any4ka_bany4ka
08-17-2008, 22:27
Искам да споделя,нещо...което ми се случи преди да замина.
Една вечер отидох до брега на морето с надеждата да почерпя покой и вдъхновение от необятната синия шир, която винаги бе имала чудодейното въздействие върху сърцето ми. Когато пристигнах, по продължение на цялата плажна ивица нямаше жив човек. Седнах на пясъка близо до водата и се загледах във вълните, които кротко се разбиваха на брега. Внезапно в мен започна да се надига гневна вълна. Може би всеки удар на вълните, ми напомняха как аз също бях обсипана с удари и сега явно бях достигнала...границата на емоционалните ми възможности. В този момент по бузите ми потекоха горчиви сълзи и аз закрещях: МРАЗЯ ГО ТОВА! МРАЗЯ ГО ТОВА! Няколко минути на крясъците ми отвръщаше ревът на морето.
Накрая млъкнах, сълзите ми ...секнаха, облегнах глава на коленете си и затворих ...подпухналите си очи. После чух съвсем ясен, силен и спокоен глас вътре в себе си, които ми каза:
Когато МРАЗИШ онова, което ти се случва, знай че в този момент ти преживяваш славен миг от живота си, нещо изключително важно и жизнеутвърждаващо е пред теб!!!
Удивена си заповтарях наум тази фраза!Сякаш Бог ме бе чул да крещя :МРАЗЯ ГО ТОВА! и ми бе отвърнал...Мразиш онова, което ти се случва!Ами добре много се радвам да го чуя!Това е най-сигурния признак,че ти се случва нещо изключително важно и че в момента усвояваш съществени уроци от живота си.Ако не изпитваше такава силна омраза, сериозно щях да се разтревожа.
Изправих се и отново се замислих кои всъщност бяха най-големите ми трудности, които ме сполетяха напоследък и които толкова бях намразила :Защо изпитвам омраза към това, което ми се случва?!?" Запитах се аз...Отговорът изникна в съзнанието ми на секундата.
Защото се чувствам уплашена, предадена, изнервена и неадекватна.
Ха нищо чудно, че мразех всички трудности, които се изпречваха на пътя ми.Та те успяваха да измъкнат от психиката ми всяка нежелана и неприятна емоция. Да мразех онова, което ми се случваше, сега вече можех да разбера важните уроци, които имах нужда да усвоя!
:oops:
Една вечер отидох до брега на морето с надеждата да почерпя покой и вдъхновение от необятната синия шир, която винаги бе имала чудодейното въздействие върху сърцето ми. Когато пристигнах, по продължение на цялата плажна ивица нямаше жив човек. Седнах на пясъка близо до водата и се загледах във вълните, които кротко се разбиваха на брега. Внезапно в мен започна да се надига гневна вълна. Може би всеки удар на вълните, ми напомняха как аз също бях обсипана с удари и сега явно бях достигнала...границата на емоционалните ми възможности. В този момент по бузите ми потекоха горчиви сълзи и аз закрещях: МРАЗЯ ГО ТОВА! МРАЗЯ ГО ТОВА! Няколко минути на крясъците ми отвръщаше ревът на морето.
Накрая млъкнах, сълзите ми ...секнаха, облегнах глава на коленете си и затворих ...подпухналите си очи. После чух съвсем ясен, силен и спокоен глас вътре в себе си, които ми каза:
Когато МРАЗИШ онова, което ти се случва, знай че в този момент ти преживяваш славен миг от живота си, нещо изключително важно и жизнеутвърждаващо е пред теб!!!
Удивена си заповтарях наум тази фраза!Сякаш Бог ме бе чул да крещя :МРАЗЯ ГО ТОВА! и ми бе отвърнал...Мразиш онова, което ти се случва!Ами добре много се радвам да го чуя!Това е най-сигурния признак,че ти се случва нещо изключително важно и че в момента усвояваш съществени уроци от живота си.Ако не изпитваше такава силна омраза, сериозно щях да се разтревожа.
Изправих се и отново се замислих кои всъщност бяха най-големите ми трудности, които ме сполетяха напоследък и които толкова бях намразила :Защо изпитвам омраза към това, което ми се случва?!?" Запитах се аз...Отговорът изникна в съзнанието ми на секундата.
Защото се чувствам уплашена, предадена, изнервена и неадекватна.
Ха нищо чудно, че мразех всички трудности, които се изпречваха на пътя ми.Та те успяваха да измъкнат от психиката ми всяка нежелана и неприятна емоция. Да мразех онова, което ми се случваше, сега вече можех да разбера важните уроци, които имах нужда да усвоя!
:oops: