nqkafsi_tam
08-16-2008, 22:05
Реших да споделя с вас.
Преди около 2-3 години се влюбих адски много и все още съм влюбен в едно прекрасно момиче, с което се познаваме малко повече от 9 години. Аз знаех, че тя няма интерес към мен, но преди месец й казах всичко, което чувствам към нея. Тя не го очакваше от мен, защото аз никога не съм го показвал, просто се опитвах да го преодолея, докато не се реших, че няма смисъл да не й кажа, поне ми олекна...
Вярно одряза ме, ама кво ... Ето че след време не ми пука, че ме е одрязала, аз все още я харесвам и винаги ще я харесвам, просто знам че никога няма да бъда с нея, защото тя не ме харесва особено :)
Живота е гаден като се замислиш, но ако беше прекалено хубав, нямаше да бъде толкова интересен.
Стана ми навик да казвам на момичета, че ги харесвам и те да ме одрязват, но ето не ми пука за чуждото мнение.. :)
И всеки ден аз мисля за нея,
И всеки ден аз не мога да проумея,
защо обичам я аз тей лудо,
защо прецаках се тей тъпо.
Отрязах си всеки шанс да съм покрай нея,
Да отрежали някоя вена,
Отрязах си пъта да живея,
защото тя отряза ме.
И щастлив съм аз сега, че олекна ми вече товара, с разбито сърце на пърчета.
Преди около 2-3 години се влюбих адски много и все още съм влюбен в едно прекрасно момиче, с което се познаваме малко повече от 9 години. Аз знаех, че тя няма интерес към мен, но преди месец й казах всичко, което чувствам към нея. Тя не го очакваше от мен, защото аз никога не съм го показвал, просто се опитвах да го преодолея, докато не се реших, че няма смисъл да не й кажа, поне ми олекна...
Вярно одряза ме, ама кво ... Ето че след време не ми пука, че ме е одрязала, аз все още я харесвам и винаги ще я харесвам, просто знам че никога няма да бъда с нея, защото тя не ме харесва особено :)
Живота е гаден като се замислиш, но ако беше прекалено хубав, нямаше да бъде толкова интересен.
Стана ми навик да казвам на момичета, че ги харесвам и те да ме одрязват, но ето не ми пука за чуждото мнение.. :)
И всеки ден аз мисля за нея,
И всеки ден аз не мога да проумея,
защо обичам я аз тей лудо,
защо прецаках се тей тъпо.
Отрязах си всеки шанс да съм покрай нея,
Да отрежали някоя вена,
Отрязах си пъта да живея,
защото тя отряза ме.
И щастлив съм аз сега, че олекна ми вече товара, с разбито сърце на пърчета.