PDA

View Full Version : Природни забележителности и направеното от човека



kalinapet
08-27-2008, 10:44
Като за начало: Седемте чудеса на света

1. Египетските пирамиди
http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/04/06/8e73ceb8d2.jpg
Пръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи. Недалеч от нея са открити отломки от статуята на архитект Имхотеп. Фараонът, доволен от построената от него гробница, оказал на архитекта най-голямата в Древен Египит чест - разрешил да поставят в гробницата статуята на Имхотеп.
Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. До 1889г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата.
По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи.
Според Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души.

Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери.

Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса.

2. Висящите гредини но Семирамида
http://www.znanje.org/i/i21/01iv02/01iv0226/vavilon%20slika%202.jpg
Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини.

Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепосните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.

Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония.

След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.

3. Храмът на Артемида в Ефес
http://www.mastilo.info/images/stories/content/antropologia/efes-artemida.jpg
Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава.

Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма.

Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма.

Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.

Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски.

Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.
През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.

Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.

4. Статуята на Зевс в Олимпия
http://img168.imageshack.us/img168/815/olympiczh0.jpg
Според древните митове, в Олимпия Зевс удържал победата над своя баща бот Кронос, който от страх, че неговите синове ще му отнемат властта над света, изяждал децата си. Жената на Кронос, Рея, в желанието си да запази поне едно, дала на Кронос вместо младенеца камък, повит в пелени.

В чест на великата победа на Зевс, гърците започнали да уреждат Олимпийски игри, които продължавали 5 дни. През тези дни се пренасяли жертвоприношения, организирали се шествия и състезания в чест на бога.

Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий. Тя достигала 17 метра. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които според намеренията на склуптора остовали голи, поставили тънки пластинки от слонова кост.Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде."

Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети и това дава възможност на съвременните художници да я възпризведат.

5. Халикарнаският мавзолей
http://www.mastilo.info/images/stories/content/antropologia/Xalikarnas.jpg
Халиракнас бил столица на Карийското царство и един от най-богатите гръцки градове по крайбрежието на Мала Азия. Най-много пътешествените привличал прославената гробница на цал Мавзол, умрял около 353г. пр. Хр. Всички, които виждали това огромно съоръжение, го превъзнасяли като едно от седемте чудеса.

Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му, вдовицата му, царица Артемизия, продължила изграждането й.
Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити. Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките.

За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоноите стоели мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колестица, впрегната с 4 коня, в коята се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия.

За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града.

Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Синът им продължил строежа на гробницата. Саркафазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълна при внука на Мавзол, но той вече бил известет на целия гръцки свят.

Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Той просъществувал докъм 1800 година, пощаден от пожари и земетресения. Но рицарите не го пощадили. Като завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата.


6. Родоският колос
http://img237.imageshack.us/img237/3742/rodosje0.jpg
Според легендата боговете издигнали Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. По тази причина жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Според решението на родоските жители, техният колос трябвало да надмине всички, строени дотогава.

Издигането на статуята било възложено на скруптора Харес, родом от град Линд, намиращ се на остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз.

Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части.

Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успяли. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили.

7. Александрийският фар
http://mayaproject.hit.bg/Lighthouse1.jpg
За да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на правлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра.
Долният етаж имал квадратна форма, като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Първият етаж бил от големи варовикови плочи. Вторият етаж представлявал осмостенна кула, облицована с мрамор. Третият етаж бил с кръгла форма и бил увенчан с купол, върху който стояла огромна бронзова статуя на бога на моретата, Посейдон, висока 7 метра. На върха горял огън, чиято светлина се усилвала, отразена в цяла система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета.

Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - остроумната система от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели.

Това удивително съоръжение просъществувало да XIV век, тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. През XIV фарът окончателно рухнал от земетресение.

Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление.

kalinapet
08-27-2008, 11:11
Стоунхендж

http://www.infotourism.net/documents/1055_Stonehenge_Closeup%5B1%5D.jpg
Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света — кромлех с диаметър около 100 метра. Построен е преди около 5 000 години. Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя.

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът Защо? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки… нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

Стоунхендж се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.

kalinapet
08-27-2008, 11:17
Великата китайска стена

http://www.segabg.com/online/IMG/2098/0007-large.jpg
Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.

kalinapet
08-27-2008, 11:19
Христос Спасител - Рио де Жанейро, Бразилия

http://www.777.flirt4i.com/images/wonders/hristos.jpg
Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града.
Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.

kalinapet
08-27-2008, 11:20
Мачу Пикчу

http://flirt4i.com/777/images/wonders/machupikchu.jpg
Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

kalinapet
08-27-2008, 11:22
Чичен Итца, Мексико

http://flirt4i.com/777/images/wonders/chiceniza.jpg
Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.
Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.
Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).

kalinapet
08-27-2008, 11:23
Колизеум

http://www.777.flirt4i.com/images/wonders/kolizeum.jpg
Колизеумът (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.
Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.
Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 кв.метра.

kalinapet
08-27-2008, 11:24
Тадж Махал

http://flirt4i.com/777/images/wonders/taj.jpg
Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

kalinapet
08-27-2008, 11:26
Айфеловата кула

http://www.777.flirt4i.com/images/wonders/aifelovatakula2.jpg
Айфеловата кула е един от най-известните символи на френската столица Париж. Кръстена по името на своя създател Густав Айфел, тя е едно от най-посещаваните места, с 5,5 милиона туристи на година.

През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна Стефан Совестър. На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Но споровете заглъхват още със завършването на зданието и с признаването на наистина всеобщия й успех. Построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май.

Кулата е висока 317 метра. Според околната температура, височината й може да се промени с до 8 см заради разширението на метала. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията й съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и 132 работника. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите, така че кулата да устоява на ветровете. Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в света. Едно от най-големите клишета в Холивудските филми е, че гледката от прозорец в Париж винаги включва Айфеловата кула.

От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател, боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отаначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде препокрита кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.

В началото са предвиждали кулата да се извисява 20 години, след което да бъде разрушена. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди, от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.

Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

kalinapet
08-27-2008, 11:28
Кремъл

http://flirt4i.com/777/images/wonders/kremal.jpg
Приказната красота и духовната мощ на храма Покров Богородичен (Св. Василий Блажени) в Москва неведнъж са се превръщали в смъртна заплаха за него, но той успява да оцелее чудотворно през всичките превратности на руската история. Повече от четири века църквата с деветте червени кули с разноцветни лукоподобни шапки край Кремъл краси Червения площад. Легендата разказва, че Наполеон бил така впечатлен от Св. Василий Блажени, че искал да го демонтира и отнесе със себе си в Париж. И тъй като нямало как да осъществи желанието си, при изтеглянето на французите от Москва наредил църквата да бъде унищожена. Французите натъпкали храма с барут, запалили фитилите, но ненадейно чудотворен дъжд се излял и предотвратил експлозията.

В началото на XX век църквата за малко да стане жертва на атеизма на болшевиките. През 1918 г. комунистите застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. През 30-те години Лазар Каганович, близък съратник на Сталин и отговорник за реконструкцията на Червения площад, предлага храмът Св. Василий Блажени да бъде съборен, за да се отвори място на площада за официалните паради. Сталин отхвърля идеята. По-късно той решил все пак да събори храма. Замислите му били предотвратени благодарение на куража на архитекта и поклонник на руската култура Барановски. Когато му заповядали да подготви църквата за разрушаване, той категорично отказал и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин пак се отказал да разруши Св. Василий Блажени, но пък пратил Барановски в затвора за 5 г. До края на комунистическата епоха църквата е музей.

Храмът е построен в средата на XVI в. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на Казанското ханство, владяно от част от бившата Златна орда на монголите. Щурмът на Казан, завършил с победа за Русия, е започнал на 1 октомври 1552 г. - на празника Покров Богородичен. Две години по-късно на Червения площад започнало строителството на храма и продължило до 1561 г. В началото тук се издигала църквата Света Троица, където на 2 август 1951 г. бил погребан любимият на русите градски юродив светец Василий Блажени, който всъщност дал неофициалното име на храма. Василий имал дарбата на пророкува, още 16-годишен се отдал на Бога и подложил тялото си на жестоки лишения. С предсказанията си се прочул в цяла Русия. Самият Иван Грозни го тачел и посещавал. През 1588 г. се разнесла мълвата, че на гроба на светеца стават чудеса, и патриархът обявил 2 август за Ден на чудотвореца Василий.

Легендата гласи, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Гробът на Василий днес е в една от 9-те кули на църквата (преместен там през 1588 г.). Има и още една легенда - че като видял красивия храм, Иван Грозни наредил да ослепят майстора му, за да не може никога повече да сътвори нещо толкова красиво.

Архитектурата на църквата почива на дълбок религиозен символизъм - идеята за Новия Йерусалим - Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около централна и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл. Осмия ден, след сътворението на света в седем дни, символизира вечността.

snike
09-03-2008, 00:10
statuqta na svobodata http://212.36.3.59/site_pics/170/a_1171050218_IMG_1183.JPG

kalinapet
09-03-2008, 09:22
Статуята на свободата

http://www.777.flirt4i.com/images/wonders/statuq.jpg
Статуята на свободата (Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty) е паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в края на 19 век, бележещ стогодишен юбилей от Независимостта на Съединените американски щати и е жест на приятелството между двете нации. Скулптор на статуята е Фредерик Огюст Бартолди, а Густав Айфел, конструктора на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Статуята на свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. Статуята на свободата, от 1886 г. до откриването на самолета, е била първия американски знак, който милиони емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.

Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под нозете ѝ са разкъсаните вериги на робството. Изготвена е по проект на Фредерик Огюст Бартолди, като големината ѝ е близка до тази на Родоския колос. За модел е използвана майката на архитекта. Идеята е статуята да посреща посетителите на Америка, имигрантите и завръщащите се емигранти.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществавателни кампании. Окончателното завършване е на 28 октомври 1886. С времето Статуята на свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty или Lady Liberty. Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.

kalinapet
09-03-2008, 09:25
Статуите на Великденските острови

http://flirt4i.com/777/images/wonders/statuite.jpg
Великденския остров или Рапа Нуи, е едно от най-удивителните кътчета на земята. Разположен е в южната част на Тихия океан на около 3600км западно от крайбрежието на Чили. На стража на малкия остров, осеян от угаснали вулкани, бдят гигантски глави, издялани от камък. От хълмистия пейзаж се взират почти хиляда глави, чийто произход е забулен в тайни.
В периода между 1500г. пр.Хр. и 1200 г. островите в Южния Пасифик били населени от народите на Полинезия, които водят произхода си от Югоизточна Азия. Те пътували в канута с платна и вили умели навигатори. Великденският остров бил най-източната точка от пътешествията им и навярно е бил достигнат, още през 400 година. Първите европейци, открили острова, били холандците. Това станало в неделя, на Великден през 1772г.
Най-вероятно странните статуи на Великденския остров, наречени моаи, са били исечени от островитяните в периода около 1000 и 1600г. Някои моаи, които се отличават с благородни лица с гърбави носове и удължени меки части на ушите, са подренени в редици върху церемониални каменни платформи, наречени аху. Други носят на главите си пикау, цилиндрични каменни "шапки", първоначално боядисани в тъмночервено. Трети пък имат ръце с дълги пръсти, скръстени през корема им, а много се отличават с дълбоките очни кухини, за които археолозите предполагат, че са били запълвани с корали.
Тежестта на статуите може да достигне 84 тона, а някои се извисяват на височина 11 метра. Вероятно представляват вождовете предци. Вярвало се, че притежават огромна духовна сила. Дялането, преместванео и издигането на моаи трябва да е изисквало квалифициран труд продължение на много, много години. Засега се открити 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени главно в каменоломит, където ги изработвали.
Склоновете на Рано Рараку са осеяни с моаи, втренчилипоглед в едно неизвестно минало. Процъфтяващата култура на Великденския остров започва бързо да запада след 1600г. Някои историци са на мнение, че островитяните са изсекли прекалено много дървета и са унищожили околната среда, която ги изхранвала. Други смятат, че опадъкът се дължи на жестоките битки между родовете за оскъдните ресурси. През XIX век островът бил сполетян от друга беда. Търговци на роби отвлекли 35 процента от населението му да работи черен труд или да прислужва в Перу.

kalinapet
09-03-2008, 09:58
Гранд Каньон

http://www.2mko.com/img/PROGRAMI/BIG_den%205_1180946520210.jpg
Националният парк „Гранд Каньон“ или „Големият каньон“ (на английски: Grand Canyon National Park) е един от най-старите национални паркове в САЩ, намиращ се в щата Аризона. На негова територия се намира Гранд Каньон или Големият каньон (Grand Canyon), един от най-дълбоките каньони в света, разположен на река Колорадо, дълъг 446 км и висок 1600 метра на места. В продължение на милиони години реката е рушила и дълбала скалите, докато си е проправяла път между тях и е създала многоцветна дълбока пропаст с отвесни стени.
Въпреки че получава защитата на правителството през 1893 година, статут на природен резерват и малко по-късно национален паметник, Гранд Каньон става национален парк едва през 1919 година. През същата година паркът е посетен от близо 45 000 души. Днес Гранд Каньон се посещава годишно от около 5 милиона души.

В парка са намерени археологически находки на 12 000 години, които свидетелстват за заселването на индиански племена по тези земи. Първото документирано посещение на европейски заселници е от 1540 година.
Първоначално река Колорадо е текла в равнина, но преди около 60 милиона години се формира платото Колорадо и в резултат на неговото издигане се изменя наклонът на течението на реката. Тя започва да тече по-бързо, което спомага за увеличаване на ерозията. Така постепенно се образува Гранд Каньон.
Паркът предлага различни видове развлечения и обиколки. Има стръмни пътеки, по които опитни туристи могат да слязат пеша на дъното на каньона. Предлагат се прелитания над каньона с хеликоптери и малки самолети, както и яздене на муле. Последната голяма туристическа атракция е "Небесната разходка" (Grand Canyon Skywalk), открита на 28 март 2007 година. Тя представлява своеобразна висяща стъклена тераса (във вид на подкова) извън ръба на каньона, откъдето се откриват невероятни гледки.
Температурите варират според височината и сезона. През лятото във вътрешността на каньона температури от 37-38 °C не са рядкост, докато през зимата температурите падат под нулата и е възможен снеговалеж. Поради тези резки промени в температурите туристите трябва да планират преходите си предварително и да са добре подготвени. През лятото се препоръчва пиене на много вода, за да се избегне обезводняване на организма.

RiseGirl
09-03-2008, 15:10
Китайската теракотена армия на император Цин Шъхуан

http://www.2mko.com/img/PROGRAMI/BIG_den%206_1180707015189.jpg

Теракотената армия, според китайците, има претенции да е Осмото чудо на света. Открита е през 1974г. в околностите на древната столица Сиан съвсем случайно, когато селяни копаели кладенец и попаднали на теракотена глава на войник.
При започналите разкопки се открива, че има множество подземия и галерии с над 7000 фигури - войници, офицери, генерали, коне, колесници. Все още 2/3 от фигурите не са разкопани, както и гробницата на жестокия император Цин Шъхуанди, властвал преди над 2000 години.
Всички фигури са в естествен ръст и уникалното е, че са с различни лица (физиономии). Армията и гробницата са строени от 700000 каторжници в продължение на 36 години. Императорът е искал след като умре, да бъде погребан в тази гробница и да остане навеки с армията си. Разпоредил се е след смъртта си, гробницата да бъде засипана с планини от пръст, за да не бъде никога намерена...

RiseGirl
09-03-2008, 16:57
Седемте чудеса на модерния свят

Итайпу̀ - най-голямата водноелектрическа централа в света

http://www.towardfreedom.com/home/images/stories/April08/itaipu.jpg

Итайпу̀ е язовир в Южна Америка, на който е построена най-голямата водноелектрическа централа в света. Намира се на река Парана, на границата между Бразилия и Парагвай, на 14 km северно от „Моста на дружбата“.
Водноелектрическата централа на язовира Итайпу е най-голямата в света и представлява съвместен проект на Бразилия и Парагвай. Инсталираната ѝ мощност е 14 000 MW (20 генераторни турбини по 700 MW), близо 4 пъти повече, отколкото на шестте блока на АЕЦ Козлодуй. През 2000 г. централата поставя своя рекорд, като произвежда 93,4 млрд. kW.h и генерира 95% от консумираната електроенергия на Парагвай и 24% от тази на Бразилия.

* Височината на язовирната стена се равнява на 65-етажен небостъргач
* В строителството на язовира участват около 40 000 души
* По време на строежа е трябвало да бъдат преместени повече от 50 милиона тона пръст и камъни
* 20 години трае въвеждането в експлоатация на турбините на Итайпу, като първата е пусната на 5 май 1984 г., а последната започва да работи през месец май 2004 г.

-----------------------------------------

Мостът Голдън Гейт

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/San_Francisco-Golden_Gate_Bridge.jpg/300px-San_Francisco-Golden_Gate_Bridge.jpg

Голдън Гейт (в превод "Мост Златната порта") е висящ мост над входа на Санфранцисканския залив. Той свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 m) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964.

-----------------------------------------

Панамският канал

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Panama_Canal_Gatun_Locks.jpg/300px-Panama_Canal_Gatun_Locks.jpg

Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка.
Той е с дължина 81,6 км., дълбочина 12,5 м., широчина 150 м и е съоръжен с 3 двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ, а след това – от САЩ и Панама.
Първата документирана идея за построяването на канала е отправена до крал Карл V през 1524 г.
Строителството на канала се започва Франция през 1879 г. През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт се отказва от идеята за строителство на канал в Ниагара и приема плана за продължаване на строителството на Панамския канал. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.
Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за ония времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си 5609 работници.
Панамският канал е открит през 1920 г. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби е намален през първите години. След 1924 г., обаче, трафикът се увеличава и през канала преминават 5000 кораба.
През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.
През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джеймс Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.

------------------------------------------------

Евротунелът - тунелът под Ла Манша

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Course_Channeltunnel_en.png/250px-Course_Channeltunnel_en.png

Тунелът под Ла Манш, известен още като Евротунел, е железопътен тунел с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун и се обслужва от френско-британския консорциум Eurotunnel plc.

През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун.
Тези влакови композиции се обслужват от фирмата Channel Tunnel Rail Link.
Една влакова композиция от този вид събира 120 автомобили и 12 автобуса, или товарни камиони.
Терминалите имат голяма пропускателна способност; те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да бъдат конкурентни на водния транспорт.
Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и пътници остават в превозното средство.
Скоростта за движение в тунела е 160 км/час.
Времето за преминаване на тунела е 35 минути.
През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar.
Тунелът обслужва 2 линии: Лондон - Париж и Лондон - Брюксел.
Качаването на пътниците става в началната гара и в една междинна гара - Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.
Скоростта на движение в тунела е 300 км/час.

-------------------------------------------------------

Проектът за контрол на водната маса на Северно море (Холандия)

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Deltawerken_na.png/180px-Deltawerken_na.png

Нямаше никъде информация /ако някой намери ще едитна/

-------------------------------------------------------

Небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг

http://www.newyorkpass.com/images/sections/attractions/empireStateBuilding.jpg

Емпайър Стейт Билдинг е 102-етажна сграда - небостъргач, проектирана и изработена в стил Арт Деко. Завършена е през 1931 година и едно от Седемте чудеса на модерният свят.
Разположена е в Манхатън, Ню Йорк, САЩ и носи името на щат Ню Йорк, наричан в миналото "Имперски щат". Сградата е проектирана от архитектурната фирма „Шрейв, Ламб и Хармън“
Емпйър Стейт Билдинг е втората по височина сграда в САЩ след Сиърс Тауър в Чикаго, Илинойс.

Сградата е висока 381 метра до 102 - ия етаж. Заедно с радиоразпръскващата антена височината е 448 метра.

Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа.
Държи рекорда по височина в продължение на 41 години, когато Двете кули на Световният търговски център го измества от лидерството. След атаката срещу Двете кули на 11 септември 2001 година, Емпайър Стейт билдинг пак е най-високата сграда в Ню Йорк.
В строителството на небостъргача са вложени 330,000 м

ElisaDay
09-06-2008, 08:54
Еее, няма ли нещо от България,бре :?

Мадарския Конник
http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20madara/images/Madara_05_jpg.jpg


Мадарският конник е скален релеф, изсечен на 23 метра височина върху отвесната стена на Мадарското плато. Намира се само на около километър и половина от село Мадара и на 20 км от Шумен.

Релефът изобразява в естествена големина конник в ход, орел, летящ до него, куче, което следва конника и прободен с копие лъв. Всеки един от тези образи носи богато хералдическо съдържание. Композицията символизира триумфиращ над враговете български владетел.

Детайлите в изображението ни дават смелостта да вярваме, че то е създадено през VIII – IX век и се свързва с хан Тервел. Няколко надписа около релефа потвърждават тезата за прабългарския му произход.

Релефът има огромно културно и историческо значение не само за страната ни, но и за целия свят. Това се потвърждава от включването му през 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

Районът около Мадарския конник е изключително богат на исторически забележителности. Наблизо се намират и старите български столици Плиска и Преслав.

Christ
09-06-2008, 10:45
[quote=oth_fenka]

Небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг

http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/06/16/5930f346ac.jpg

Емпайър Стейт Билдинг е 102-етажна сграда - небостъргач, проектирана и изработена в стил Арт Деко. Завършена е през 1931 година и едно от Седемте чудеса на модерният свят.
Разположена е в Манхатън, Ню Йорк, САЩ и носи името на щат Ню Йорк, наричан в миналото "Имперски щат". Сградата е проектирана от архитектурната фирма „Шрейв, Ламб и Хармън“
Емпйър Стейт Билдинг е втората по височина сграда в САЩ след Сиърс Тауър в Чикаго, Илинойс.

Сградата е висока 381 метра до 102 - ия етаж. Заедно с радиоразпръскващата антена височината е 448 метра.

Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа.
Държи рекорда по височина в продължение на 41 години, когато Двете кули на Световният търговски център го измества от лидерството. След атаката срещу Двете кули на 11 септември 2001 година, Емпайър Стейт билдинг пак е най-високата сграда в Ню Йорк.
В строителството на небостъргача са вложени 330,000 м

RiseGirl
09-06-2008, 13:15
Моя грешка, просто съм объркала линковете :)

Оправено е.

snike
09-06-2008, 15:50
daite kulite bliznaci ot atentata prez 2001 sory az ne namerih mn za tqh ako moje pusnete ne6to :)