shmurkam
09-02-2008, 20:08
Да,знам. Малко прекалено ''емо",розово,сълзливо,сапунисан и т.н. Но...може би трябва да помислим преди да направим някоя глупост или да не простим...
Идиотски откровения и една измислена простотия-енджой! 8-) :shock: :lol:
Последна Валентинка
Лунните лъчи се прокрадваха между пердетата и се отразяваха по мокрите й бузи. Тя ги и продължи да лежи на кревата си,в мрака.
На полуотворения прозорец седеше щурче и тъжно пееше на момичето,но тя продължаваше да подсмърча о да трие сълзите си,които неудържимо бликаха от нещастните й сини очи. Докосна мястото където би трябвало да тупти сърцето й. Но всичко,което успя да усети бе изцапаната си с кръв длан върху голяма празна дупка. Чувстваше...нищо не чувстваше. Бавно се изправи,подпирайки се на стените в стаята. Видя,че от нея са останали алени следи и я осени блестяща,но леко мрачна идея. Започна да пише нещо с кървавите си пръсти и щом приключи,долепи червени устни до съобщението. Отвори прозореца и зашепна нещо на вятъра. Той кимна в знак на съгласие и енергично полетя над тъмните улици...
В тъмата няколко коня изръмжаха на техния си език и помръднаха с опашки. На бледата светлина лъщеше една чорлава и съсипана мъжка глава. Тя се сливаше със сламата върху,която седеше младежът. Само дълбоките му замислени очи се отличаваха от целия този пламък. Погледна настрани и сякаш хиляди ножове се забиха в тъй ли и иначе нараненото му сърце. Там,под лунните ласки,я бе галил и целувал толкова много пъти,толкова много пъти бе вдишвал аромата на косите й,че просто не можеше да повярва,че това е краят.
Измамата бе изпепеляваща и той може би нямаше да успее да го преглътне,но все още,въпреки всичко.обичаше своята малка принцеса. Щеше му се просто да й прости,но болката го изгаряше. Тя вече не беше само негова и това направо го убиваше. Защо го направи? Какво бе сторил? С какво го беше заслужил?...Не спираше да се пита сам,но знаеше,че няма да си помогне така. Реши да я забрави и да продължи напред. Какво пък,има толкова много момичета,все някое ще се намери. Но сините й очи забравяха ли се,но алените й устни забравяха ли се,ами тъмните й букли? Не,нямаше нищо да се получи между тях,но нима би могъл да загърби всичко? Щеше му се просто на пукне на момента. Но где тоз късмет!
Вятърът се олюля на ръба на една стара сграда,падна в шахтата на пустото кръстовище и отпраши към парка. Няколко листа го цапардосаха,но той продължи. Краят на града се виждаше. Там се простираха заскрежени поля и една самотна ферма. Влезе вътре,в една от стаите. Мъж и жена на средна възраст спяха щастливо върху топлото си легло. Не,съобщението определено не бе за тях. Вятърът обиколи коридорите,първия етаж...и там го нямаше. Излезе на двора и връхлетя в конюшната. А,ето го...Приближи се предпазливо до него и прошепна съобщението. Младежът скочи бързо,облян в студена пот,и се затича към града. Толкова се стресна,че чак забрави да си навлече палтото,но не чувстваше дори хлад. Не,в него всичко кипеше и трескаво мислеше...
Най-сетне стигна до блока. Изкачи,без проблем,няколко етажа и връхлетя през прозореца. О,не...Закъснял беше. Клекна до безжизненото й тяло. На стената,с кървави букви,бе написано:”Здравей. Прости ми,любими. Прости за всички грешки и сълзи. Прости,че те обичах,а не ти го казвах...Не заслужавам любовта ти. А живот без нея-не е живот. Както и да е...Честит Свети Валентин! Моля те,приеми моята валентинка и я пази така както аз я пазих за теб! И дано намериш някоя,която да те обича,така като аз те обичах! Сбогом...”.
Зарови лице в ръцете си и горчиво зарони. Целуна я по студените устни,отвори дланта й и взе онова,което бе стискала така грижливо до сетния си миг...Да,това бе сърцето й...което сложи до своето. Седна до любимата си и я гледа дълго,той...той и неговата последна валентинка...
В.Д.Ж.
Мерси за търпението и отделеното време! :-)
Идиотски откровения и една измислена простотия-енджой! 8-) :shock: :lol:
Последна Валентинка
Лунните лъчи се прокрадваха между пердетата и се отразяваха по мокрите й бузи. Тя ги и продължи да лежи на кревата си,в мрака.
На полуотворения прозорец седеше щурче и тъжно пееше на момичето,но тя продължаваше да подсмърча о да трие сълзите си,които неудържимо бликаха от нещастните й сини очи. Докосна мястото където би трябвало да тупти сърцето й. Но всичко,което успя да усети бе изцапаната си с кръв длан върху голяма празна дупка. Чувстваше...нищо не чувстваше. Бавно се изправи,подпирайки се на стените в стаята. Видя,че от нея са останали алени следи и я осени блестяща,но леко мрачна идея. Започна да пише нещо с кървавите си пръсти и щом приключи,долепи червени устни до съобщението. Отвори прозореца и зашепна нещо на вятъра. Той кимна в знак на съгласие и енергично полетя над тъмните улици...
В тъмата няколко коня изръмжаха на техния си език и помръднаха с опашки. На бледата светлина лъщеше една чорлава и съсипана мъжка глава. Тя се сливаше със сламата върху,която седеше младежът. Само дълбоките му замислени очи се отличаваха от целия този пламък. Погледна настрани и сякаш хиляди ножове се забиха в тъй ли и иначе нараненото му сърце. Там,под лунните ласки,я бе галил и целувал толкова много пъти,толкова много пъти бе вдишвал аромата на косите й,че просто не можеше да повярва,че това е краят.
Измамата бе изпепеляваща и той може би нямаше да успее да го преглътне,но все още,въпреки всичко.обичаше своята малка принцеса. Щеше му се просто да й прости,но болката го изгаряше. Тя вече не беше само негова и това направо го убиваше. Защо го направи? Какво бе сторил? С какво го беше заслужил?...Не спираше да се пита сам,но знаеше,че няма да си помогне така. Реши да я забрави и да продължи напред. Какво пък,има толкова много момичета,все някое ще се намери. Но сините й очи забравяха ли се,но алените й устни забравяха ли се,ами тъмните й букли? Не,нямаше нищо да се получи между тях,но нима би могъл да загърби всичко? Щеше му се просто на пукне на момента. Но где тоз късмет!
Вятърът се олюля на ръба на една стара сграда,падна в шахтата на пустото кръстовище и отпраши към парка. Няколко листа го цапардосаха,но той продължи. Краят на града се виждаше. Там се простираха заскрежени поля и една самотна ферма. Влезе вътре,в една от стаите. Мъж и жена на средна възраст спяха щастливо върху топлото си легло. Не,съобщението определено не бе за тях. Вятърът обиколи коридорите,първия етаж...и там го нямаше. Излезе на двора и връхлетя в конюшната. А,ето го...Приближи се предпазливо до него и прошепна съобщението. Младежът скочи бързо,облян в студена пот,и се затича към града. Толкова се стресна,че чак забрави да си навлече палтото,но не чувстваше дори хлад. Не,в него всичко кипеше и трескаво мислеше...
Най-сетне стигна до блока. Изкачи,без проблем,няколко етажа и връхлетя през прозореца. О,не...Закъснял беше. Клекна до безжизненото й тяло. На стената,с кървави букви,бе написано:”Здравей. Прости ми,любими. Прости за всички грешки и сълзи. Прости,че те обичах,а не ти го казвах...Не заслужавам любовта ти. А живот без нея-не е живот. Както и да е...Честит Свети Валентин! Моля те,приеми моята валентинка и я пази така както аз я пазих за теб! И дано намериш някоя,която да те обича,така като аз те обичах! Сбогом...”.
Зарови лице в ръцете си и горчиво зарони. Целуна я по студените устни,отвори дланта й и взе онова,което бе стискала така грижливо до сетния си миг...Да,това бе сърцето й...което сложи до своето. Седна до любимата си и я гледа дълго,той...той и неговата последна валентинка...
В.Д.Ж.
Мерси за търпението и отделеното време! :-)