View Full Version : Нашите очи (стихотворение)
NightSky
08-23-2008, 20:45
Черните очи се взират в сините,
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.
брао.. ти ли го измисли^^
NightSky
08-23-2008, 21:05
брао.. ти ли го измисли^^
Да.
Страхотно стихотворение с адски силен край, Браво!
Здравей,
двете ти стихотворения имат потенциал, имаш някои интересни попадения, обаче имаш доста странно чувство за рима и за ритъм, което пак е много по-добре от никакво. Мисля, че с повече работа може да излезе нещо приятно.
Използвам тази тема да апелирам към всички млади поети в този форум:
Мили хора, четете поезия!
Публикуването на коментари от типа "супер", "страхотно", "много силно" на художествено неадекватни творби ме озадачава изключително и според мен води до порочен кръг, в който всеки хвали другия, но за какво? Какво се адмирира в едно стихотворение? Чуствата, които е излял пишещия? Ако е така - добре, но коментарите рядко упоменават подобно нещо. А и в края на краищата, за едно добро стихотворение голите чувства, уви, далеч не са достатъчни.
Не желая по абсолютно никакъв начин да звуча враждебно, просто не мисля, че някой ще загуби от малко повече прочетена поезия, дори напротив. Има достатъчно добри нови български ( не ви казвам да четете Вазов, не че има лошо), дори преводни стихотворения, а ако владеете чужд език, може да четете и такива, писани на него в оригинал. Но всичко това би ви помогнало неимоверно много да подобрите изказа и стила си. Ако разбира се имате някаква подобна цел :).
С най-добри чувства към вас и авторката на темата, на която се извинявам за отклонението :)
Saymon90
08-24-2008, 08:27
Здравей,
двете ти стихотворения имат потенциал, имаш някои интересни попадения, обаче имаш доста странно чувство за рима и за ритъм, което пак е много по-добре от никакво. Мисля, че с повече работа може да излезе нещо приятно.
Използвам тази тема да апелирам към всички млади поети в този форум:
Мили хора, четете поезия!
Публикуването на коментари от типа "супер", "страхотно", "много силно" на художествено неадекватни творби ме озадачава изключително и според мен води до порочен кръг, в който всеки хвали другия, но за какво? Какво се адмирира в едно стихотворение? Чуствата, които е излял пишещия? Ако е така - добре, но коментарите рядко упоменават подобно нещо. А и в края на краищата, за едно добро стихотворение голите чувства, уви, далеч не са достатъчни.
Не желая по абсолютно никакъв начин да звуча враждебно, просто не мисля, че някой ще загуби от малко повече прочетена поезия, дори напротив. Има достатъчно добри нови български ( не ви казвам да четете Вазов, не че има лошо), дори преводни стихотворения, а ако владеете чужд език, може да четете и такива, писани на него в оригинал. Но всичко това би ви помогнало неимоверно много да подобрите изказа и стила си. Ако разбира се имате някаква подобна цел :).
С най-добри чувства към вас и авторката на темата, на която се извинявам за отклонението :)
Има много вярно в това, което си написал/а. Наистина такива крайно неизчерпателни коментари за една литературна творба са доста... не на място. :)
Относно този ти стих - допада ми целта ти да превърнеш целия стих в една метафора. Допада ми също, че го правиш по нестандартен начин, но може би трябва да поработиш още малко върху хармонията на произведението. Аз имам един метод, който не съм сигурен, че ще успея да обясня правилно, но все пак ще опитам: Когато завърша стиха, го прочитам на глас. И целта е ритъмът да не се прекъсва - стигнеш ли до момент, в който трябва да си промениш интонацията или нещо такова, значи хармонията се е нарушила. Дето си вика, да можеш да го кажеш на един дъх.. :Р
Продължавай да се упражняваш и да четеш! :)
MadHatter
08-24-2008, 08:55
И в духа на това, което се обсъжда - ритъмът съвсем не е най-важното нещо. Вярно, спомага за възприемането, но и понякога отклонява вниманието от идеята. Аз бих препоръчала да се изясняват първо идеите на стихотворението, дължината и да не се претрупва...после да се попреработи евентуално.
Ако под ритъм се разбира да се броят сричките и всичко да пасва супер точно с предното,като някакво механично тиктакане на часовник, съгласна съм, че не е нужно. Обаче дори свободният стих има някаква мелодична схема, дори на пръв поглед да не личи, просто трябва да има някаква "хармония", както писа Сам90. Дори Пол Верлен в стихотворението си "За поетическото изкуство" е писал, че "музикалността" е най-важна. Все пак нали поезията трябва по нещо да се отличава от прозата, n'est ce pas?