vicious
09-03-2008, 08:47
Здравейте! Имам един проблем, който не мога да разреша от много отдавана. Надявам се да успеете да ми помогнете и да ми дадете правилно решение.
та.. с приятеля ми бяхме заедно година и два месеца, когато просто един ден всичко се срути и двамата решихме, че трябва да се разделим.. тежка раздяла. два месеца не се виждахме уж, за да се забравим, но той постоянно ми звънеше по телефона и това ми даваше някакви надежни.. та и един ден не издържах и излязохме. всичко беше добре, реших ,че е размислил и иска ,да бъдем отново заедно ,зашото ме целуна и искаше от мен и други неща.. но така до другия ден ,в който аз заминах на почивка ..след това той ми казала,че било грешка и т.н. като от сапунен сериал.. както и да е и това се преодоля, но един ден реших да ми задам въпрос искали да сме заедно или не ,зашото в такова състояние нито аз съм добре нито той.. та отговора естествено след известно време мислене беше ,аа незнам ,но по-скоро не не искам да те наранявам повече, аз съм се променил и не искам да се събираме, защото догодина раздялата ше е два пъти по-трудна ( 12 клас сме )и така ... една вечер , в която той си признава, че продълважа да има чувства, че хем иска хем не е сигурен в себе си ... и иска от мене само приятелство .. приятелство, но надеждата умира последна...вече две седмици аз съм само ''приятелка'' до снощи , когато той отново се изкуши и извенъж почна да ме прегръща и целува, но всичко беше толкова различно.. та.. още повече ме обърка. и незнам какво да правя. каза ми да бъда щастлива с някой друг, защото той не можел да ми даде това , от което имам нужда..., но аз искам само него и той го знае, но просто неиска да го приеме и казва, че няма да се върне и ще съжелява за постъпките си .. какво да правя да се откажа ли от него , да се опитам да спра да мисля за него или просто да продължавам да се боря, все пак ако има наистина малко жар ще дойде времето , в което може да я запалим на пожар... ? :oops:
та.. с приятеля ми бяхме заедно година и два месеца, когато просто един ден всичко се срути и двамата решихме, че трябва да се разделим.. тежка раздяла. два месеца не се виждахме уж, за да се забравим, но той постоянно ми звънеше по телефона и това ми даваше някакви надежни.. та и един ден не издържах и излязохме. всичко беше добре, реших ,че е размислил и иска ,да бъдем отново заедно ,зашото ме целуна и искаше от мен и други неща.. но така до другия ден ,в който аз заминах на почивка ..след това той ми казала,че било грешка и т.н. като от сапунен сериал.. както и да е и това се преодоля, но един ден реших да ми задам въпрос искали да сме заедно или не ,зашото в такова състояние нито аз съм добре нито той.. та отговора естествено след известно време мислене беше ,аа незнам ,но по-скоро не не искам да те наранявам повече, аз съм се променил и не искам да се събираме, защото догодина раздялата ше е два пъти по-трудна ( 12 клас сме )и така ... една вечер , в която той си признава, че продълважа да има чувства, че хем иска хем не е сигурен в себе си ... и иска от мене само приятелство .. приятелство, но надеждата умира последна...вече две седмици аз съм само ''приятелка'' до снощи , когато той отново се изкуши и извенъж почна да ме прегръща и целува, но всичко беше толкова различно.. та.. още повече ме обърка. и незнам какво да правя. каза ми да бъда щастлива с някой друг, защото той не можел да ми даде това , от което имам нужда..., но аз искам само него и той го знае, но просто неиска да го приеме и казва, че няма да се върне и ще съжелява за постъпките си .. какво да правя да се откажа ли от него , да се опитам да спра да мисля за него или просто да продължавам да се боря, все пак ако има наистина малко жар ще дойде времето , в което може да я запалим на пожар... ? :oops: