Butterflies
08-19-2008, 15:18
Разпери червените си крила -
алени, лъскави,
с цветовете на огъня опръскани.
Отвори жълтите очи вековни -
пламнали, вечни,
за злото тъй далечни.
Мощен взрив - излитане на златна птица.
Към просторите небесни,
с викове и песни,
изпратиха го хората греховни
с молба за божиите стомни,
пълни с даровете и блага
от майката Земя.
Ала не бе то чудо, не бе и златно руно.
Тя , облечена в надиплена коприна,
с кожа свежа, коси кат мрежа,
на русата отрова скрежа.
Пред създанията се показа Тина.
***
И разтвориха се земните недра.
Нещо вътре тътне, рови,
с всичката сила да излезе то се бори.
И излязоха лицата им мъртвешки.
Бледи, страшни, жадни.
за птица-жар ловци гладни.
*
Трябвало ли е така да се случи?
Трябвала ли е съдбата да сполучи?
Да, вземи живота крехък!
Не! – отвърна истинското във човека.
алени, лъскави,
с цветовете на огъня опръскани.
Отвори жълтите очи вековни -
пламнали, вечни,
за злото тъй далечни.
Мощен взрив - излитане на златна птица.
Към просторите небесни,
с викове и песни,
изпратиха го хората греховни
с молба за божиите стомни,
пълни с даровете и блага
от майката Земя.
Ала не бе то чудо, не бе и златно руно.
Тя , облечена в надиплена коприна,
с кожа свежа, коси кат мрежа,
на русата отрова скрежа.
Пред създанията се показа Тина.
***
И разтвориха се земните недра.
Нещо вътре тътне, рови,
с всичката сила да излезе то се бори.
И излязоха лицата им мъртвешки.
Бледи, страшни, жадни.
за птица-жар ловци гладни.
*
Трябвало ли е така да се случи?
Трябвала ли е съдбата да сполучи?
Да, вземи живота крехък!
Не! – отвърна истинското във човека.