В клопката на времето

[Butterflies]

Мигрена след мигрена,
час след час,
главата си ще пръсна аз.

Мислите прелитат
в сутрешна мъгла.
Корени се сплитат
и викат те: ,,ела!"

Птиците не пеят,
уморени са сега.
Насекомите се сливат
в задушливата мъгла.

Покриват те като одеало,
ала не топло,
уви.
Изяждат всичко останало
добро
в тебе...а другото -
гори!

Скърцане на гуми,
вече нямаш думи.
Кукувица със стъклени очи
мозъка ти изпи.

[Shadow_Walker]

не обичам да се правя на критик...
Това стихотворение ми вдъхва смесени чувства - атмосферата е някак лирична, а е изпълнено с някак сатирични по мое мнение елементи - "главата си ще пръсна аз", "кукувица мозъка ти изпи", което за мен е несъвместимо.И това с повторението на мъгла може да го избегнеш.
От друга страна нямам забележки за ритъма (освен малко накрая) и римата, хъхъ :]