
Това беше Дерек,тартора на групата или както тук ги наричаха :Главатарят:
Ерик моментално отиде при девойката.Тя все още лежеше на земята,гърчеше се от болка.Той я повдигна и когато погледите им се срешнаха тя потрепери...
-Добре ли си?-изплашен попита Ерик
-Моля Ви,не ме наранявайте,моля Ви-през сълзи каза непознатото момиче
-Спокойно!Ще ти помогна!
Въппреки мръсното и окървавено лице на 16-годишното момиче,Скалата забеляза,че е ослепително красива! Вдигна я,а тя изстена от болка,цялото й тяло бе покрито със синини...Момичето омота ръцете си около вратът на своя спасител и положи главата си в/ху рамото му.Ерик вървеше бавно,а улицата ставаше све по-тъмна и по-тъмна докато изчезнаха от полезрение.
П.С
сори за правописните грешки после ще ги коригирам и ще напиша продължението,а вие кажете какво мислите .... :? :? :oops: :oops:
Мисълта му бе прекъсната от силно изтрополяване...последвано от вик...вик за помощ
Ерик се огледа,но не видя никого...,някъде от близо се чуваха стенания на жена и злобни заплахи...гласовете му бяха познати.
-Така ли ще постъпваш с мен курво?Боли ли те,а кажи ми БОЛИ ЛИ?Няма кой да ти помогне,смотанячке..
Момичето пищеше от болки....
-Мъртва си разбра ли?МЪРТВА?-отново изсъска същия глас
Ерик се затича...,не знаеше къде са,но се ориянтираше по гласовете
В края на улицата,до една телефонна кабина се бяха струпали трима,четирима здрави мъже.
-Ей,вие тъпаци
Двама от биячите се обърнаха към него и ги обходиха с поглед,не беше никак трудно,дори и в тъмнината, да забележат,че смелчагата е два пъти по едър от тях..
-Оставете я!-Заплашително им каза младежът
-Или какво?! Да не мислищ,че ще ни спреш?!Та ние сме четирима,глупако!-Каза най-якият от биячите.
В тъмното лицето на Ерик не се виждаше,пред него имаше улична лампа.по-точно единствената улична лампа,която работеше.Светлината от нея бе слаба,оранжева,но достатъчно светла за да се види лицето на смелчагата...Той направи две крачки и застана точно под нея...
Биячите замръзнаха!Бяха очаквали всеки друг,но не и него всеки друг,но не и Скалата.. или по=точно Ерик.Той беше най-силният и буен измежду всички в този град.Умът му бе остър като бръснач и предвиждаше всичко,до най-малкият детайл.Биячите се спогледаха и тръгнаха към него,той не трепна само се усмихна и зачака...
Момичето лежеше на земята,трепереше от страх,лицето й бе обляно в кръв и сълзи....
Започнаха да се бият макар и да знаеха какво ще се случи...Ерик бе твърде як и четиримата нехранимайковци едвали щяха да му създадът проблем.Не след дълго трима от четитримата бяха на земята...трепереха от страх,станаха и побягнаха..,последният само погледна Скалата и му каза заплащително..-Не си мисли,че това е всичко!-след което и той побягна...
Това беше Дерек,тартора на групата или както тук ги наричаха :Главатарят:
Ерик моментално отиде при девойката.Тя все още лежеше на земята,гърчеше се от болка.Той я повдигна и когато погледите им се срешнаха тя потрепери...
-Добре ли си?-изплашен попита Ерик
-Моля Ви,не ме наранявайте,моля Ви-през сълзи каза непознатото момиче
-Спокойно!Ще ти помогна!
Въппреки мръсното и окървавено лице на 16-годишното момиче,Скалата забеляза,че е ослепително красива! Вдигна я,а тя изстена от болка,цялото й тяло бе покрито със синини...Момичето омота ръцете си около вратът на своя спасител и положи главата си в/ху рамото му.Ерик вървеше бавно,а улицата ставаше све по-тъмна и по-тъмна докато изчезнаха от полезрение.
П.С
сори за правописните грешки после ще ги коригирам и ще напиша продължението,а вие кажете какво мислите .... :? :? :oops: :oops: