ANTIHUMAN
08-22-2008, 21:29
Рано сутринта в житните класове на търговеца Хюскос ,овчар намери убита жена.
-Господи!-развика се стария човек ,който не беше повече от шестдесет и четири годишен ,с изпито лице от работа и може би и от глад , брадата му бе бяла като току-що паднал сняг ,а очите му черни ,беше дребен на ръст не повече от метър и шестдесет и пет.
Всички наричаха овчаря ,,Дядо Йохан’’ ,макар името да му беше Стефан.Никой не знаеше защо го наричаха ,,Йохан’’ ,носеха ли се какви не слухове: ,,На Стефан прадедите му били свързани с Йохан Сабастиан Бах’’ , ,,По-време на войната свирил на пиано толкова добре колкото великия композитор.’’ , ,,Приличал на Йохан Сабастиан Бах по тембъра.’’ ,а щом се отнася до последното сякаш някой е чувал как говори композитора ,сякаш някой е живял по-неговото време ........ глупости.
Стефан стоя още няколко минути едва ли не замръзнал от видяната гледка.Жената бе млада ,руса със зелени очи.Цялата бе в кръв ,а на врата й висеше кръст това навеждаше на мисълта ,че е била вярваща.Дали се е молела за милостиня до последния си час или се е била с нападателя си ,оставаше загадка.Овачаря стресиран тръгна към селото и срещна кмета по-пътя.
-Кмете!-развика се дядо Йохан с последните си сили.-в житните полета на Хюскос има убита жена ,видях я!
Кмета се обърна и погледна Стефан с недоверчив поглед и с леко пренебрежение.
-Какво?-учуди се кмета.Пренебрежението и недоверието не бяха от това ,че по-нисш от него го заговаря ,а от това ,че всички знаеха за завоеванията на стария овчар,като седне в единствената кръчма в селото.Всяка вечер той седеше на масата в ъгъла и далече от очите на съселяните си със една жена и негова единственна приятелка-водката.Напиваше се само като я погледнеше ,а като я кусаше бе опиянен от нейната страст. Другите села също знаеха за дядо Йохан , разказите му се разказват постоянно и не затова защото е видял извънземни и кучето му как говореше с котката ,а за да разберат хората ,че алкохола не е хубаво нещо.Йохан определено като се напиеше от него ставаше чудесен разказвач ,великолепен.-Нека извикаме полиция!-развика се кмета и отиде до кметството.
Чакаха повече от час ,селото бе надалеко от града.Полицията дойде и спря до кръчмата.
-Добър ден!-поздрави един полицай мустак и сини очи.Казвали ,че хората със сини очи може ли да урочасват ,дано да не е вярно.Полицая с този злобен поглед и настроение сякаш някой го е събудил от сън ,можеше да урочаса цялото селце.Пази Боже. ,то и това му оставаше на селото ,сякаш си нямаше други проблеми.
-Добър ден.-отговори с мек тон кмета.
-Ще ни заведете ли на местопрестъплението?-попита другия полицай ,то бе младо момче.Личеше ,че отскоро е в полицията ,защото ,ако беше от години щеше да заприлича на колегата си.
-Йохан заведи ни в полето където си намерил момичето!-каза кмета.Стареца кимна и се запъти към житните класове.
Вървяха петнадесет минути и стигнаха до полето.
-Къде е ?-попита по-младия полицай.
-Вътре.-отговори Йохан.
-Какво правите в частната ми собственост?-развика се един слаб и дълъг човек и тръгна към натрапниците с вила във ръка.
-Кой е този?-беше в недоумения по-стария полицай.
-Собственика-последва кратка паузаот страна на кмета-това е Хюскос.
Хюскос стигна до натрапниците и като видя ,че двама от тях са полицаий и забави крачката ,но все така сигурно вървеше към тях.
-Да не са ми откраднали житото?-попита той уплашен. Търговеца беше материалист ,сърце би продал ,душа би загубил ,но пари да има и имаше.
-Не господине успокойте се.-каза младия полицай.
-Какво правите тогава тук?-попита собственика ,той се съмняваше във всичко и всеки.
-Йохан е намерил убита жена в твойте класове.-каза кмета.
-Невъзможно!-развика се Хюскос.
-Отиваме да проверим.-каза по-стария полицай ,той и колегата му влязаха в житните класове.
Полицаийте вървяха с Йохан в полето и стигнаха до момичето.
-Мамка му!-разивка се единия.
-Горкото момиче.Вземи му отпечатъци.-каза по-стария полицай.
-Добре.
Младия полицай взе отпечатъци от момичето ,а другият оглеждаше тялото й за синини.Тя бе полугола , полата й бе съдрана .Двамата полицаий стояха след един час оглед на жената.
-Няма документи ,няма и телефон.
-Няма нищо.-каза по-младия полицай.
Те тръгнаха от местопрестъплението.
-Къде е ?-попита кмета.
-Там.-каза по-стария полицай и посочи към житните класове.-Ще извикаме линейка да я прибере ,убита е.
-Как?
-Не е ваша работа господин кмете.-каза старото ченге.
-Ако убиеца е в селото,може да убие и друга жена ?
-Не е ,заминал е .
-От къде разбрахте?
-Господин Хюскос ,да сте чували викове вечерта?
-Не ,легнах си рано и станах преди малко.Нищо не съм чул съжелявам.
-Следователно нямаме свидетел.-каза младия полицай ,а Йохан и кмета гледаха глупаво.Полицайте тръгнаха към града ,а кмета и Стефан тръгнаха към кръчмата.Йохан нямаше да пропусне и тази спирка.
-Как мина деня ,дядо Йохан?-попита кръчмаря докато му наливаше водка.
-Както обикновенно.-отговори Стефан и погледна към прозореца замислен.
Свидетели имаше на убийстовото ,но те мълчаха.Бяха много ,но нито един от тях непроговори.Видяха и чуха всичко ,но мълчанието на житните полета никога не бе нарушено ,никога!
Извинявам се за правописните грешки!
-Господи!-развика се стария човек ,който не беше повече от шестдесет и четири годишен ,с изпито лице от работа и може би и от глад , брадата му бе бяла като току-що паднал сняг ,а очите му черни ,беше дребен на ръст не повече от метър и шестдесет и пет.
Всички наричаха овчаря ,,Дядо Йохан’’ ,макар името да му беше Стефан.Никой не знаеше защо го наричаха ,,Йохан’’ ,носеха ли се какви не слухове: ,,На Стефан прадедите му били свързани с Йохан Сабастиан Бах’’ , ,,По-време на войната свирил на пиано толкова добре колкото великия композитор.’’ , ,,Приличал на Йохан Сабастиан Бах по тембъра.’’ ,а щом се отнася до последното сякаш някой е чувал как говори композитора ,сякаш някой е живял по-неговото време ........ глупости.
Стефан стоя още няколко минути едва ли не замръзнал от видяната гледка.Жената бе млада ,руса със зелени очи.Цялата бе в кръв ,а на врата й висеше кръст това навеждаше на мисълта ,че е била вярваща.Дали се е молела за милостиня до последния си час или се е била с нападателя си ,оставаше загадка.Овачаря стресиран тръгна към селото и срещна кмета по-пътя.
-Кмете!-развика се дядо Йохан с последните си сили.-в житните полета на Хюскос има убита жена ,видях я!
Кмета се обърна и погледна Стефан с недоверчив поглед и с леко пренебрежение.
-Какво?-учуди се кмета.Пренебрежението и недоверието не бяха от това ,че по-нисш от него го заговаря ,а от това ,че всички знаеха за завоеванията на стария овчар,като седне в единствената кръчма в селото.Всяка вечер той седеше на масата в ъгъла и далече от очите на съселяните си със една жена и негова единственна приятелка-водката.Напиваше се само като я погледнеше ,а като я кусаше бе опиянен от нейната страст. Другите села също знаеха за дядо Йохан , разказите му се разказват постоянно и не затова защото е видял извънземни и кучето му как говореше с котката ,а за да разберат хората ,че алкохола не е хубаво нещо.Йохан определено като се напиеше от него ставаше чудесен разказвач ,великолепен.-Нека извикаме полиция!-развика се кмета и отиде до кметството.
Чакаха повече от час ,селото бе надалеко от града.Полицията дойде и спря до кръчмата.
-Добър ден!-поздрави един полицай мустак и сини очи.Казвали ,че хората със сини очи може ли да урочасват ,дано да не е вярно.Полицая с този злобен поглед и настроение сякаш някой го е събудил от сън ,можеше да урочаса цялото селце.Пази Боже. ,то и това му оставаше на селото ,сякаш си нямаше други проблеми.
-Добър ден.-отговори с мек тон кмета.
-Ще ни заведете ли на местопрестъплението?-попита другия полицай ,то бе младо момче.Личеше ,че отскоро е в полицията ,защото ,ако беше от години щеше да заприлича на колегата си.
-Йохан заведи ни в полето където си намерил момичето!-каза кмета.Стареца кимна и се запъти към житните класове.
Вървяха петнадесет минути и стигнаха до полето.
-Къде е ?-попита по-младия полицай.
-Вътре.-отговори Йохан.
-Какво правите в частната ми собственост?-развика се един слаб и дълъг човек и тръгна към натрапниците с вила във ръка.
-Кой е този?-беше в недоумения по-стария полицай.
-Собственика-последва кратка паузаот страна на кмета-това е Хюскос.
Хюскос стигна до натрапниците и като видя ,че двама от тях са полицаий и забави крачката ,но все така сигурно вървеше към тях.
-Да не са ми откраднали житото?-попита той уплашен. Търговеца беше материалист ,сърце би продал ,душа би загубил ,но пари да има и имаше.
-Не господине успокойте се.-каза младия полицай.
-Какво правите тогава тук?-попита собственика ,той се съмняваше във всичко и всеки.
-Йохан е намерил убита жена в твойте класове.-каза кмета.
-Невъзможно!-развика се Хюскос.
-Отиваме да проверим.-каза по-стария полицай ,той и колегата му влязаха в житните класове.
Полицаийте вървяха с Йохан в полето и стигнаха до момичето.
-Мамка му!-разивка се единия.
-Горкото момиче.Вземи му отпечатъци.-каза по-стария полицай.
-Добре.
Младия полицай взе отпечатъци от момичето ,а другият оглеждаше тялото й за синини.Тя бе полугола , полата й бе съдрана .Двамата полицаий стояха след един час оглед на жената.
-Няма документи ,няма и телефон.
-Няма нищо.-каза по-младия полицай.
Те тръгнаха от местопрестъплението.
-Къде е ?-попита кмета.
-Там.-каза по-стария полицай и посочи към житните класове.-Ще извикаме линейка да я прибере ,убита е.
-Как?
-Не е ваша работа господин кмете.-каза старото ченге.
-Ако убиеца е в селото,може да убие и друга жена ?
-Не е ,заминал е .
-От къде разбрахте?
-Господин Хюскос ,да сте чували викове вечерта?
-Не ,легнах си рано и станах преди малко.Нищо не съм чул съжелявам.
-Следователно нямаме свидетел.-каза младия полицай ,а Йохан и кмета гледаха глупаво.Полицайте тръгнаха към града ,а кмета и Стефан тръгнаха към кръчмата.Йохан нямаше да пропусне и тази спирка.
-Как мина деня ,дядо Йохан?-попита кръчмаря докато му наливаше водка.
-Както обикновенно.-отговори Стефан и погледна към прозореца замислен.
Свидетели имаше на убийстовото ,но те мълчаха.Бяха много ,но нито един от тях непроговори.Видяха и чуха всичко ,но мълчанието на житните полета никога не бе нарушено ,никога!
Извинявам се за правописните грешки!