sladka_______
08-30-2008, 19:42
Нямам приятели и няма с кои да си споделя, а имам нужда да си кажа...
С приятелят ми сме от още няколк месежа и ще станат 3 год. Аз съм на 17год. , а той на 21г. обикновето няма много хора с колкова дълги връски е когато започнахме бяхме по малко и може би това се отразява зле... В началото незнаех как да се държа с момчетата и се го унижавах без да го искам, но с времето се научих да не съм такава, но сега си разменихме ролите и разбирам какво му е било на него... Тази зима си имахме проблеми е то винаги ги има, но се появи дръга и за щастие той не скри каза си ми го направо, че ме обича, но няма тръпка с мен, а с нея я има. Един месец бяхме разделени, но си говорехме по тел. бях сасипана не ядех мове би на ден по една бисквитка, а понякога дори и това не ( следователно се ми причерняваше), само плачех ( някои ми каже здравеи или как си и избухвах в сълзи..) секи ден му се молих да сме заедно, бях си жив труп, дори и наще ми казваха, че нямам стилум за живот дори и да незнаеха, че сме се скарали. Той се ми говореше за нея, при което как мислите, че съм се чувстала? Как я е заговарял, как го е видяла с приятелки и е ревнувала, как са се запознали... Но след извесно време той разбра, че е прекалено малка за него и естествено кой е резервния вариант аз... При което незнаех да се радвам или да плача. Сичко си потръгна по старумо. Но преди това и след това има моменти, в които му ставам безразличка и преди се ме обиждаше, късахме и както винаги аз се унижавах да го моля да сме заедно. Сега поне спря с убидите, но думи от рода не ми трябваш вече, искам всяка дръга, но не и теб и т.н. и сега и преди ги е имало...От части го разбирам и аз имам моменти в които искам да съм сама, но не правя така просто си стоя в къщи, блеяси и не се карам с него, защото знам, че ще ми мине. Той е страшен фен на футбола първите 2 год. само гледаше мачове не ходеше да рита , защото беше с мен ( а и аз съм ужасно ревнива и как нняма да съм когато ми каже, че иска друго няма значение в какъв момент го е казал как няма да съм ревнива), но от пролетта започна да ррита. В началото бях много против това, защото знаех, че има много момичета там дори и тази, която харесваше, но се примирих.
Може би с това, че винаги се е връштал при мен малко или много доказва, че се пак има нещо малко останало в сърцето му, но исках веднъж да не рита да остане при мен да усета дори и да не е така, че съм му по важна от мача. Защото много пъти ме е зарязвал заради това. Но както винаги не получих това, което искам. Добре не го ли заслужавам до добре обича да рита разбитам, но аз толко много съм изтърпяла това, което написах е много малко толко много болка и унижения съм преглътнала ( е никога не ми е посегнал) за да съм с него. А не заслъжавам нещо толкова малко ли? Дори веднъж бях в болница, беше ми 6 ден там и бях превъртяла там жега неможех да се къпа нечовешки болки от бъбречна криза..Да той секи ден идваше, но този ден можех да седа до към 9 часа в градинката. Той доиде за 1 час някаде и си тръгна, а го помолих да седи с мен, защото вече откачах там няма с кой да си кажа две приказки. Да раднини бяха там, но аз искам млад човек, исках него, но той отиде да рита. добре според вас кой е прав? Дори и от съжаление, че толко болки изтърпях бях пред операзия да беше останал, но не отиде да рита.
Да разбирам секи има нужда от време за себе си, но имам нужда е така веднъж да остане при мен. Е не го ли заслужавам след всичко?
Всички ще кават ама защо още го търпиш? Е това са само лошите неща има и хубави е не толкова колкото лошите, но има и такива... Мс на всички немога да направа нищо , но поне малко ми олекна, че споделих!
С приятелят ми сме от още няколк месежа и ще станат 3 год. Аз съм на 17год. , а той на 21г. обикновето няма много хора с колкова дълги връски е когато започнахме бяхме по малко и може би това се отразява зле... В началото незнаех как да се държа с момчетата и се го унижавах без да го искам, но с времето се научих да не съм такава, но сега си разменихме ролите и разбирам какво му е било на него... Тази зима си имахме проблеми е то винаги ги има, но се появи дръга и за щастие той не скри каза си ми го направо, че ме обича, но няма тръпка с мен, а с нея я има. Един месец бяхме разделени, но си говорехме по тел. бях сасипана не ядех мове би на ден по една бисквитка, а понякога дори и това не ( следователно се ми причерняваше), само плачех ( някои ми каже здравеи или как си и избухвах в сълзи..) секи ден му се молих да сме заедно, бях си жив труп, дори и наще ми казваха, че нямам стилум за живот дори и да незнаеха, че сме се скарали. Той се ми говореше за нея, при което как мислите, че съм се чувстала? Как я е заговарял, как го е видяла с приятелки и е ревнувала, как са се запознали... Но след извесно време той разбра, че е прекалено малка за него и естествено кой е резервния вариант аз... При което незнаех да се радвам или да плача. Сичко си потръгна по старумо. Но преди това и след това има моменти, в които му ставам безразличка и преди се ме обиждаше, късахме и както винаги аз се унижавах да го моля да сме заедно. Сега поне спря с убидите, но думи от рода не ми трябваш вече, искам всяка дръга, но не и теб и т.н. и сега и преди ги е имало...От части го разбирам и аз имам моменти в които искам да съм сама, но не правя така просто си стоя в къщи, блеяси и не се карам с него, защото знам, че ще ми мине. Той е страшен фен на футбола първите 2 год. само гледаше мачове не ходеше да рита , защото беше с мен ( а и аз съм ужасно ревнива и как нняма да съм когато ми каже, че иска друго няма значение в какъв момент го е казал как няма да съм ревнива), но от пролетта започна да ррита. В началото бях много против това, защото знаех, че има много момичета там дори и тази, която харесваше, но се примирих.
Може би с това, че винаги се е връштал при мен малко или много доказва, че се пак има нещо малко останало в сърцето му, но исках веднъж да не рита да остане при мен да усета дори и да не е така, че съм му по важна от мача. Защото много пъти ме е зарязвал заради това. Но както винаги не получих това, което искам. Добре не го ли заслужавам до добре обича да рита разбитам, но аз толко много съм изтърпяла това, което написах е много малко толко много болка и унижения съм преглътнала ( е никога не ми е посегнал) за да съм с него. А не заслъжавам нещо толкова малко ли? Дори веднъж бях в болница, беше ми 6 ден там и бях превъртяла там жега неможех да се къпа нечовешки болки от бъбречна криза..Да той секи ден идваше, но този ден можех да седа до към 9 часа в градинката. Той доиде за 1 час някаде и си тръгна, а го помолих да седи с мен, защото вече откачах там няма с кой да си кажа две приказки. Да раднини бяха там, но аз искам млад човек, исках него, но той отиде да рита. добре според вас кой е прав? Дори и от съжаление, че толко болки изтърпях бях пред операзия да беше останал, но не отиде да рита.
Да разбирам секи има нужда от време за себе си, но имам нужда е така веднъж да остане при мен. Е не го ли заслужавам след всичко?
Всички ще кават ама защо още го търпиш? Е това са само лошите неща има и хубави е не толкова колкото лошите, но има и такива... Мс на всички немога да направа нищо , но поне малко ми олекна, че споделих!