Fallen`Angel
08-21-2008, 21:17
От доста време се каня да си излея мислите, защото вече не мога. Ако искате давайте и съвети, изкажете си мнението или каквото прецените, че е редно. Само не спамете... :?
Не сте ли се замисляли какво прави човек за любовта? Променя се, иска да бъде харесван (то кой не иска всъщност). Много пъти съм се замислял дали всичко това си заслужава ? Дали само си тровиш нервите, дали има смисъл да правиш такава жертва за човек, който не знаеш дали ще бъде честен с теб. И не, тази тема не е породена от предишната ми, просто исках да се посъветвам с вас. Вярно - любовта те кара да летиш, но колкото и да летиш все някога твоя полет свършва и трябва да се приземиш остро, болезнено. Остават въпроси, на които нямаш отговор, а искаш да разбереш. Винаги намираш някое момиче/момче, когато всичко ти е перфектно. Не мислиш за нищо друго, всичко ти е наред - отношения с приятели, семейство, училище дори, работа. Ето на - мина година вече от както се разделих с единственото момиче, което съм обичал. Бях с много други. Харесваха ми, но те не бяха ТЯ. И до ден днешен не искам да научавам нищо за нея, защото знам, че ще ме заболи. Направих си граница. Тя ме беше сринала и психически и физически. Какво прави любовта с хората, а? Мислиш си глупости, вкарваш се във филми..защото просто ти пука за един човек. И в стремежа си да му докажеш, че наистина мислиш и искаш само и единствено него изпускаш най същественото - доверието. Минава време - опознавате си още повече характерите. Разбираш с какъв човек си и това ти формира и отношението и погледа към света. Ако имах един единствен шанс да поправя нещо в миналото си е - то да имам доверие на бившата ми приятелка. Красиво е, но не трябва да се увличаш. Трябва да мислиш и за себе си, а не за другия. Правих жертви, защото исках ТЯ да е щастлива. А да искаш накараш някого да е щастлив и да не помислиш ти как се чувстваш, защото знаеш, че ако я/го зарадваш ще бъдеш щастлив/а и ти, то тогава можеш да кажеш, че обичаш някого ! Струва ли си всичко това? Всички тези мъки ? Само и само да бъдем щастливи по този начин ? Не можем ли да си намерим хобита, които също да бъдат толкова интересни ?
Минават дни, минават месеци.. а аз копнея за едно момиче..живота е гаден понякога, но трябва да гледаш и от другата му страна..
Успех на всички влюбени и продължавайте да се обичате, но не забравяйте и вашето щастие..
Не сте ли се замисляли какво прави човек за любовта? Променя се, иска да бъде харесван (то кой не иска всъщност). Много пъти съм се замислял дали всичко това си заслужава ? Дали само си тровиш нервите, дали има смисъл да правиш такава жертва за човек, който не знаеш дали ще бъде честен с теб. И не, тази тема не е породена от предишната ми, просто исках да се посъветвам с вас. Вярно - любовта те кара да летиш, но колкото и да летиш все някога твоя полет свършва и трябва да се приземиш остро, болезнено. Остават въпроси, на които нямаш отговор, а искаш да разбереш. Винаги намираш някое момиче/момче, когато всичко ти е перфектно. Не мислиш за нищо друго, всичко ти е наред - отношения с приятели, семейство, училище дори, работа. Ето на - мина година вече от както се разделих с единственото момиче, което съм обичал. Бях с много други. Харесваха ми, но те не бяха ТЯ. И до ден днешен не искам да научавам нищо за нея, защото знам, че ще ме заболи. Направих си граница. Тя ме беше сринала и психически и физически. Какво прави любовта с хората, а? Мислиш си глупости, вкарваш се във филми..защото просто ти пука за един човек. И в стремежа си да му докажеш, че наистина мислиш и искаш само и единствено него изпускаш най същественото - доверието. Минава време - опознавате си още повече характерите. Разбираш с какъв човек си и това ти формира и отношението и погледа към света. Ако имах един единствен шанс да поправя нещо в миналото си е - то да имам доверие на бившата ми приятелка. Красиво е, но не трябва да се увличаш. Трябва да мислиш и за себе си, а не за другия. Правих жертви, защото исках ТЯ да е щастлива. А да искаш накараш някого да е щастлив и да не помислиш ти как се чувстваш, защото знаеш, че ако я/го зарадваш ще бъдеш щастлив/а и ти, то тогава можеш да кажеш, че обичаш някого ! Струва ли си всичко това? Всички тези мъки ? Само и само да бъдем щастливи по този начин ? Не можем ли да си намерим хобита, които също да бъдат толкова интересни ?
Минават дни, минават месеци.. а аз копнея за едно момиче..живота е гаден понякога, но трябва да гледаш и от другата му страна..
Успех на всички влюбени и продължавайте да се обичате, но не забравяйте и вашето щастие..