PDA

View Full Version : Какво правите когато ... ?!?



Lacey_66
08-17-2008, 09:52
:) Какво правите когато имате нужда от някого а няма никой при вас... и не е имало ... до сега ... а единственото от което се нуждаете е малко разбиране и подкрепа .... Какво правите когато надеждата бавно започва отново да умира в вас... когато отчаяно се нуждаете от приятел ... от някой който да ви изслуша от някой който ще може да те посъветва нещо ..... Има дни когато се започва всичко това и аз просто неиздържам ... незнам какво да правя и просто се надявам да отмине всичко ... и тези нужди да не се завръщат никога .... :( някак ставам онова несигурно и изплашено момиче ... и започвам да се отказвам от нещатата за които предишния ден съм си била обещала да постигна .... някаква празното просто ме облива .... ставам една отпаднала и немога да свърша нищо както тряя .... Единственото нещо което така бих искала да имам е просто някой приятел... защото повечето хора които ми се водят "приятели" са просто едни познати .... и тъй като нямаше никой на когото да кажа всичко това .... реших просто да разкрия една част от мен ... тук ... Просто бих искала да знам дали има някой който се е чувствал по този начин .... и какво е правил по въпроса ... :? Понякога ми е толкова трудно ... а дори ме е страх да споделя с някой ... защото знам че няма да ме разберат правилно и всеки път и да споделя нещо с някой ... се чува едно и също " ее голяма работа сяя до утре няма да ти има нищо споко всичко ше се оправи ... " А дали наистина ще се оправи ... та просто ако случайно на някой му се е случвало нещо такова да пише :) мм ако може без тъпи коментари .... :) Благодаря на всеки който си е напраил труда да прочете темата ... :-)

EternalSilence
08-17-2008, 10:07
Случвало ми се е и продължава да ми се случва понякога... веднъж обаче се появи един специален човек, първият, на когото се престраших да споделя. :) Въпреки че напоследък не поддържам много контакт с нея тя все пак беше човекът, който ме измъкна от една такава "яма" и оттогава все по-лесно се справям с всеки следващ подобен момент. :)

hottie_on_the_beach
08-17-2008, 10:08
Говориш за една такава апатия, която бавничко се опитва да прерастне в лека депресийка ли? На мен ми се е случвало да се чувствам самотна и да си давам сметка, че ако нещо ми се случи и имам нужда от рамо в 3 през нощта, няма на кого да се обадя. Въпосът не е в това ккаво ще стане, когато ми вдигнат телефона, а в това, че не знам на кого да се обадя и че е по-вероятно да си го дължа в мен, отколкото да будя хората. Това е тъжната истина - истинското приятелство не се страхува да събуди другия, да го помоли да ти извади спиралата, тъй като се е заклещила, или да те къпе, когато вече не можеш сам. Колко такива приятели имаме? Николко, или много малко. Истината е, че такива приятелства се градят с години, които ние все още не сме живели, затова се чувстваме самотни и отчаяни. От друга страна това ни кара да се отдръпваме от хората, които след време могат да ни бъдат такива приятели, да го отблъскваме, за да не страдаме. Така се чувстваме още по-самотни и кръгът се затваря

FeelMe
08-17-2008, 10:24
estestveno 4e mi se e slu4valo.edva li ima 4ovek koito da ne go e prejivql,prosto nqkoi hora ne si go priznavat,za6toto za tqh da priznaqt 4e sa samotni e ne6to nemislimo i sramno.v takiva momenti az si puskam nqkakva muzika i si namiram rabota koqto da me pogulne izcqlo i da ne mislq za tova 4e nqmam istinski priqteli zasega ili prosto si mislq kak sled vreme 6te namerq naistina dobur priqtel(na men i edin mi stiga) na koito da moga da raz4itam.taka se uspokoqvam 4e za vsi4ko ima vreme i tepurva 6te se zapoznavam s mnogo hora i nqkoi ot tqh 6te e imenno tozi 4ovek koito da zapulni "prazninata" i 6te me podkrepq.nz,moje da vi zvu4i malko tupo,no tova e moqt na4in da zabravq.a ne samo za priqteli,a imam 4uvstvoto 4e nikoga nqma da sre6tna 4ovek koito istinski da obi4am kakto i toi men.nz dali sum edinstvenata,no prosto tova 4uvstvam :(

devil_feel_f
08-17-2008, 10:25
На мен доста често ми се случва да изпадам в такова състояние на безнадеждност и отчаяние, но знам, че има двама души, които могат да ми помогнат да се измъкна от това състояние.Но въпреки това, се опитвам да се измъкна сама - например слушам музика или гледам някой комедиен филм.

cucetyy
08-17-2008, 10:26
Ако аз нямам приятел, на който да споделя, споделям с майка ми :) Тя винаги ще ме изслуша и ще ми даде съвет. Пък ако ме е срам, си имам дневниче, на което споделям. Вярно, неодушевен предмет е, но когато напиша проблема си и го прочета, сама измислям решението на проблема :)

plamenka
08-17-2008, 11:02
Хммм... познато ми е. Въпреки, че имам възможно най-най-добрата приятелка, пак понякога се чувствам сама. Споделям и всичко, но понякога имам нужда и от още 1 човек, който няма как да е до мен. И да често ми се случва да е така. Преодолявам го след разговор с най-добрата си приятелка или като се сетя за щастливи моменти! :)

BaiToq
08-17-2008, 11:33
Прочетох само първите редове-
не се научихте да пишете кратко и
по същество!!! :o
Някои търсят упование в религията,
други в алкохола,трети в близките,
Бай Тоя в нещо друго 8) .
Само да ти кажа,че в 1 форум едва ли ще намериш.
Айде стягайте се ,стига сте хленчили.

pandelka
08-17-2008, 11:52
Ми да случвало ми се е...но просто осъзнавам,че няма смисъл за затварянето ми в себе си..да бъда сама и поттнисната,пък и точно тогава имах една приятелка ,която до ден днешен мн ужававам точно защото беше единствения човек,който се заинтересува от мен и ми помогна :)

sodomicdream
08-17-2008, 11:55
случвало ми се е и сега ми се случвам и то много често! Имам сериозен приятел, но той никога не е до мен в тези моменти :(
Единственото, корто ми остава е да прегърна възглавницата или някоя плюшка и да плача. Така споделям всичко на "съществото", което седи е прегръдките ми... Знам, че то няма как да проговори, няма да ме издаде, но.. и не може да ми помогне =/
Нямам истински приятели, нямам хора, с които да споделям... Сама съм, гадно ми е, но живота е такъв. Примирила съм се с този факт и едва ли някога бих могла да го променя.
Едно време споделях с маминка, но обстоятелствата ни разделиха и все по-малко мога да я виждам и да говоря с нея... А и сега, като наближава моментът да замина и може би да не се върна никога тук, не искам да ме вижда какво ми е, не искам да се разтройва допълнително. Достатъчно ми е, че я виждам как се ядосва, как иска да промени всичко, но всъщност нищо не може да направи, освен да ме подкрепя. Искам да ме вижда весела, защото това и нея я радва и малко... облекчава това, което й е и на нея =/
Абе... какво да ти кажа - ако намериш точния човек, ще си добре. Ако не го намериш както съм аз... ще се затваряш в себе си и ще споделяш с предмети :cry:
Чак се чувствам жалка като изливам всичко това... Сигурно и съм за смях отстрани... ама съм така =/

NeLLy_BaBy
08-17-2008, 12:15
След като прочетох написаното, сякаш по-голямата част аз я бях писала. Рабирам те много добре как се чувстваш, защото до скоро и аз се чувствах така. По принцип не съм човек, който ще се зарови до такава степен в проблемите си или ще изпадна в депресия, но на скоро ми случи нещо , което ми костваше доста. Разделих се с човек,който ми беше много близък, на който много държах, но той се подигра с чувствата ми, не оцени това ,което винаги съм му давала. Дали го направи умишлено или нарочно, не знам, но факта е, че след това, аз изпаднах в такова състояние , че просто нищо не ми се правеше, не намирах смисъл в нищо, а най-гадно ми беше от това че времето ми минаваше така, а аз все още си позволявах да страдам за един глупак. Но в един момент си казах стига , защото, няма смисъл аз да се самоунищожавам, заради друг , който не му пука. Макар че и като го видя днес нещо ми трепва, но сетя ли се за всичкото нещо , което ми е причинил и просто изпитвам единствено болка и ненавист към него. Никога не съм мислила, че ще изпитвам такива отрицателни чувства към него.
През този период, в който се чувствах така гадно, имаше хора , с които да говоря, но нищо не ми погаше, защото всеки ти казва времето лекува, но аз ще кажа нещо, което установих с моя горчив опит, че може и времето да минава, но то няма да ти помогне, ако ти самата не си помогнеш. Аз намерих смисъл в нещо, за да продължа напред, направи го и ти. Сама така ще се измъкнеш от такова състояние. Животът е прекалено ценен и е само един. Дано съм ти била полезна .Успех! :)

cinderella_gugutka
08-17-2008, 13:21
да,слу4вало ми се е :( тогава простогледам някой филм-или комедия за да ми се оправи настроението,или по тъжен филм за да се напла4а и после да се 4увствам по -добре