Whyniser
08-20-2008, 20:08
ПЪТЕКА
На сребърна лента се вие пътека
сред лъки зелени,сред буни треви.
И свежо прохладната вечер полека
с въздишка разпръсква златисти лъчи.
На изток кат арка светлина огряла
сияйна и девствено чиста дъга.
Под нея замислена сякаш-заспала
почива земята в сладка нега.
И брястът разкошно разперил е клони
облъхнати нежно от хладен ветрец.
Стаената болка в душата отрони,
печален навеки ,незнаен певец.
Под него извива ,далече се губи
пътеката бяла в сива мъгла
и свежите ниви с блясък сияен
сияйно потрепват в неясна тъга...
Със поглед над нея аз литнах кат птица
омаен от прелест,от нежност и свян
и горест в гърдите безследно стопи се
от полъха топъл на светлия блян...
И в тихата вечер самотно проплака
далече в прохладния вечерен здрач
самотния чухъл -оплакващ в мрака
сам своята орис нещастна с плач.
Далече зове ме и мами пътека
Към светли простори,към светлия хълм ,
там, гдето навеки намери утеха
от болките стария цъфнал салкъм.
Там,гдето се носи ухание сладко
И птици лудеят в безкраен летеж ,
където гърдите с дихание леко
дълбоко поемат въздуха свеж...
Пътеката малка се губи и слива
със залеза златен сред златни лъчи.
По своя пътека деня си отива,
Отлитат навеки красиви мечти....
На сребърна лента се вие пътека
сред лъки зелени,сред буни треви.
И свежо прохладната вечер полека
с въздишка разпръсква златисти лъчи.
На изток кат арка светлина огряла
сияйна и девствено чиста дъга.
Под нея замислена сякаш-заспала
почива земята в сладка нега.
И брястът разкошно разперил е клони
облъхнати нежно от хладен ветрец.
Стаената болка в душата отрони,
печален навеки ,незнаен певец.
Под него извива ,далече се губи
пътеката бяла в сива мъгла
и свежите ниви с блясък сияен
сияйно потрепват в неясна тъга...
Със поглед над нея аз литнах кат птица
омаен от прелест,от нежност и свян
и горест в гърдите безследно стопи се
от полъха топъл на светлия блян...
И в тихата вечер самотно проплака
далече в прохладния вечерен здрач
самотния чухъл -оплакващ в мрака
сам своята орис нещастна с плач.
Далече зове ме и мами пътека
Към светли простори,към светлия хълм ,
там, гдето навеки намери утеха
от болките стария цъфнал салкъм.
Там,гдето се носи ухание сладко
И птици лудеят в безкраен летеж ,
където гърдите с дихание леко
дълбоко поемат въздуха свеж...
Пътеката малка се губи и слива
със залеза златен сред златни лъчи.
По своя пътека деня си отива,
Отлитат навеки красиви мечти....