kristo
08-30-2008, 23:05
Въпреки дължината, ще ви помоля да го прочетете.
Комплекс за маловажие и омаловажаване на делото прадедите
“Другите народи са къде, къде… те са имали гении, таланти, а ние какво? Никога сме нямали това което те, нямаме го и сега и никога няма да го имаме!”
Прекалено важен проблем представлява комплекса за маловажие (не можем да го омаловажим). От къде се е пръкнала тенденцията не може да се твърди със сигурност, вероятно е плод на сегашното изостанало положение на родината, което придава този психологически оттенък на някои наши сънародници. Още по-силен е при тези, които живеят в чужбина и по определени причини решават че народа, чиято държава обитават е много по значим за човечеството не само днес, но и винаги през вековете. Наскоро например имах разговор с група българи, които по стечения на обстоятелствата обитават Холандия, при който те изтъкваха как холандците са велик народ, много по-велик от нашия, какъв ресурс притежава и как те притежавали гений, който никога ние не сме имали “За великите холандски художници чувал ли си? Рембранд, Ван Гог? Кажи ми и един български художник известен като тях! Докато те са били изтъкнати във всичко, ние сме били роби на турците. Чувал ли си за корабостроителниците там и как преграждат морето? За мелниците?” и т.н. Всичко това е плод на психологически елемент, вметнат от телевизията, радиото и в случая с моите холандски-български приятели с възприятието на визуалното. В случая с медиите във всеки случай говорим за случайност, която се е появила в следствие на заемането на модели (и цели) на филми и реклами от телевизията, радиото и вестниците. Примерът че Галилео Галилей е този който пръв е изказал тезата че земята е кръгла и това променило живота на хората, но църквата го изгорила, че медицината била най-развита в древен Египет, където за пръв път се извършвали трепанации, рекламирането на чуждо изкуство и култура и пр. и пр. А народът трябва да свикне с ясната мисъл, че ние сме друга култура, както китайката е друга, както арабската е друга, както културата на индианците и останалите далечни и близки народи. Ние не сме чак толкова близо до западноевропейската култура, след като сме част от източноевропейската. А не сме ли? Защо трябва да използваме вече съставени и неважещи за нас шаблони за медиите ни? Като този за Галилей например. Той е направил откритието си но за западноевропейската култура, ние сме имали информацията на неговото откритие хилядолетия по-рано, ние не сме горили вещици, ние сме познавали шест от планетите в системата ни векове преди западните европейци да познават дори 3 от тях. Но това са само примери защо не трябва да омаловажаваме делото и познанието на дедите ни с западни шаблони.
А що се отнася до днешните времена… вярно е че може би днес те правят повече за света, но за това ще стане дума в една от другите точки, малко по-надолу, така че до оставям.
Задълбочена индивидуалност. Егоизъм. Треска за злато.
“Аз и никой друг!”
Основен проблем е тази наша прекалена индивидуалност и егоизъм. Всеки гледа себе си. Можем да вмъкнем и ден известен цитат от Вазовото стихотворение “Опълченците на Шипка” – “всекой гледа само да бъде напред”, разбира се няма значението на това което ни казва Вазов. Точно така е, всеки гледа само да бъде напред, колкото се може по напред, а всичко след него или просто не го интересува къде са другите. “Слънцето за мен изгрява и за мен залязва” в известна смисъл тези думи са част от мотото на народа. И след като прекаления индивидуалист гледа само себе си и собственото си благо, той остава напълно незаинтересован към останалите индивиди, но след като те по единици не очакват но изобщо да е заинтересован към тях и те не са. Получава се омагьосан кръг в който всички тия страдат но не искат да се променят. От там идва и треската за злато което обхваща всички, пари, пари, пари… всеки иска да ги има, но те се превърнаха в кумир за прекалено много хора, а това ни обезличава и допринася за задълбочаването на прекаления индивидуализъм.
Новият роб. Изтичане на мозъци.
“Нищо не може да направи тук, заминавам!”
Много го изрекоха и го изпълниха, заминаха за далечни и близки държави да дирят работа и пари (този недостатък е едно от следствията на индивидуализма в определени случаи), Всеки се отказа, след като си каза че нищо не може да се направи без дори да опита просто си замина, а дори не му дойде на акъла, че ако всички си заминат, наистина никой нищо няма да може да направи, за да се направи нещо те, дето могат да го направят трябва да са тук, а не там, така че това което правят да не го правят “там”. И много се превърнаха в роби. Наскоро чух какво си казали гръцки работодатели при появата на наш гурбетчия “Е се е момента да го яздим като животно, какво винаги сме искали”.
Това си е изтичането на мозъци, тези които си казват че нищо не може да се направи, без дори да опитат да го направят, заминават и в много случаи го правят другаде за благото на друг народ и не ги интересува защото получават пари, което засища индивидуалността и треската за злато.
Злоба
“Не е важно аз да съм добре, важното е другия да е зле!”
И тук пак се намесва ярката индивидуално настроена българска натура, в стремежа си да засити своя глад за индивидуалност (“аз да съм напред, АЗ!”) мисли злото на другите. Колкото по-зле са останалите, толкова по добре е той или поне така изглежда в свои и чужди очи. И така освен че не мисли за никой друг освен за себе си и своите, гледа те да “зле”, колкото може “по-зле”. Ако използваме буквите ни за ориентир с който да покажем отдалечаването на индивида от народа, и човека е на позиция Б, а народа на А, и индивидуализма праща индивида на позиция В, а злобата чак в Г.
Криворазбрана толерантност.
“Големият лош българин…”
И въпреки че му пука за масата от хора около него, българинът притежава изключително чувство за толерантност, което е мутирало и променено до неузнаваемост. Стигнали сме до там, че ненормалните се толерират от “обществото” повече отколкото нормалните само защото са по-различни. Всеки който не е българин не подлежи на обвинение, иначе ще бъдеш расист, на никой не идва на ум че след като (дори и по неговата логика) те са равни с нас и те би трябвало да живеят при същите правила и да бъдат съдени за грешките си по същия начин. Това се насажда от медии, в училищата, на улицата, на всякъде. Така става, че никой не може да си отвори устата с мнение против малцинствата, защото веднага ще му бъде лепнат етикет на расист, нацист и т.н.
Еничарите
“За тебе, ефенди, всичко!”
Много нови еничари се навъдиха, винаги ги е имало но днес са прекалено много. Еничарите са обикновено са от ония задълбочени индивидуалисти, повлечени след треската за злато. Заради целта си да добият повече “злато” те тръгват рамо до рамо с враговете и тези които не мислят доброто на родина им. Но дали ги интересува? Индивидуалистите не ги интересува, тях също. Те гледат себе си, те да са по-напред, така че няма как да ги интересува за последствията за България от техните дела. Еничарите са готови да ощетят някой от “своите”, заради някой от “другите” само, за да облекчат треската си за злато.
Лъже-българинът (лъже-патриот)
“Живота на един човек е приемлива жертва, за да се спаси България, стига този човек да не съм аз!”
Лъже-българите са още един голям проблем, те са тези които уж милеят за родина и народ просто на книга и на игра. За тях всички истории за патриотизъм и национализъм са точно това – игра, нещо което започват да играят когато им е скучно или когато не са достатъчно интересни за другите или пък се сртемят да се покажат като големи родолюбци и защитници, а всъщност това изобщо не е така, щом се стигне до действие. Лъже-българите са поредния пиров в ковчега на България, те са може би единствените които могат да се сравнят с индивидуалистите и еничарите, защото те се смесват с тези които наистина се изявяват като патриоти и с по-късните си действия излагат и омаскаряват именно тях, с което задълбочават индивидуализма на останалите. Примери колкото искате за такива хора.
Всезнаещият.
“Ти слушай мене!”
Обръщайки поглед към историческото ни минало, не можем да не забележим, че българите са били силен народ само при владението на някой силен, суров владетел или някой безспорен авторитет. Вероятно това се получава така, заради “всезнанието” на българина. “Ти слушай мене, остави ги рудите не нищо не разбират!”, как така един път не съм чул някой да не иска да се покаже като по-умен от другия, един никога не се реши да се признае за недостоен или по-незнаещ от другия. А това е най-моралния момент за всеки да признае, че понякога и другите са прави, за да могат те да направят това което той не може или не е успял. Примери за хора които са го направили има прекалено малко. Та силния владетел, вероятно е подтискал тази тенденция налагайки своята правилна воля. Е днес владетеля го няма, но пък всезнайността ни е огромна.
Новата мода.
“Разкрепостеността е мой дълг!”
Тия нови моди взеха да стават все по-популярни. Модерно е да си педерст, модерно е да слушаш чалга, модерно е да пропушиш на 11-12, модерно е да се наливаш с алкохол (по възможност твърд, ако няма всичко друго върши работа)… Проблемът е да се запитаме, ама защо? Е и аз не съм сигурен защото това е толкова модерно, знам само че то е поредното изчадие на мутиралата ни демокрация и медии, които налагат този модел на младежите. Не може да се каже че всички се поддават, но може да се каже, че много го правят. Интересно, какво ще се случи с 11 годишния пушач, когато навърши по-зряла възраст? След като в този период от живота цигарите (а те не пушат само тютюн) увреждат цялото човешко тяло, а какво ли остава за тези които не пушат тютюн? Моделът “аз съм голям и мога да пуша” трябва да бъде ограничен, друг модел за борба няма. Но най-тъжно е начина по-който тези пушачи ще възпитат след време собствените си наследници (ако доживеят чак до този момент), а после как ще бъдат възпитани техните внуци? Не мога да отговоря, но ако тенденцията продължи нещата отиват на много зле.
Така ли няма никой малко по-консервативен? Морала се заменя с нов, който се води от порока и разкрепостенноста, а това води до разврат и провал на идните поколения.
Комплекс за маловажие и омаловажаване на делото прадедите
“Другите народи са къде, къде… те са имали гении, таланти, а ние какво? Никога сме нямали това което те, нямаме го и сега и никога няма да го имаме!”
Прекалено важен проблем представлява комплекса за маловажие (не можем да го омаловажим). От къде се е пръкнала тенденцията не може да се твърди със сигурност, вероятно е плод на сегашното изостанало положение на родината, което придава този психологически оттенък на някои наши сънародници. Още по-силен е при тези, които живеят в чужбина и по определени причини решават че народа, чиято държава обитават е много по значим за човечеството не само днес, но и винаги през вековете. Наскоро например имах разговор с група българи, които по стечения на обстоятелствата обитават Холандия, при който те изтъкваха как холандците са велик народ, много по-велик от нашия, какъв ресурс притежава и как те притежавали гений, който никога ние не сме имали “За великите холандски художници чувал ли си? Рембранд, Ван Гог? Кажи ми и един български художник известен като тях! Докато те са били изтъкнати във всичко, ние сме били роби на турците. Чувал ли си за корабостроителниците там и как преграждат морето? За мелниците?” и т.н. Всичко това е плод на психологически елемент, вметнат от телевизията, радиото и в случая с моите холандски-български приятели с възприятието на визуалното. В случая с медиите във всеки случай говорим за случайност, която се е появила в следствие на заемането на модели (и цели) на филми и реклами от телевизията, радиото и вестниците. Примерът че Галилео Галилей е този който пръв е изказал тезата че земята е кръгла и това променило живота на хората, но църквата го изгорила, че медицината била най-развита в древен Египет, където за пръв път се извършвали трепанации, рекламирането на чуждо изкуство и култура и пр. и пр. А народът трябва да свикне с ясната мисъл, че ние сме друга култура, както китайката е друга, както арабската е друга, както културата на индианците и останалите далечни и близки народи. Ние не сме чак толкова близо до западноевропейската култура, след като сме част от източноевропейската. А не сме ли? Защо трябва да използваме вече съставени и неважещи за нас шаблони за медиите ни? Като този за Галилей например. Той е направил откритието си но за западноевропейската култура, ние сме имали информацията на неговото откритие хилядолетия по-рано, ние не сме горили вещици, ние сме познавали шест от планетите в системата ни векове преди западните европейци да познават дори 3 от тях. Но това са само примери защо не трябва да омаловажаваме делото и познанието на дедите ни с западни шаблони.
А що се отнася до днешните времена… вярно е че може би днес те правят повече за света, но за това ще стане дума в една от другите точки, малко по-надолу, така че до оставям.
Задълбочена индивидуалност. Егоизъм. Треска за злато.
“Аз и никой друг!”
Основен проблем е тази наша прекалена индивидуалност и егоизъм. Всеки гледа себе си. Можем да вмъкнем и ден известен цитат от Вазовото стихотворение “Опълченците на Шипка” – “всекой гледа само да бъде напред”, разбира се няма значението на това което ни казва Вазов. Точно така е, всеки гледа само да бъде напред, колкото се може по напред, а всичко след него или просто не го интересува къде са другите. “Слънцето за мен изгрява и за мен залязва” в известна смисъл тези думи са част от мотото на народа. И след като прекаления индивидуалист гледа само себе си и собственото си благо, той остава напълно незаинтересован към останалите индивиди, но след като те по единици не очакват но изобщо да е заинтересован към тях и те не са. Получава се омагьосан кръг в който всички тия страдат но не искат да се променят. От там идва и треската за злато което обхваща всички, пари, пари, пари… всеки иска да ги има, но те се превърнаха в кумир за прекалено много хора, а това ни обезличава и допринася за задълбочаването на прекаления индивидуализъм.
Новият роб. Изтичане на мозъци.
“Нищо не може да направи тук, заминавам!”
Много го изрекоха и го изпълниха, заминаха за далечни и близки държави да дирят работа и пари (този недостатък е едно от следствията на индивидуализма в определени случаи), Всеки се отказа, след като си каза че нищо не може да се направи без дори да опита просто си замина, а дори не му дойде на акъла, че ако всички си заминат, наистина никой нищо няма да може да направи, за да се направи нещо те, дето могат да го направят трябва да са тук, а не там, така че това което правят да не го правят “там”. И много се превърнаха в роби. Наскоро чух какво си казали гръцки работодатели при появата на наш гурбетчия “Е се е момента да го яздим като животно, какво винаги сме искали”.
Това си е изтичането на мозъци, тези които си казват че нищо не може да се направи, без дори да опитат да го направят, заминават и в много случаи го правят другаде за благото на друг народ и не ги интересува защото получават пари, което засища индивидуалността и треската за злато.
Злоба
“Не е важно аз да съм добре, важното е другия да е зле!”
И тук пак се намесва ярката индивидуално настроена българска натура, в стремежа си да засити своя глад за индивидуалност (“аз да съм напред, АЗ!”) мисли злото на другите. Колкото по-зле са останалите, толкова по добре е той или поне така изглежда в свои и чужди очи. И така освен че не мисли за никой друг освен за себе си и своите, гледа те да “зле”, колкото може “по-зле”. Ако използваме буквите ни за ориентир с който да покажем отдалечаването на индивида от народа, и човека е на позиция Б, а народа на А, и индивидуализма праща индивида на позиция В, а злобата чак в Г.
Криворазбрана толерантност.
“Големият лош българин…”
И въпреки че му пука за масата от хора около него, българинът притежава изключително чувство за толерантност, което е мутирало и променено до неузнаваемост. Стигнали сме до там, че ненормалните се толерират от “обществото” повече отколкото нормалните само защото са по-различни. Всеки който не е българин не подлежи на обвинение, иначе ще бъдеш расист, на никой не идва на ум че след като (дори и по неговата логика) те са равни с нас и те би трябвало да живеят при същите правила и да бъдат съдени за грешките си по същия начин. Това се насажда от медии, в училищата, на улицата, на всякъде. Така става, че никой не може да си отвори устата с мнение против малцинствата, защото веднага ще му бъде лепнат етикет на расист, нацист и т.н.
Еничарите
“За тебе, ефенди, всичко!”
Много нови еничари се навъдиха, винаги ги е имало но днес са прекалено много. Еничарите са обикновено са от ония задълбочени индивидуалисти, повлечени след треската за злато. Заради целта си да добият повече “злато” те тръгват рамо до рамо с враговете и тези които не мислят доброто на родина им. Но дали ги интересува? Индивидуалистите не ги интересува, тях също. Те гледат себе си, те да са по-напред, така че няма как да ги интересува за последствията за България от техните дела. Еничарите са готови да ощетят някой от “своите”, заради някой от “другите” само, за да облекчат треската си за злато.
Лъже-българинът (лъже-патриот)
“Живота на един човек е приемлива жертва, за да се спаси България, стига този човек да не съм аз!”
Лъже-българите са още един голям проблем, те са тези които уж милеят за родина и народ просто на книга и на игра. За тях всички истории за патриотизъм и национализъм са точно това – игра, нещо което започват да играят когато им е скучно или когато не са достатъчно интересни за другите или пък се сртемят да се покажат като големи родолюбци и защитници, а всъщност това изобщо не е така, щом се стигне до действие. Лъже-българите са поредния пиров в ковчега на България, те са може би единствените които могат да се сравнят с индивидуалистите и еничарите, защото те се смесват с тези които наистина се изявяват като патриоти и с по-късните си действия излагат и омаскаряват именно тях, с което задълбочават индивидуализма на останалите. Примери колкото искате за такива хора.
Всезнаещият.
“Ти слушай мене!”
Обръщайки поглед към историческото ни минало, не можем да не забележим, че българите са били силен народ само при владението на някой силен, суров владетел или някой безспорен авторитет. Вероятно това се получава така, заради “всезнанието” на българина. “Ти слушай мене, остави ги рудите не нищо не разбират!”, как така един път не съм чул някой да не иска да се покаже като по-умен от другия, един никога не се реши да се признае за недостоен или по-незнаещ от другия. А това е най-моралния момент за всеки да признае, че понякога и другите са прави, за да могат те да направят това което той не може или не е успял. Примери за хора които са го направили има прекалено малко. Та силния владетел, вероятно е подтискал тази тенденция налагайки своята правилна воля. Е днес владетеля го няма, но пък всезнайността ни е огромна.
Новата мода.
“Разкрепостеността е мой дълг!”
Тия нови моди взеха да стават все по-популярни. Модерно е да си педерст, модерно е да слушаш чалга, модерно е да пропушиш на 11-12, модерно е да се наливаш с алкохол (по възможност твърд, ако няма всичко друго върши работа)… Проблемът е да се запитаме, ама защо? Е и аз не съм сигурен защото това е толкова модерно, знам само че то е поредното изчадие на мутиралата ни демокрация и медии, които налагат този модел на младежите. Не може да се каже че всички се поддават, но може да се каже, че много го правят. Интересно, какво ще се случи с 11 годишния пушач, когато навърши по-зряла възраст? След като в този период от живота цигарите (а те не пушат само тютюн) увреждат цялото човешко тяло, а какво ли остава за тези които не пушат тютюн? Моделът “аз съм голям и мога да пуша” трябва да бъде ограничен, друг модел за борба няма. Но най-тъжно е начина по-който тези пушачи ще възпитат след време собствените си наследници (ако доживеят чак до този момент), а после как ще бъдат възпитани техните внуци? Не мога да отговоря, но ако тенденцията продължи нещата отиват на много зле.
Така ли няма никой малко по-консервативен? Морала се заменя с нов, който се води от порока и разкрепостенноста, а това води до разврат и провал на идните поколения.