искам просто някъде да споделя мъките си

[confused kid]

здравейте на всички
започвам моята дълга история
значи аз съм на 14 .. до сега родителите ми са ми осигурявали всичко - дрехи , интернет , джиесем и т.н. .. но преди време изгубих мой много близък човек и роднина .. от тогава в семейството ми се промениха много неща вече не бяхме същите и аз го преживявам много зле защото беше просто нелепа случайност и така се опитвахме да минем през всичко това а през това време майка ми и баща ми започнаха да се карат по често и то да глупости .. и не осъзнават как на мен ми причиняват болка и да си призная плача всеки ден заради това .. плача многоо .. но ето друг проблем който е също важен за мен - майка ми ме е родила много късно на 45 години сега след 14 години е почти пенсионерка а баща ми е на същите години колкото и майка ми .. преди месец я уволниха от работа - учителка е ( знаете сега съкращават много хора ) и по някаква заповед трябва да се пенсионира и така е в последните дни се занимава само с такива неща .. а пенсията сигурно ще е някъде към 200 лева най - много в работата на татко също има хора за съкращаване и за това също се притеснявам .. чудя се как ще живеем така ? как ще се издържаме ?? аз съм малказа да започвам работа ... а майка ми миличката търси всеки ден но няма кой да я вземе на тази възраст .. а аз плача ли плача и просто не издържам ... какво да направя? та аз още имам да уча предстои ми да купувам учебници тетрадки , а след години и бал? ,,, освен това най-добрата ми приятелка има проблеми пък и тя с нищо не може да ми помогне ... понякога искам просто да ме няма да се махна от този свят .. и си мисля че никога няма да съм щастлива .. днес плаках 4 пъти и изнемогвам .. не знам с какво да помагам .. а майка ми и баща ми се карат ли карат и аз ставам все по-зле

отличничка съм в училище и външно съм едно самоуверено момиче с много приятели но иначе съм простооо ... съкрушена

темата не е никаква ебавка или нещо такова моля да няма лигави и поигравателни коментари


:-k :-k :-k

[AnIcHkAtA]

Спокойно, всичко ще се оправи.Сега малко ще се поограничите, но след 2-3 години ще можеш да започнеш работа и тогава ще е по-лесно.А за караниците м/у вашите, поговори с тях, със сигурност просто са изнервени като теб от ситуацията и така си го избиват.Това е само период, ще видиш след време всичко ще се нареди :)

[Magichkaa_]

Ne znam kakvo da ti kaja mili4ka :( No ne misli,4e si izli6na ili ne6to ot tozi sort..!Bashta ti i maika ti vse shte namerqt nachin da se izdarjat ,a i ti si na 14 i sled nqkoq dryga godinka 6te moje6 da raboti6 malko po malko :) Prosto za sega 6te e s malko ograni4enie :) A do maika ti i bashta..im kaji kak se 4yvstva6 i si pogovorete edno hybavo .. i 6te vidi6 kak vsi4ko 6te se opravi ! Aide yspeh :) :-)

[s3xy]

Не се притеснявай, мила :] сигурна съм че сега не виждаш никаква светлина в бъдещето си но повярвай ми има много по-страшни неща... вярно ще трябва да се ограничаваш откъм дрешки, телефон, но след година-две ще можеш да работиш и всичко ще се оправи.А относто родителите ти - това е само период, който скоро ще отмине, за тях също е трудно в такъв момент... недей да плачеш толкова и изчакай всичко да поотмине :] успех :-)

[mumiikataa]

Ох, милата... В училище не взимаш ли помощи? Относно работата...Най-доброто което можеш да правиш в момента е да учиш и да им помагаш. Когато са тъжни и се карат да отидеш и да поговориш с тях. И няма смисъл да плачеш...Гадно е и то много- ясно ми е, но със сълзите нищо няма да направиш. Пожелавам ти най-сърдечно майка ти да си намери работа, а баща ти да не бъде съкратен. Мисли положително, мила. Всичко ще се оправи :smt056

[webmast3rche]

След сяко лошо нещо идва хубаво нали знаеш :P

[plamenka]

Наистина положението ти е кофти, но не се предавай! Нали знаеш, че живота е като виенско колело - веднъж си долу, веднъж горе! ;] Бъди сигурна, че всичко ще се оправи. :P Както сама каза си загубила близък, уволнили са майка ти ... може би за това вашите се карат по-честп. Просто и на тях, както и на теб, им се струпва много.
Сигурна съм, че след време нещата ще се нормализират! Ти сега си на 14, в най-хубавите си години, не се тормози! Пожелавам ти много успех и горе главата!! :-)

[krisiiiiito]

миличка сега ти е много тежко знам,но всичко ще отмине това е просто период от време но всичко ще се оправи // знам че сега не ти се вярва но ще отмине .. ти се опитай да гледаш по-позитивно на нещата и недей да плачеш толкова много радвай се на живота и поговори с родителите си .. исрено ти желая майка ти да си намери работа и да намериш щастието което съм сигурна че ще имаш :) успех :smt003 :-) :smt038

[Sofff]

Много гадно ): но споко може да не стане както си мислиш с баща ти а ако стане има много начини да си изкарате пари примерно давате апартамент или стая под наем или ти на колко си години има много места къдетов зимат и 14-15 годишни и можеш да работиш след даскало или примерно събота и неделя

[hrisiiiiii]

Не виждам нищо смешно или достойно за подигравка. Разбирам те, в момента си в тежко положение, но ако се депресираш, ще ти е още по-трудно. Знаеш ли, в трудни моменти като този се осланяй на приятелите си. Винаги трябва да имаш поне един човек, който да чувстваш като своя майка, в такъв смисъл - да можеш да кажеш дори най-голямата си тайна на него. Споделената мъка е два пъти по-лека! А това, че майка ти те е родила късно, не е проблем - тя и баща ти те обичат въпреки възрастта си, и вярвам, че правят всичко възможно ти да си добре. Само не им показвай, че си тъжна, защото ще ги нараниш. Ако искат ти да си добре, така да бъде. Не се натъжавай пред тях. И не спирай да се надяваш. Когато имаш проблем, винаги можеш да споделиш с нас. Кой помага малко, кой повече.. :}

[Pep1no]

Доста гадно наистина,но да ти кажа всичко ще се оправи,работа можеш да си хванеш в някой супер-маркет на смяни след даскало примерно :) гледай по-позитивно на нещата и те ще се опраят :)

[krisiiiiito]

Не виждам нищо смешно или достойно за подигравка. Разбирам те, в момента си в тежко положение, но ако се депресираш, ще ти е още по-трудно. Знаеш ли, в трудни моменти като този се осланяй на приятелите си. Винаги трябва да имаш поне един човек, който да чувстваш като своя майка, в такъв смисъл - да можеш да кажеш дори най-голямата си тайна на него. Споделената мъка е два пъти по-лека! А това, че майка ти те е родила късно, не е проблем - тя и баща ти те обичат въпреки възрастта си, и вярвам, че правят всичко възможно ти да си добре. Само не им показвай, че си тъжна, защото ще ги нараниш. Ако искат ти да си добре, така да бъде. Не се натъжавай пред тях. И не спирай да се надяваш. Когато имаш проблем, винаги можеш да споделиш с нас. Кой помага малко, кой повече.. :}

много точно казано :)