Whyniser
08-27-2008, 23:05
Без Надежда. Без Болка. Без Страх!!!
http://i.data.bg/08/05/24/969042_orig.jpg
Аз виждам в мрак отново мъртвият гений се ражда
в дълбока прокоба,а светлите дни са спомени в нас
не дочакал признание,без надежда,без болка,без страх!
В години се скитат дните умъртвени,а нощите в мъгли,
все тлеят на отминалото време.
И в сълзи проклинят живите,все още
не дочакали в сънищата,мечтите си те
нощем.
Анархия въздигаща се над небесните простори
-синевата в кръв погребала светът.
И две очи гледаха отгоре-безброй гробове
пълни с кръв и плът!
Но днес умират жадни,те за слава днешните
измислени политически дела,който през
годините,като попътен вятър отминават
не оставили и след нас следа.
Сега отдъхват безмилосно навеки
далече някъде,човешките души
и от думите на всеки-целувам всички
за последно сбогом и през сълзи.
Илюзия в прегръдка нежно аз докосвам
агресия-разбита в ненужна красота
-гръдта ти неодържимо в мен се слива
-тела от кръв заровени в пръстта.
Лъжи от думи напразни пропаганди
на хора скитащи се в суета.
Манифести безмилосно печални
в жалката история на света.
Времето е съдник на грешните закони,
издъхнали в мисъл от празноти,
който в нас са осеяни славата на
ненужните герой-уморени днес от
световните войни.
А всеки сън от мечтите е реалност
на всяко днешно болно общество,
където дните са реални и ненужни
на самото зло.
Сега и завинаги са те изпепелени,
онези в нас човешки богове с
ненужна помощ са олицетворени
от самата болест на илюзиите под
синьото небе.
Заспиват мечтите в пространства...
Без надежда,без болка,без страх!
Където сънят е отново пак реалност,
а в надеждата,аз виждам отново...
Болка,тъга и страх.
http://i.data.bg/08/05/24/969042_orig.jpg
Аз виждам в мрак отново мъртвият гений се ражда
в дълбока прокоба,а светлите дни са спомени в нас
не дочакал признание,без надежда,без болка,без страх!
В години се скитат дните умъртвени,а нощите в мъгли,
все тлеят на отминалото време.
И в сълзи проклинят живите,все още
не дочакали в сънищата,мечтите си те
нощем.
Анархия въздигаща се над небесните простори
-синевата в кръв погребала светът.
И две очи гледаха отгоре-безброй гробове
пълни с кръв и плът!
Но днес умират жадни,те за слава днешните
измислени политически дела,който през
годините,като попътен вятър отминават
не оставили и след нас следа.
Сега отдъхват безмилосно навеки
далече някъде,човешките души
и от думите на всеки-целувам всички
за последно сбогом и през сълзи.
Илюзия в прегръдка нежно аз докосвам
агресия-разбита в ненужна красота
-гръдта ти неодържимо в мен се слива
-тела от кръв заровени в пръстта.
Лъжи от думи напразни пропаганди
на хора скитащи се в суета.
Манифести безмилосно печални
в жалката история на света.
Времето е съдник на грешните закони,
издъхнали в мисъл от празноти,
който в нас са осеяни славата на
ненужните герой-уморени днес от
световните войни.
А всеки сън от мечтите е реалност
на всяко днешно болно общество,
където дните са реални и ненужни
на самото зло.
Сега и завинаги са те изпепелени,
онези в нас човешки богове с
ненужна помощ са олицетворени
от самата болест на илюзиите под
синьото небе.
Заспиват мечтите в пространства...
Без надежда,без болка,без страх!
Където сънят е отново пак реалност,
а в надеждата,аз виждам отново...
Болка,тъга и страх.