Whyniser
08-25-2008, 22:49
Първо да поясна.Няма такова нещо като абсолютна истина.Всяка истина започва с малка доза лъжа.
Какво представлява истината
Търсенето на истината винаги е било прицелна точка на великите умове. Философи, поети, белетристи, учени – всички се стремят да открият разковничето на мъдростта – истината. Защото, както казва Балзак : „Истината е горчиво питие, неприятно на вкус, но затова пък възстановява здравето”, а освен това тя може „често пъти да бъде затъмнена, но никога няма да угасне” /Ливий/. Затова и търсенето на истината винаги укрепва духа и просветлява душата, издигайки този, който я дири, до едно по-високо ниво на познание. Разбира се, това търсене не винаги е лесно, защото често човек дори не знае, какво представлява истината. Но, дълбоко в духовното ни „ДНК” е заложено да я търсим. Един известен афоризъм на Шекспир гласи : „ Ако искаш да достигнеш до крайната цел на това, към което се стремиш, питай вежливо за пътя, от който си се отклонил”. Винаги има указателни знаци, които ни насочват към истината, и винаги има някой мъдрец по пътя, който да ни упъти. Алегорията на Джон Бънян „Пътешественикът” много точно описва търсенето на истината и показва невъзможността на човек да стои в неведение, когато трябва да открие това, което търси душата му.
Както гласи една латинска поговорка : „ Longum iter est praecepta, breve et efficax per exempla.” / „Дълъг е пътят чрез наставления, къс и резултатен – чрез примери.”. Точно по тази причина всеки за себе си трябва да тръгне като Диоген със запален фенер, но не да търси Човека, а Истината. Защото, всеки за себе си трябва да открие, какво представлява истината, и да се убеди в нея. Това, до което са достигнали мъдрите, са само знаците. Но, самото извървяване на пътя и намирането на целта си остава личен избор и отговорност на всеки човек.Просто трябва да сме с достатъчно отворено съзнание, за да възприемем правилно знаците, които самата истина ни изпраща.И, както казва Кастанеда : „Защо светът трябва да бъде само такъв, какъвто ти го познаваш? Кой ти дава право да казваш това?”...
Понякога истината е много по-близо до нас, отколкото си мислим, а ние я търсим на друго място:
„ Ти търсеше бисер в морето бездънно,
а бисерът бе на брега” /И.Давидков/
Много ми харесва легендата за Краля на рибарите:
„ Кралят на рибарите се разболял тежко и никой и нищо не могло да му помогне. Тогава един мъдрец му казал, че само, ако намери Светият Граал, ще бъде изцерен. Кралят обявил голяма награда за всеки, който намери Граала и хиляди мъже и момчета тръгнали да го търсят. Върнали се, носейки какви ли не чаши, обковани със скъпоценности, убедени, че именно това е вълшебната чаша, носеща живот и изцерение. Но нито една от тях не се оказала истинската. Една сутрин кралят помолил придворния шут, който бил до него, да му подаде чашата с вода, която стояла на нощното шкафче на краля до леглото.Шутът я подал, кралят отпил, и : О, чудо, моментално бил изцерен! Владетелят погледнал удивен шута и казал: „ Толкова хора се опитваха да намерят Светия Граал! Какво направи ти, та чудото стана?!”. Шутът се усмихнал и отговорил : „Какво направих, не зная, кралю, знам само, че бе жаден!” ...
Според мен истината е точно това чудодейно утоляване на жаждата, което сътворява чудо в живота ти и няма как да не осъзнаеш, че си намерил това, което винаги си търсил.И, макар Юрген Моултмън да смята, че „Никоя концепция в историята не е финална и завършена”, аз смятам, че истината е най-красивият и важен акорд на мелодията на живота.
Библейски погледнато, истината ще направи човека свободен.Тя сама ще ни увери в своята истинност! Какво представлява истината ли – според мен всеки може сам да си отговори на този въпрос, защото много добре знае отговора. Той е написан в сърцето на всеки човек от закона на съвестта – най-справедливият закон. Защото, независимо дали някой вярва в Бог, или в дадена концепция за живота и истината, човек много добре дълбоко в себе си знае, кое е правилно, и кое – не; кое е истина, и кое – лъжа. И всеки сам за себе си трябва да реши какъв избор да направи – дали да се съобрази с истината, или да избере лъжата. Затова всеки, както Гьоте, може да признае : „ Мога да обещая да бъда искрен, но не и безпристрастен”. Затова и всеки, който е открил истината,ще се преобрази , докоснат от нея, и ще може да възкликне като Сенека : „ Аз ще гледам по един и същи начин и смъртта, и една комедия. Аз ще поема и най-тежкият товар върху моето тяло,което с духа си подкрепям. Аз ще презра богатствата – и когато ги имам, и когато ги нямам: няма да се натъжа, ако те лежат нейде на друго място, няма да се надуя, ако блестят навред около мен...Аз ще гледам на цялата земя като на моя собственост, а на моята – като на всеобща. Аз ще живея със съзнанието, че съм роден заради другите, и ще благодаря на природата, за това: че каква по-изгодна сделка би могла да ми предложи тя? Мен едничък на всички е дарила, на мен едничък всички е подарила...Добрините си не меря ни по брой, ни по тегло, ще ги преценявам само според стойността на получателя им, ако той си заслужава, и най-големият дар няма да ми се стори прекален.Всичко ще върша не заради доброто си име, а заради съвестта си...А когато или природата поиска живота ми, или пък разумът го прекъсне, ще си отида, след като съм доказал, че съм обичал чистата съвест, философските занимания, ничия свобода не съм накърнил, най-малко своята.”...
Какво представлява истината
Търсенето на истината винаги е било прицелна точка на великите умове. Философи, поети, белетристи, учени – всички се стремят да открият разковничето на мъдростта – истината. Защото, както казва Балзак : „Истината е горчиво питие, неприятно на вкус, но затова пък възстановява здравето”, а освен това тя може „често пъти да бъде затъмнена, но никога няма да угасне” /Ливий/. Затова и търсенето на истината винаги укрепва духа и просветлява душата, издигайки този, който я дири, до едно по-високо ниво на познание. Разбира се, това търсене не винаги е лесно, защото често човек дори не знае, какво представлява истината. Но, дълбоко в духовното ни „ДНК” е заложено да я търсим. Един известен афоризъм на Шекспир гласи : „ Ако искаш да достигнеш до крайната цел на това, към което се стремиш, питай вежливо за пътя, от който си се отклонил”. Винаги има указателни знаци, които ни насочват към истината, и винаги има някой мъдрец по пътя, който да ни упъти. Алегорията на Джон Бънян „Пътешественикът” много точно описва търсенето на истината и показва невъзможността на човек да стои в неведение, когато трябва да открие това, което търси душата му.
Както гласи една латинска поговорка : „ Longum iter est praecepta, breve et efficax per exempla.” / „Дълъг е пътят чрез наставления, къс и резултатен – чрез примери.”. Точно по тази причина всеки за себе си трябва да тръгне като Диоген със запален фенер, но не да търси Човека, а Истината. Защото, всеки за себе си трябва да открие, какво представлява истината, и да се убеди в нея. Това, до което са достигнали мъдрите, са само знаците. Но, самото извървяване на пътя и намирането на целта си остава личен избор и отговорност на всеки човек.Просто трябва да сме с достатъчно отворено съзнание, за да възприемем правилно знаците, които самата истина ни изпраща.И, както казва Кастанеда : „Защо светът трябва да бъде само такъв, какъвто ти го познаваш? Кой ти дава право да казваш това?”...
Понякога истината е много по-близо до нас, отколкото си мислим, а ние я търсим на друго място:
„ Ти търсеше бисер в морето бездънно,
а бисерът бе на брега” /И.Давидков/
Много ми харесва легендата за Краля на рибарите:
„ Кралят на рибарите се разболял тежко и никой и нищо не могло да му помогне. Тогава един мъдрец му казал, че само, ако намери Светият Граал, ще бъде изцерен. Кралят обявил голяма награда за всеки, който намери Граала и хиляди мъже и момчета тръгнали да го търсят. Върнали се, носейки какви ли не чаши, обковани със скъпоценности, убедени, че именно това е вълшебната чаша, носеща живот и изцерение. Но нито една от тях не се оказала истинската. Една сутрин кралят помолил придворния шут, който бил до него, да му подаде чашата с вода, която стояла на нощното шкафче на краля до леглото.Шутът я подал, кралят отпил, и : О, чудо, моментално бил изцерен! Владетелят погледнал удивен шута и казал: „ Толкова хора се опитваха да намерят Светия Граал! Какво направи ти, та чудото стана?!”. Шутът се усмихнал и отговорил : „Какво направих, не зная, кралю, знам само, че бе жаден!” ...
Според мен истината е точно това чудодейно утоляване на жаждата, което сътворява чудо в живота ти и няма как да не осъзнаеш, че си намерил това, което винаги си търсил.И, макар Юрген Моултмън да смята, че „Никоя концепция в историята не е финална и завършена”, аз смятам, че истината е най-красивият и важен акорд на мелодията на живота.
Библейски погледнато, истината ще направи човека свободен.Тя сама ще ни увери в своята истинност! Какво представлява истината ли – според мен всеки може сам да си отговори на този въпрос, защото много добре знае отговора. Той е написан в сърцето на всеки човек от закона на съвестта – най-справедливият закон. Защото, независимо дали някой вярва в Бог, или в дадена концепция за живота и истината, човек много добре дълбоко в себе си знае, кое е правилно, и кое – не; кое е истина, и кое – лъжа. И всеки сам за себе си трябва да реши какъв избор да направи – дали да се съобрази с истината, или да избере лъжата. Затова всеки, както Гьоте, може да признае : „ Мога да обещая да бъда искрен, но не и безпристрастен”. Затова и всеки, който е открил истината,ще се преобрази , докоснат от нея, и ще може да възкликне като Сенека : „ Аз ще гледам по един и същи начин и смъртта, и една комедия. Аз ще поема и най-тежкият товар върху моето тяло,което с духа си подкрепям. Аз ще презра богатствата – и когато ги имам, и когато ги нямам: няма да се натъжа, ако те лежат нейде на друго място, няма да се надуя, ако блестят навред около мен...Аз ще гледам на цялата земя като на моя собственост, а на моята – като на всеобща. Аз ще живея със съзнанието, че съм роден заради другите, и ще благодаря на природата, за това: че каква по-изгодна сделка би могла да ми предложи тя? Мен едничък на всички е дарила, на мен едничък всички е подарила...Добрините си не меря ни по брой, ни по тегло, ще ги преценявам само според стойността на получателя им, ако той си заслужава, и най-големият дар няма да ми се стори прекален.Всичко ще върша не заради доброто си име, а заради съвестта си...А когато или природата поиска живота ми, или пък разумът го прекъсне, ще си отида, след като съм доказал, че съм обичал чистата съвест, философските занимания, ничия свобода не съм накърнил, най-малко своята.”...