View Full Version : Връзка на семейни начала или брачен живот?
Таа, кажете какво мислите за връзките на семейни начала и за сключването на брак между двама човека. Кое за вас е по-доброто решение? Представяте ли се в булчинска рокля/смокинг или предпочитате да живеете заедно, без сключен договор и такива глупости?
Аз лично не си се представям в булчинска рокля и напук на много от днешните жени, не бленувам за така очаквания сватбен ден от тях.. Предпочитам връзка на семейни начала, защото винаги мога да си хвана чукалата и да замина. А и родителите ми са имали такава връзка, но са се разделили, тоест аз съм извънбрачно дете. :)
Също какво ви е мнението за извънбрачните деца?
Надявам се да не бъда напсувана и наплюта, просто да получа нормални отговори от нормални хора. :)
Дано темата е в правилния раздел. :)
т.1
Moderated by Sam90'
hahavteen
08-19-2008, 19:01
Ами нямам нищо против хората които искат да имат такава връзка. Майка ми и мъжа и си живяха 8 години без брак и чак когато решиха да имат дете се ожениха.
Аз лично искам да се омъжа. Искам и църковен брак въпреки че не съм особено религиозна. Все пак още няколко пожелания и добри думи никога не са излишни. Не бих искала да имам извънбрачно дете. Дори и да живеем с мъжа на живота ми мн години заедно когато решим да имаме бебе ще се оженим.
Swinkenhoffer
08-19-2008, 19:17
Женитбата е като абитуриентски бал - много пари за нищо. :)
Когато двама се обичат, няма значение дали са сключили брак или не.
А и раздялата след това е по-лесна, дам... не сто година размотаване.
ScionOfStorm
08-19-2008, 19:38
На семейни начала, по-скоро. За брак съм негодна работа :Р
ell_ownz
08-19-2008, 19:46
kazvate 4e razdqlata bez brak e po lesna, no zashto mislite za razdqla kogato govorim za seriozna vruzka s 4ovek na kogoto durjite...mn ste 4ernogledi, az predpo4itam brak opredeleno, dava nqkakva sigyrnost, a i obeshtanieto pred darjavata, pred Bog i vsi4ki rodnini i priqteli zna4i mn pove4e otkolkoto da mi obeshtae samo taka neoficialno 4e shte me obi4a zavinagi...a i ako obi4ash nqkoi nqa zna4enie kfi pari shi dadesh za svatbata moje i taina da e , prosto da si podpisal...apuk i neiskate li da ispitate kakvo e da si jene/omujena ? da imate prusten na rykata si? da ste sigyrni za badeshteto na decata si? az predpo4itam sigyrnost, problemite trqbva da se reshavat ne d ase bqga ot tqh i brakut nqkaksi te zadarja da pomislish predi da napusnesh nqkoi...a ina4e ako si tragnesh v moment na impulsivnost posle moje da sajalqvash...moje mn da se otklonih ot temata no tova e tezata mi ;]
Saymon90
08-19-2008, 19:53
Доста хора въприемат брака като нещо твърде обвързващо и сериозно и това ги плаши. Въпреки това, обаче, щом връзката им е стигнала до този момент, значи е достатъчно сериозна, тъй че тогава нещата зависят изцяло от това какво искат влюбените...
Не мисля, че едното е по-добре от другото или нещо такова, всичко е въпрос на личен избор. Хубаво е все пак и двете страни да искат едно и също де :Р Иначе може да се получат неприятни разминавания.
Специално за мен нещата за момента стоят така - ерген до края. Не мисля, че ми трябва брак, за да направя връзката си с някого официална, а и ако някога стигна до толкова сериозна връзка, тя най-вероятно ще е с мъж, тъй че нещата с брак в този случаи ще стоят малко по-деликатно. :) Е, това в случай, че действието се развива в родината, което надали ще е така :Р
Наскоро племенницата на леля ми се сгоди. Току - що навършила 19 и леля ми ме застреля с въпроса: Ами ако решиш и ти да се ожениш на 19? И точно затова си говорихме... Не искам да казвам никога, не искам да си правя планове. Но и не искам да се омъжа преди да завърша висшето си образование и не си уредя живота. Както казах и на леля ми един подпис нищо не значи. Ако ме обича, ще ме обича и без него. Нещото, което би ме накарало да се омъжа по - набързо би било съвместния ни живот. Примерно ако си строим къща или купуваме апартамент заедно и то от чисто финансова гледна точка. На този свят всичко се случва, ами ако инвестирам в къщата ни и един ден той реши да ме изхвърли? Аз няма да имам никакви права. Мойто малко стана като Нероден Петко. :-D КАто цяло мнението ми е, че не бива да се бърза с брака преди да си си взел хляба в ръцете, защото един подпис нищо не значи.
няма смисъл от брак... тва са напразно изхарчени пари... aко ще сключвам брак ще бъде ако решим да си имаме дете и няма да вдигам много шум а по-скоро някаква малка сватба и толкова с мако хора :)
cinderella_gugutka
08-19-2008, 20:30
не бих живяла с някой без да съм сигурна 4е той е 4овека за мен,и той е 4овека от който искам да имам деца и да остарея с него.и ако го открия не бих се колебала да се оженя за него.извънбра4ните деца-не пожелавам това на никого.надявам се мойте деца да си имат семеиство.
Valkyrie
08-19-2008, 20:34
Аз в момента живея на семейни начала с приятеля си. Няма сила, която да ме накара да сключа граждански брак. Подписът няма да направи любовта ни по-силна. Подписът няма да ме направи по-сигурна в неговата любов. Искам да си купя булчинска рокля и някой ден сигурно ще го направя, но това ще бъде просто едно парти с официални дрехи и малко по-различен повод за напиване. Искам да съм завинаги с този човек, искам да имаме много деца, но дали държавата ще официализира нашата връзка - какво значение има това? Двама души, които се обичат, могат да изразят любовта си по твърде много различни начини. За мен подписът в гражданското (или както се казва) не е един от тях. Аз съм достатъчно сигурна в чувствата си и в него, не са ми нужни други гаранции. А най-прекрасното в случая е, че той също не иска да сключваме граждански брак. Идеалната половинка за мен!
Редакция: Моите деца със сигурност ще са извънбрачни, колкото и да не ми го пожелаваш. И със сигурност ще си имат съвсем достатъчно истинско семейство. И със сигурност ще са повече от достатъчно щастливи. Така, както човекът до мен в момента е моето семейство. Без да имаме една и съща фамилия. Семейство не се създава с документи. Семейство се създава с любов.
Втора редакция: Забелязах как е формулиран въпросът на анкетата. Зададен е неправилно. Връзката може да е обвързваща (ебаси и повторението) дори и без подпис. Това, че можеш да си тръгнеш, когато си поискаш, важи и за брака. Само дето там нещата се усложняват излишно. Един човек винаги може да направи това, което иска. Подписът няма да те спре да изневериш, няма да те спре да изоставиш, няма да те спре да съсипеш човека до себе си. Дори си мисля, че има хора, върху които подписът има по-скоро деморализиращо и потискащо влияние, вместо да им дава сигурност (примерно), макар аз да не разбирам това разбиране за сигурност.
Като че ли ми се иска да се видя в бяла рокля...и цялото внимание да е само мое - все пак съм зодия Лъв :grin:
Незнам защо ми вдъхват доверие повече семейните начела .. но ако живея примерно 5 години с някой и ако преценя че през тия 5 години ми е било добре с него .. тогава ще ми е добре с него и след 35 години (ех няма гаранция,но все пак е по добре отколкото да забременееш и да се омъжеш,макар и не сигорна в името на детето,което чакаш! ) В такъв случай вече може и да си помисля да се омъжа за него ! :) Сватбите са си хубаво нещо, но за съжаление рядко се срещат добре консумирани бракове, без много проблеми и грижи ! :o
"Семейство не се създава с документи. Семейство се създава с любов. "
Напълно съм съгласна с Valkyrie ! :)
girls_aloud_
08-19-2008, 21:15
Аз съм твърдо за брака.За мен не е отживелица.
Valkyrie
08-19-2008, 21:36
"Семейство не се създава с документи. Семейство се създава с любов. "
Напълно съм съгласна с Valkyrie ! :)
и после много деца остават сираци и отритнати защото закона неможе да си сварши работата като няма документи
Децата не остават сираци и отритнати, защото нямат "еди-к'ви-си-документи". Остават сираци, защото нямат родители.
А дали направи Изказването? Даже не разбрах какво точно имаш предвид. Защото законът/държавата винаги може да се погрижи за едно дете, стига да има желание. Но държавата е стигнала до степен, в която има желание само тогава, когато има интерес. Пък и тези, които трябва да се грижат за детето, са родителите му на първо място, а после държавата. Никакъв документ не би бил в състояние да накара един добър родител да се откаже да се грижи за детето си, също както никакъв документ не би могъл да накара лош родител да бъде добър родител. Ако ми изясниш какъв тип случаи точно визираш, при които децата остават "сираци", защото нямат "документи", може би бих могла съвсем да те затапя.
Редакция: Пфффф... Като ти видях правописа веднага ми стана ясно, че най-вероятно самият ти нямаш идея какво искаш да кажеш.
Valkyrie
08-19-2008, 21:53
виж ти ако пиеш толко колко аз съм изпиш тая вече р и 2 думи нема да напишеш ясно ли ти е
мисалта колкото и крива да е тя е че когато 2-ма са женени по закон всичко си е ок , а като направи дете на тапата курва и я зареже после трябва да благоволи ДА ПРИЗНАЕ ДЕТЕТО и чак тогава ще му плаща издражка и е такива работи и как така ще ме затапиш... на мене се капачката ми е отворена и се си наливам в устата и се са м пиян
Няма тестове за бащинство, разбира се. Няма начин една жена да потърси и защити правата на детето си чрез съда, естествено.
И особено много обичам, когато някой оправдава неграмотното си писане с това, че е бързал, с това, че се е уморил и т.н. Правописът си е един и същ. И когато си се научил да пишеш грамотно, тогава ако ще 2000 страници да изпишеш, и 10 литра ракия да изпиеш, пак ще си пишеш "свършиш", а не "сваршиш". Аз си правя асоциации с карането на колело - веднъж усвоиш ли го, не го забравяш.
partychild
08-19-2008, 22:17
za braka sam :)
Valkyrie
08-19-2008, 23:04
виж ти не си ситемен битов алковхголик и не може ш да ме разбереп на пълно но въпреки това раддфвам се че се разбрахме.лкека вечеер.аз неси провееявам правописа затова имам грешли мога да се старая но не... по скоро щше полегна.като се сетя че сътм се прибирал и с кола...лошо ми става
Я кажи, че ми е любопитно (ако наистина си системен битов алкохолик, де), какъв е начинът да излезеш на глава с пиян човек, който си е наумил нещо ("Купи си препарирано куче от затворен магазин в 2 през нощта. Купи си, трябва да си купиш. Няма да мръдна оттук, докато не си купиш препарирано куче." - ползвам чужди мисли, но е хубав пример за онагледяване на въпроса ми май)? Ако въобще съществува такъв начин, разбира се.
А за да съм сигурна, че си ме разбрал - тестове за бащинство има, майката може да защити правата на детето си по съдебен ред.
BulgariaZaBulgarite
08-20-2008, 04:19
Съгласно християнските норми , брак. Как детето ти ще расте без да може да каже мамо?
krem4et0
08-20-2008, 05:56
Аз съм за 2-те в последователността да поживеем заедно и да се оженим. Определено искам да имам сватба, да съм обвързана с някой, да знам, че сме семейство, да не търча години наред по институции да признаят децата му за негови. Знам, че преди време се обсъждаше закон, според който ако се живее на семейни начала над 3 години, двойката се третира по семейния кодекс-т.е. няма значение дали имаш брак или не с изключение на развода. А и не месля, че ако само живеете заедно, но сте градили дом, имате деца и прочие, ще си тръгнеш с лека ръка. Това просто няма как да стане. Да, разводът не е приятна работа. вече в семейството имаме, но вече мина повече от 1 година, откакто сестра ми напусна бившия си, има нов любим, живее в самостоятелно жилище..това не краят на света!
Искам да ми прадложи брак.
Искам да кажа ДА.
Искам да се обвържем.
НО след като сме поживели заедно 1-2 години.
Valkyrie, познавам една двойка, която не искаше брак изобщо, имаха си дете(даже момичето вече чака второ) и беше ходене по мъките да го признаят. То не бяха ДНК експертизи, то не беше моткане по съдилища и чудесии. Накрая се принудиха да се оженят, за да няма подобно размотаване и с другото им дете. бяха се побъркали направо. След като не е важен подписа, направи го като си бременна, за да не се мотаеш по съдилища, докато детето ти влезе в 1-ви клас.
Разбира се законът не е идеален. по закон от датата на развода до раждането на дете от жената, ако не са минали 10 месеца, то се признава на бившия мъж. На 1 позната синът й се разведе с жена с януари да кежем, но тя е имала извънбрачна връзка и ще роди детето 1 месец преди да се навърши този 10 месечен срок. По закон то е на бившия й мъж и пак трябва да се ходи по съдилища да се признава, че не е. Ако беше се омъжила за любовника си през това време, това нямаше да се служи. Бракът е създаден да защитава детето. В 2-та случая е било жизнено важно да се сключи брак.
LadySunshine
08-20-2008, 06:11
аз също съм ЗА брака!
ДА, искам булчинска рокля!
ДА, искам да чуя въпроса дали ще обичам мъжа до себе си в здраве и болест, радост и мъка и бла бла...
и ДА, искам да кажа Да!
всичко с времето си...
виж ти ако пиеш толко колко аз съм изпиш тая вече р и 2 думи нема да напишеш ясно ли ти е
мисалта колкото и крива да е тя е че когато 2-ма са женени по закон всичко си е ок , а като направи дете на тапата курва и я зареже после трябва да благоволи ДА ПРИЗНАЕ ДЕТЕТО и чак тогава ще му плаща издражка и е такива работи и как така ще ме затапиш... на мене се капачката ми е отворена и се си наливам в устата и се са м пиян
Няма тестове за бащинство, разбира се. Няма начин една жена да потърси и защити правата на детето си чрез съда, естествено.
И особено много обичам, когато някой оправдава неграмотното си писане с това, че е бързал, с това, че се е уморил и т.н. Правописът си е един и същ. И когато си се научил да пишеш грамотно, тогава ако ще 2000 страници да изпишеш, и 10 литра ракия да изпиеш, пак ще си пишеш "свършиш", а не "сваршиш". Аз си правя асоциации с карането на колело - веднъж усвоиш ли го, не го забравяш.
А ти пияна карала ли си колело???
А?А? 8-) :grin: :D
По темата-може би бих се оженил.
Съгласно християнските норми , брак. Как детето ти ще расте без да може да каже мамо?
Eто това беше изказване НЕ на място. Аз съм извънбрачно дете, НО имам документи и съм законно дете. :) И сега какво? Защото е така, да спра да казвам на мама "мамо" и на татко "тате" ли? Защото аз ги наричам по този начин и не мисля, че нещо ми пречи да правя това. :lol:
Някой по-долу спомена, че не пожелава на никого да е извънбрачно дете или да има такова. Аз като съм такова, да не би да съм израснала без семейство? Не, напротив. Винаги и баща ми, и майка ми са се грижили за мен. Естествено, повече майка ми, защото все пак живея с нея, но твърденията ви за мен са необосновани. :)
devil_feel_f
08-20-2008, 08:18
Бракът е сериозна крачка в живота на човека.Затова преди да се сключи, двамата трябва да са напълно убедени, че го искат.Аз съм ''ЗА'' брака.Искам да се видя в бяла рокля в църквата някой ден.И да, един подпис не осигурява любовта на някого завинаги.
Всеки сам си решава какво иска точно и дали му е по-добре с брак, и съответно без...
На семейни начела определено е по-лесно, но това става, когато са по-млади хората или поне аз така го приемам.Вече като са решили да имат дете - мисля, че е по-добре да са женени.
Аз съм за 2-те в последователността да поживеем заедно и да се оженим. Определено искам да имам сватба, да съм обвързана с някой, да знам, че сме семейство, да не търча години наред по институции да признаят децата му за негови. Знам, че преди време се обсъждаше закон, според който ако се живее на семейни начала над 3 години, двойката се третира по семейния кодекс-т.е. няма значение дали имаш брак или не с изключение на развода. А и не месля, че ако само живеете заедно, но сте градили дом, имате деца и прочие, ще си тръгнеш с лека ръка. Това просто няма как да стане. Да, разводът не е приятна работа. вече в семейството имаме, но вече мина повече от 1 година, откакто сестра ми напусна бившия си, има нов любим, живее в самостоятелно жилище..това не краят на света!
Искам да ми прадложи брак.
Искам да кажа ДА.
Искам да се обвържем.
НО след като сме поживели заедно 1-2 години.
И аз така мисля.
Valkyrie
08-20-2008, 10:49
Valkyrie, познавам една двойка, която не искаше брак изобщо, имаха си дете(даже момичето вече чака второ) и беше ходене по мъките да го признаят. То не бяха ДНК експертизи, то не беше моткане по съдилища и чудесии. Накрая се принудиха да се оженят, за да няма подобно размотаване и с другото им дете. бяха се побъркали направо. След като не е важен подписа, направи го като си бременна, за да не се мотаеш по съдилища, докато детето ти влезе в 1-ви клас.
Разбира се законът не е идеален. по закон от датата на развода до раждането на дете от жената, ако не са минали 10 месеца, то се признава на бившия мъж. На 1 позната синът й се разведе с жена с януари да кежем, но тя е имала извънбрачна връзка и ще роди детето 1 месец преди да се навърши този 10 месечен срок. По закон то е на бившия й мъж и пак трябва да се ходи по съдилища да се признава, че не е. Ако беше се омъжила за любовника си през това време, това нямаше да се служи. Бракът е създаден да защитава детето. В 2-та случая е било жизнено важно да се сключи брак.
ПРИПОЗНАВАНЕ
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
ФОРМА НА ПРИПОЗНАВАНЕТО
Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
Я виж тук какво пише. Май всъщност не е толкова сложно, а? Цитирам семейния кодекс.
Аз пък познавам семейства, които нямат брак, а въпросът с фамилното име и бащинството е уреден веднага след раждането.
А най-важното за едно дете е да расте сред любов. Бракът не може да гарантира това.
hahavteen
08-20-2008, 11:23
Като че ли ми се иска да се видя в бяла рокля...и цялото внимание да е само мое - все пак съм зодия Лъв :grin:
И аз така :grin:
Аз се чудех защо си ми толкова симптична пък ти си от мойта зодийка :-) :-D
Не съм против нито едното, нито другото. Ако за себе си трябва да избирам, бих искала да се омъжа, особено ако ще имаме дете с въпросния 4овек. Не само от гледна то4ка на това, 4е ще е много зор докато го признаят ина4е, а просто защото искам детето ми да расте в истинско семейство, а не мама и тати да имат разли4ни фамилии. Не казвам, 4е има някаква логика, но бракът ми се вижда дале4 пове4е вдъхващ доверие и дале4 по-сигурен.
Освен това съм жена и да, ме4тала съм си за бялата рокля и пръстените и вси4ко :) И не виждам нищо лошо. А и ми се иска пове4е от вси4ко на света да делим една фамилия с 4овека, когото оби4ам.
Като че ли ми се иска да се видя в бяла рокля...и цялото внимание да е само мое - все пак съм зодия Лъв :grin:
И аз така :grin:
Аз се чудех защо си ми толкова симптична пък ти си от мойта зодийка :-) :-D
:grin: Ние лъвчетата се надушваме явно :)
krem4et0
08-20-2008, 13:11
Valkyrie, а за другия цитиран от мен случай какво ще кажеш? По твоите извадки излиза, че аз мога да хвана 1 дете от улицата и да кажа, че съм му майка......то ако беше така, едва ли щеше да има мудни процедури по осиновяване. Дори и така да е по закон, аз съм свидетел, че процедурата не се изчерпва с 1 подпис, а с ходене по съдилища, ДНК експертизи и други простотии. И след като бракът и подписът нямат значение, защо не го направиш? нали е все тая?
SunShinePearl
08-20-2008, 13:17
2-рото изобщо неискам там рокли и глупости а ако имам дете и видя че нещата стават по сериозни когато то попорасне(искам да види сватбата ми)ще направя граждански брак но НЕ с рокля
krem4et0
08-20-2008, 13:24
Защо не правите разлика между сватба и брак? Сватбено тържество може да си направите и без брак, както и обратното. В повечето случаи се съчетават, но това изобщо не е задължително. Да, аз искам сватба. Искам да ми се случат тези неща, които се случват напознатите ми булки. Но искам и бракът, който да стои зад тази сватба. Може да разпишем 1 година преди сватбата, но искам брак. Искам да съм омъжена, да съм обвързана, да съм семейство. По новия Семеен кодекс няма да има съжителство на семейни начала, а фактическо съпружеско съжителство или фактически брак, което от правна гледна точка ще дава еднакви права и задължения на двойките......В случая дали сте подписали или не-пак сте си женени, ако живеете заедно определен период. Азобаче не искам да съжителствам "ФАКТИЧЕСКИ", а да сме семейство. Четох сега разни коментари по повод измененията в кодекса и там го казаха-бракът е даден от Бога на хората. Той е свещен съюз между тях. Смятам, че да поживея с половинката си е наложително, за да свикнем заедно и да видим дали ще се понасяма за повече от 2 дни. но неминуемо това искам да завърши с брак(е, ако не се издушим). И заради бялата рокля, и заради обвързването-искам. Май много ви плаши това обвързване. нима си мислите, че като не сте обвързани по документ, общият ви дом, деца, минало, щ ви обвържат много повече!
Смятам, че да поживея с половинката си е наложително, за да свикнем заедно и да видим дали ще се понасяма за повече от 2 дни.
Много си права,че е наложително да се поживее с половинката.Съпругът на една позната е имал връзка 6 години - купуват си жилище заедно,заживяват заедно и нещата просто не са се получили и са се разделили...,докато с моята позната още от самото начало си заживяват заедно и на 9 месец той и предложи брак - вече 2 години са семейство...Така че определено е необходимо,преди това да поживеят заедно...Защото,когато всеки си се прибира в тях е едно,а когато си знаете и мръсните чорапи е малко по-различно...
xxxSnowflakexxx
08-20-2008, 19:42
Когато двама се обичат, няма значение дали са сключили брак или не.
huligankata
08-20-2008, 20:08
Определено бих искала да сключа брак - може както казаха преди мен първо да поживееме заедно , но определено не ми се иска да се отказвам от това да бъда булка, да си създадем семейство и т.н. Някак си сватбеният ден е един от дните в които се чувстваш специална, най-красива, всички са се събрали заради любовта ви и т.н.
Уж се правите на големи, а хич не разсъждавате трезво :? Какво разбираш под израза "по-лесно е да си хвана чукалата и да си замина" Изобщо чуваш ли се какво говориш? Тук говорим за дългосрочна връзка на семейни начала, което може да включва и деца. Тук дори едното момиче каза, че е дете точно на такава връзка. Да не мислиш, че отговорността е по-малка? Когато си с дете на ръце няма да те интересува подписала ли си нещо или не, а ще мислиш за него. И каквото и да става, за да има то семейство и да израстне като нормално дете, ти пак няма "да си хванеш чукалата".
От друга страна, дори и да нямате дете, ти пак си градил тази връзка въз основата на хиляди компромиси, поели сте тази отговорност да се отделите и да живеете заедно, да не мислите, че е толкова лесно да се изнесеш от къщи в някой слънчев ден? За да сте направили тази крачка значи сте напълно сигурни един в друг, това е отговорност. Не може всеки път щом се влюбиш да си хващаш багажа и да се изнасяш, а като не стане да отиваш при мама и тати. Че тогава дори и отношенията с родителите ти няма да бъдат същите. Всичко се променя. Пък и живеете, живеете заедно, ставате на по 30 и ако тогава се разделите какво става? На 30 да започваш отначало? Не е ли малко трудно? С тази раздяла плюеш на всичко, което до момента си постигнал! И на всичко това ти му казваш "лесно е да си хванеш чукалата и да си тръгнеш" Не, не мисля така!
Не мога да разбера как така си мислите, че всичко което хвърчи се яде?! Задълженията са същите, отговорностите са същите, отношенията са същите....!
Аз лично не мога да кажа дали съм за или против брака. От една страна ми се иска да прекарам този специален ден, от друга като се замислиш колко разходи са това.... пък и цялото това тръбене "елате ме вижте", за хора които познавам и не познавам, мисля че е излишно. Ако ще се прави сватба, то тя ще е във възможно най-тесния възможен кръг от хора.
Valkyrie
08-20-2008, 23:19
Valkyrie, а за другия цитиран от мен случай какво ще кажеш? По твоите извадки излиза, че аз мога да хвана 1 дете от улицата и да кажа, че съм му майка......то ако беше така, едва ли щеше да има мудни процедури по осиновяване. Дори и така да е по закон, аз съм свидетел, че процедурата не се изчерпва с 1 подпис, а с ходене по съдилища, ДНК експертизи и други простотии. И след като бракът и подписът нямат значение, защо не го направиш? нали е все тая?
Аз казвам как стоят нещата по закон, също казвам, че познавам хора, които са свършили тази работа по този възможно най-лесен начин. Свидетел съм на това. Също имам братовчедка, при която нещата не се получиха така, но там причината май беше тази, че бащата на децата не беше разведен с втората си жена все още май (не съм сигурна, все още не съм много запозната със законите). Не мога да знам какви са причините, които са попречили в случая, за който ти говориш, проблемът да се разреши по лесния начин. Едва ли можеш да вземеш дете от улицата и да си го запишеш като твое. Но процедурите при осиновяване са съвсем различно нещо. Там вече говорим за деца, родителите на които не са могли или не са искали да ги отглеждат. Признаването на дете при раждане (което явно не винаги е възможно) е свързано с желанията и на двамата родители, така че не смесвай нещата.
А ти защо толкова упорито ме караш да се подпиша? Просто не искам, за мен това е глупаво и безсмислено. Може би има още една причина, споменах нещо в една друга тема. Не искам да се опитвам да задържа нещо или някого завинаги. Искам да се радвам на всеки миг, но без да има нещо, което може да попречи на този миг да си отиде. За мен щастието, което е освободено от идеята за "завинаги", е много по-пълно, много по-красиво. И това не означава, че мисля, че може да поискам да си тръгна. Напротив, бих изживяла много животи с човека до себе си. Ние и сега сме семейство, много повече, отколкото много хора, които са сключили граждански брак. Но за мен е много по-истинско да се радваш на това, което имаш, без да искаш да го задържиш. Не мога да го обясня по-добре. Може би трябваше да кажа само "Ми просто не искам.", но все пак се надявам да усетиш какво имам предвид.
krem4et0
08-21-2008, 07:55
Изборът си е твой. На мен реално изобщо не пречиш. Аз съм решила за себе си, че искам с този мъж да съм семейство, а за мен семейството значи брак, обвързване, 1 фамилно име(е, след моята фамилия де). Не е заради консерватизъм. Просто искам да празнувам любовта си. Просто искам да съм свързана с този човек прд хората и пред Бога. Просто искам всичко да знаят, че съм негова жена, а той мой мъж. Искам да сме съпрузи. Ти след като не искаш си е твоя работа. Само ти пожелавам да нямаш подобни проблеми, защото се случват. И както веч казах по новия закон, който ще влезе в сила след 4 месеца, няма да има разлика дали сте женени или не. Процедурите ще са същите. Просто предпочитам да сме съпрузи, а не да съжителстваме "фактически". това ми се струва отвратително като понятие. Все едно не сме семейство, а съквартиранти...
LovelyGirl
08-21-2008, 09:29
Бих искала 1во да поживея с човека,който обичам известно време само на семейни начала,а след това вече и брак. :)
Josefinne
08-21-2008, 09:32
Аз ще се омъжа, когато реша да имам деца.
Преди това искам първо да живея сама няколко години.
След това искам да живея с приятеля си няколко години.
И ако нещата се получават - да си направим семейство.