007
08-20-2008, 10:54
Здравейте! Просто пиша.. не знам защо.. искам да споделя. Не желая съвети..не искам упреквания.. ако искате изтрийте темата.. все тая ми е.. Ето и моето откровение, към един човек.. :
Седя в момента и слушам Eminem - I love you more.. Помниш ли тази песен? Слушаше я, когато се качих в колата.. Да, точно тази кола, която като видя сякаш всичко в мен се преобръща, да, твоята кола... Онази кола, която зяпах от прозореца в училище, онази кола, в която изглеждаше толкова щастлив, когато се качих, онази кола, която се затваряше толкова лесно, онази кола, в която изглеждаше толкова тъжен, защото си заминавах, онази кола, в която те целунах за последен път, онази кола, в която те видях за последно... А когато се сетя за този ден...Последния ден.. Как бих могла да го забравя? От тогава всеки ден се припомням всичко - всяко движение, всяко докосване, всеки поглед, всяка усмивка, всяка целувка, катеричката иии онези хора с якетата.. Спомням си как бръщолевих глупости, спомням си как каза, че си ме чакал много, спомням си как щеше да объркаш пътя, спомям си как мислехме да влезем в килийното училище, спомям си чехлите на попа, спомям си как ти говорих за Първанов, спомям си и първото ти докосване.. когато понече на шега да ме бутнеш през моста в реката, спомям си как вървяхме край нея към Синивир, спомям си как искаше да се окъпеш, но аз изрично ти забраних, спомям си как минахме през реката и си омокрих кеца, спомям си и първата ни прегръдка , помня и оранжево-червената маркировка, помня всичко...Наистина всичко, защото беше толкова хубаво. Но най-добре помня ласките ти.. Помя как цялата изтръпвах, когато заставаше до мен или зад мен и ме гушваше, спомям си как ръката ти ме галеше и не знаех къде съм, помня и как ми се подкосяваха краката, помня как устните ти търсеха моите, а аз не знаех какво да правя.. Всяко докосване носеше усещане ..наистина усещах чувствата ти, макар никога да не си ги изказвал с думи. А ти помниш ли ? Помниш ли целувката по врата ми на реката, помниш ли как ме милваше и масажираше на камъка? А помниш ли как галехме един друг ръцете си, помниш ли колко страст вложихме? Помниш ли, когато седна до мен, когато устните ни бяха много близо, когато се гледахме дълго, когато усещахме дъха си, когато колебливо се приближавахме все повече и повече ии когато най-после устните ни се докоснаха? Помниш ли целувката? Усети ли? Аз бях толкоа щастлива, сякаш спря да ми пука за всичко, сякаш за миг всичко се нареди.. просто забравих реалността, забравих, че нямше да те видя скоро и се потопих изцяло в момента, отдадох ти се цялата.. В тази секунда, в този момент, в този час, в този ден в бях тялом и духом твоя... такава останах и все още съм... Помниш ли? Аз го помня, помня и онзи рибар, който макар с неодумение ни се радваше... боже, помня всеки детайл, защото това означава толкова много за мен.. как да не помня, като знам, че този ден ще ме топли следващите месеци??? Момче, не знам какво се случи. Наистина не знам как всичко стана....ти влезе в живота ми и преобърна всичко. Всички планове, кроени с месеци, всички надежди, всички чувства, всичко..Ти просто ме обзе.. ти се превърна в човека, за който плача в момента, за който мисля ... Не мога дори да преценя дали тези неща се случиха за хубаво или лошо, но аз им се радвам, защото бяха прекрасни..
Седя в момента и слушам Eminem - I love you more.. Помниш ли тази песен? Слушаше я, когато се качих в колата.. Да, точно тази кола, която като видя сякаш всичко в мен се преобръща, да, твоята кола... Онази кола, която зяпах от прозореца в училище, онази кола, в която изглеждаше толкова щастлив, когато се качих, онази кола, която се затваряше толкова лесно, онази кола, в която изглеждаше толкова тъжен, защото си заминавах, онази кола, в която те целунах за последен път, онази кола, в която те видях за последно... А когато се сетя за този ден...Последния ден.. Как бих могла да го забравя? От тогава всеки ден се припомням всичко - всяко движение, всяко докосване, всеки поглед, всяка усмивка, всяка целувка, катеричката иии онези хора с якетата.. Спомням си как бръщолевих глупости, спомням си как каза, че си ме чакал много, спомням си как щеше да объркаш пътя, спомям си как мислехме да влезем в килийното училище, спомям си чехлите на попа, спомям си как ти говорих за Първанов, спомям си и първото ти докосване.. когато понече на шега да ме бутнеш през моста в реката, спомям си как вървяхме край нея към Синивир, спомям си как искаше да се окъпеш, но аз изрично ти забраних, спомям си как минахме през реката и си омокрих кеца, спомям си и първата ни прегръдка , помня и оранжево-червената маркировка, помня всичко...Наистина всичко, защото беше толкова хубаво. Но най-добре помня ласките ти.. Помя как цялата изтръпвах, когато заставаше до мен или зад мен и ме гушваше, спомям си как ръката ти ме галеше и не знаех къде съм, помня и как ми се подкосяваха краката, помня как устните ти търсеха моите, а аз не знаех какво да правя.. Всяко докосване носеше усещане ..наистина усещах чувствата ти, макар никога да не си ги изказвал с думи. А ти помниш ли ? Помниш ли целувката по врата ми на реката, помниш ли как ме милваше и масажираше на камъка? А помниш ли как галехме един друг ръцете си, помниш ли колко страст вложихме? Помниш ли, когато седна до мен, когато устните ни бяха много близо, когато се гледахме дълго, когато усещахме дъха си, когато колебливо се приближавахме все повече и повече ии когато най-после устните ни се докоснаха? Помниш ли целувката? Усети ли? Аз бях толкоа щастлива, сякаш спря да ми пука за всичко, сякаш за миг всичко се нареди.. просто забравих реалността, забравих, че нямше да те видя скоро и се потопих изцяло в момента, отдадох ти се цялата.. В тази секунда, в този момент, в този час, в този ден в бях тялом и духом твоя... такава останах и все още съм... Помниш ли? Аз го помня, помня и онзи рибар, който макар с неодумение ни се радваше... боже, помня всеки детайл, защото това означава толкова много за мен.. как да не помня, като знам, че този ден ще ме топли следващите месеци??? Момче, не знам какво се случи. Наистина не знам как всичко стана....ти влезе в живота ми и преобърна всичко. Всички планове, кроени с месеци, всички надежди, всички чувства, всичко..Ти просто ме обзе.. ти се превърна в човека, за който плача в момента, за който мисля ... Не мога дори да преценя дали тези неща се случиха за хубаво или лошо, но аз им се радвам, защото бяха прекрасни..