Whyniser
08-20-2008, 20:18
Най-голямата ми грешка
Всяка вечер пиян до болка
търся твоите очи,нарани ме ти
но искам още да вкуся аз от
устните ти.
Всяка вечер пиян в мрака
сънувам твоите коси те галят
ме, ти гледаш ме с усмивка
и казваш колко ме обичаш пак.
В съня ми идваш сутрин си
отиваш аз истрезнял съм вече
от сълзи ,защото аз не скрих-без
теб не мога,а ти избяга надалеч.
Сега в сенките познавам твойта
същност но щом се приближа
изчезва тя,направих грешка като ти
казах че те мразя,след като се върна
ти при мен.
Защо не ти простих кажи ми,избяга
ти но върна се сама,а аз искрещях
ти долно в лицето, че мразя всичко
в теб,че искам да те няма в моя свят.
Аз просто те обичах ти избяга,
изплаши се от моята любов,ти може
би не си била готова и върна се когато
се научи да обичаш.
Но този път готовия не бях май аз
и обърнах гръб на твойте чувства
затръшнах ти вратата под носа
но плащам си сега бъди спокойна.
И няма нощ и няма ден в който да
не виждам само теб,в който да не
плача със сълзи от кръв,за дето ти
не си до мен, за най-голямата ми
грешка.
Завесата на прозореца повява
и вее се като моята душа,която
няма ден спокоен и мисли само
за едно момиче-теб.
Отново и отново аз надигам бутилката
ми пълна с алкохол,за да удавя в нея
спомена за тебе но той непобедим
е ,продължава да боли и ще боли
до край...
Всяка вечер пиян до болка
търся твоите очи,нарани ме ти
но искам още да вкуся аз от
устните ти.
Всяка вечер пиян в мрака
сънувам твоите коси те галят
ме, ти гледаш ме с усмивка
и казваш колко ме обичаш пак.
В съня ми идваш сутрин си
отиваш аз истрезнял съм вече
от сълзи ,защото аз не скрих-без
теб не мога,а ти избяга надалеч.
Сега в сенките познавам твойта
същност но щом се приближа
изчезва тя,направих грешка като ти
казах че те мразя,след като се върна
ти при мен.
Защо не ти простих кажи ми,избяга
ти но върна се сама,а аз искрещях
ти долно в лицето, че мразя всичко
в теб,че искам да те няма в моя свят.
Аз просто те обичах ти избяга,
изплаши се от моята любов,ти може
би не си била готова и върна се когато
се научи да обичаш.
Но този път готовия не бях май аз
и обърнах гръб на твойте чувства
затръшнах ти вратата под носа
но плащам си сега бъди спокойна.
И няма нощ и няма ден в който да
не виждам само теб,в който да не
плача със сълзи от кръв,за дето ти
не си до мен, за най-голямата ми
грешка.
Завесата на прозореца повява
и вее се като моята душа,която
няма ден спокоен и мисли само
за едно момиче-теб.
Отново и отново аз надигам бутилката
ми пълна с алкохол,за да удавя в нея
спомена за тебе но той непобедим
е ,продължава да боли и ще боли
до край...