gostaotmars
08-29-2008, 23:25
1.Какво за вас е "истинска любов" ?
2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)
3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?
Пиша поеми, и съм романтичен. Не знам но, когато ме скъсат, тегаво ми е, но някакви ми е безразлично... Най дългата ми връзка ми е две години... Един ден се прибирам в къщи и приятелката ми която ме чакаше в моята стая... Пред чувствах нещо много странно.
"как си мили ? трябва да ти кажа нещо важно"
Какво има, добре ли си ?
"не знам как да ти го кажа така че да не те нараня"
Хайде кажи !
"вече не те обичам, не знам какво ми става но не те обичам, няма я тръпката"
А значи не ме обичаш... и защо ? намерила си друг нали ? - Както и да е... насила хубост не става... -отвърнах аз учуден.
"Съжалявам..." след което се чу звънене на gsm и излезе навън, после като се върна, каза:
"Най добре да си ходя че става късно..."
-Хайде да те изпратя - отвърнах аз.
"Не, чакат ме долу" - отвърна тя категорично и слезе по стълбите, след което се обърна и каза:
"Чао, утре ще ти се обадя.."
-Чао лека нощ..
Следващите моменти бях разстроен, мъчих се да разбера как така изневиделица вече не ме обичала, не спах цяла нощ..
На другия ден ми звъни..
"Ела до нас, трябва да ти кажа още нещо.."
-Палнах колата, и се чудех през цялото време какво ми крой..
"Скъпи ще се местя, заминавам за Америка при братовчед ми с новия ми приятел"
-Аха, новия ти приятел ?? -Отвърнах аз яростно, -Същия с който ми изневери ли ?
"Да мили съжалявам но се влюбих в него, за това не те обичам повече..."
в следващите две минути беше сапунена история, колко много го обичала и колко много съжалява че ме е държала излъган от както ми изневери с него, колко много чар имал и какво ли не.
-Стига -извиках аз със сила, а тя се уплаши.
-Не ми е приятно да ми говориш за него... След малко, не помня какво точно и казах но след това й казах
-Сбогом... докато тя ми отвърна с мълчание и се приближи и се опита да ме целуне но аз се отдръпнах, и слязох по стълбите. Запалих колата и се прибрах. Не съм ревал, не съм се тръшкал, нито съм се превземал, хич ми не е минавало през акъла да се самоубивам,
По някакъв много странен начин запазих настроението си, въпреки че ми се личало че съм странен и че не съм говорел, защото съм обзет от мисли. Сигурно постоянните мисли в главата ми "тя не ме заслужава, тя ме изгуби, тя сгреши", "тя не ме обича, и аз не трябва да я обичам" ме поддържаха силен. Врата за нея, в моя живот, се затвори завинаги...
Радвам се за хубавите моменти които съм преживял с нея, секса на плажа, дори на яхтата (на един приятел от Кипър) денем и вечер на пълнолуние, романтична вечеря, свещи какво ли не, къдели не ходихме на екскурзии, и секс къдели не, на тъмно на светло, направо се изморявах, но никога не я оставях незадоволена, винаги където и да е поискала сме го правили. Така както и аз, и тя ми не е отказвала, дори когато е била в опасните си дни...
:shock: Въпреки че, миналия месец когато се напих, се почувствах предаден бях обзет от мисълта "защо не ме обича" и ми идваше да и отрежа простата глава, и на това отгоре бях се омазал като свиня. Бях на онова място с приятеля от Кипър и ми напомняше много за нея.
Като се замисля за две години хич не сме имали силни скандали, а за изневярата, не знам защо изобщо го направи, аз никога не
съм и изневерявал, а и сега се сетих, каза че имала нужда от флиртуване, че се чувствала зле ако не флиртува, че била
пияна и че не знаела какво прави (когато ми изневери). Но както и да е, омръзна ми да се опитвам да гадая неща които ВЕЧЕ нямат НИКАКВО значение. Губене на време.
Беше като на филм, романтична приказка цялата в розово, без край. Помня и хубавите думи който винаги ми казваше когато
ме гушне за лека нощ. А и колко пъти "обичам те" следвайки мазна целувка... Но уви, всичко свърши, радвам се че съм го
преживял, и ми е приятно да помня красивите неща.
Това е, нека да продължаваме да се борим, една врата се затваря но други се отварят. Все пак съм на 22 не съм толкова дърт.
Не бих и простил, защото и дадох шанс но тя го изгуби и него, аз все още я обичам с цялото си сърце, но това няма да продължи дълго.
Сега вниманието ми е насочено към нов хубав човек който да бъде до мен, едно хубаво и интелигентно момиче което да ме уважава, и най-вече да ме обича. Надявам се да го намеря (по скоро). 8)
2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)
3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?
Пиша поеми, и съм романтичен. Не знам но, когато ме скъсат, тегаво ми е, но някакви ми е безразлично... Най дългата ми връзка ми е две години... Един ден се прибирам в къщи и приятелката ми която ме чакаше в моята стая... Пред чувствах нещо много странно.
"как си мили ? трябва да ти кажа нещо важно"
Какво има, добре ли си ?
"не знам как да ти го кажа така че да не те нараня"
Хайде кажи !
"вече не те обичам, не знам какво ми става но не те обичам, няма я тръпката"
А значи не ме обичаш... и защо ? намерила си друг нали ? - Както и да е... насила хубост не става... -отвърнах аз учуден.
"Съжалявам..." след което се чу звънене на gsm и излезе навън, после като се върна, каза:
"Най добре да си ходя че става късно..."
-Хайде да те изпратя - отвърнах аз.
"Не, чакат ме долу" - отвърна тя категорично и слезе по стълбите, след което се обърна и каза:
"Чао, утре ще ти се обадя.."
-Чао лека нощ..
Следващите моменти бях разстроен, мъчих се да разбера как така изневиделица вече не ме обичала, не спах цяла нощ..
На другия ден ми звъни..
"Ела до нас, трябва да ти кажа още нещо.."
-Палнах колата, и се чудех през цялото време какво ми крой..
"Скъпи ще се местя, заминавам за Америка при братовчед ми с новия ми приятел"
-Аха, новия ти приятел ?? -Отвърнах аз яростно, -Същия с който ми изневери ли ?
"Да мили съжалявам но се влюбих в него, за това не те обичам повече..."
в следващите две минути беше сапунена история, колко много го обичала и колко много съжалява че ме е държала излъган от както ми изневери с него, колко много чар имал и какво ли не.
-Стига -извиках аз със сила, а тя се уплаши.
-Не ми е приятно да ми говориш за него... След малко, не помня какво точно и казах но след това й казах
-Сбогом... докато тя ми отвърна с мълчание и се приближи и се опита да ме целуне но аз се отдръпнах, и слязох по стълбите. Запалих колата и се прибрах. Не съм ревал, не съм се тръшкал, нито съм се превземал, хич ми не е минавало през акъла да се самоубивам,
По някакъв много странен начин запазих настроението си, въпреки че ми се личало че съм странен и че не съм говорел, защото съм обзет от мисли. Сигурно постоянните мисли в главата ми "тя не ме заслужава, тя ме изгуби, тя сгреши", "тя не ме обича, и аз не трябва да я обичам" ме поддържаха силен. Врата за нея, в моя живот, се затвори завинаги...
Радвам се за хубавите моменти които съм преживял с нея, секса на плажа, дори на яхтата (на един приятел от Кипър) денем и вечер на пълнолуние, романтична вечеря, свещи какво ли не, къдели не ходихме на екскурзии, и секс къдели не, на тъмно на светло, направо се изморявах, но никога не я оставях незадоволена, винаги където и да е поискала сме го правили. Така както и аз, и тя ми не е отказвала, дори когато е била в опасните си дни...
:shock: Въпреки че, миналия месец когато се напих, се почувствах предаден бях обзет от мисълта "защо не ме обича" и ми идваше да и отрежа простата глава, и на това отгоре бях се омазал като свиня. Бях на онова място с приятеля от Кипър и ми напомняше много за нея.
Като се замисля за две години хич не сме имали силни скандали, а за изневярата, не знам защо изобщо го направи, аз никога не
съм и изневерявал, а и сега се сетих, каза че имала нужда от флиртуване, че се чувствала зле ако не флиртува, че била
пияна и че не знаела какво прави (когато ми изневери). Но както и да е, омръзна ми да се опитвам да гадая неща които ВЕЧЕ нямат НИКАКВО значение. Губене на време.
Беше като на филм, романтична приказка цялата в розово, без край. Помня и хубавите думи който винаги ми казваше когато
ме гушне за лека нощ. А и колко пъти "обичам те" следвайки мазна целувка... Но уви, всичко свърши, радвам се че съм го
преживял, и ми е приятно да помня красивите неща.
Това е, нека да продължаваме да се борим, една врата се затваря но други се отварят. Все пак съм на 22 не съм толкова дърт.
Не бих и простил, защото и дадох шанс но тя го изгуби и него, аз все още я обичам с цялото си сърце, но това няма да продължи дълго.
Сега вниманието ми е насочено към нов хубав човек който да бъде до мен, едно хубаво и интелигентно момиче което да ме уважава, и най-вече да ме обича. Надявам се да го намеря (по скоро). 8)