Victorya
09-03-2008, 11:46
Здравейте на вас-всичките 11-12-13-14-15-16 годишни млади дами и господа!Добре дошли в темата,в която ще задам няколко въпроса,ще потърся отговори и накрая ще обобщим заедно какво по дяволите е това Любов.
Тази дума,която присъства най-често в темите и постовете ви под най-различни форми-"Обичам те","Влюбен/а съм","Любов"...Интересно ми е наистина сигурни ли сте,убедени на 1000%,че когато изричате тези думи те са абсолютна истина?Интерсен факт е,че според личните ми и съвсем скромни наблюдения вие младите (не че съм много възрастна), но вие-11-16 годишните, обичате всеки втори срещнат индивид от срещуположния пол,всеки втори е единствения и всеки втори е незабравимия,разбира се до следващия.На всеки сте готови да кажете "Обичам те,ти си всичко за мен!".И защо си хабите думите на вятъра,като сте съвсем наясно с факта,че дозата истина в тези думи е наистина нищожна.А послее страдаме,леем сълзи,готови сме да се самоубиваме,да скачаме,да си режем вените...Какъв кошмар,загубили сме единствения...за момента.А сме все още на 14 примерно...Вярно,че хората казват:"За любовта възраст няма",но съгласете се моля,че 11 не е подходящата възраст да се влюбиш за цял живот.Още повече,че неправилната и непълна преценка на хората във възрастта от 11 до 16 прави мисията "Любов за цял живот" невъзможна.Защо тогава,лъжете човека отсреща,изговаряте напразно думи,без значение и пълнеж?Защото не знаете,че го лъжете.А после след 2 месеца започва кошмара: "Писна ми,тъпо ми е,искам разнообразие,как да го/я зарежа по-безболезнено,омръзна ми от него/нея...."Какво стана,млади човече,нали се обичахте силно,истински и завинаги?И бяхте готови да си свалите звездите и небесата?Всъщност интересен въпрос е: Какво бихте направили,ама наистина бихте направили за така обичания от вас човек?И само не казвайте,че ще излъжете мама и тати,за да можете по-дълго да сте заедно.Или ще го заведете на концерта на любимия му изпълнител?Въобще как,млади,малки,човечета,по казвате колко много се обичате?Прегръщате се по пейките по парковете,натискате се и се целувате?Вървите хванати за ръчички?Любов или показност?Според мен-показност!А да сте чували за тези съпътстващи любовта думички "доверие","преданност","подкрепа","уважение","съпричастност","емпатия", "приятелство","задружност","жертвоготовност","компромис" и още куп такива прекрасни човешки ценности....Чували сте разбира се...Те така се превърнаха в тривиални и клишета,че хората вече ги използват без да се замислят."Даааааа,разбира се,че го уважавам...."А защо го уважаваш?Въобще дайте дефиниция на думата уважение...Или на думата "компромис","опора"....Какво сте готови да жертвате в името на вашата така емблематична и легендарна филмова любов?Не,не,не...наистина да жертвате...без празнословни словоизлияния!
Въобще,хей,деца,въведете ме моля във вашия объркан и заплетен свят...Аз въобще не ви разбирам!
Тази дума,която присъства най-често в темите и постовете ви под най-различни форми-"Обичам те","Влюбен/а съм","Любов"...Интересно ми е наистина сигурни ли сте,убедени на 1000%,че когато изричате тези думи те са абсолютна истина?Интерсен факт е,че според личните ми и съвсем скромни наблюдения вие младите (не че съм много възрастна), но вие-11-16 годишните, обичате всеки втори срещнат индивид от срещуположния пол,всеки втори е единствения и всеки втори е незабравимия,разбира се до следващия.На всеки сте готови да кажете "Обичам те,ти си всичко за мен!".И защо си хабите думите на вятъра,като сте съвсем наясно с факта,че дозата истина в тези думи е наистина нищожна.А послее страдаме,леем сълзи,готови сме да се самоубиваме,да скачаме,да си режем вените...Какъв кошмар,загубили сме единствения...за момента.А сме все още на 14 примерно...Вярно,че хората казват:"За любовта възраст няма",но съгласете се моля,че 11 не е подходящата възраст да се влюбиш за цял живот.Още повече,че неправилната и непълна преценка на хората във възрастта от 11 до 16 прави мисията "Любов за цял живот" невъзможна.Защо тогава,лъжете човека отсреща,изговаряте напразно думи,без значение и пълнеж?Защото не знаете,че го лъжете.А после след 2 месеца започва кошмара: "Писна ми,тъпо ми е,искам разнообразие,как да го/я зарежа по-безболезнено,омръзна ми от него/нея...."Какво стана,млади човече,нали се обичахте силно,истински и завинаги?И бяхте готови да си свалите звездите и небесата?Всъщност интересен въпрос е: Какво бихте направили,ама наистина бихте направили за така обичания от вас човек?И само не казвайте,че ще излъжете мама и тати,за да можете по-дълго да сте заедно.Или ще го заведете на концерта на любимия му изпълнител?Въобще как,млади,малки,човечета,по казвате колко много се обичате?Прегръщате се по пейките по парковете,натискате се и се целувате?Вървите хванати за ръчички?Любов или показност?Според мен-показност!А да сте чували за тези съпътстващи любовта думички "доверие","преданност","подкрепа","уважение","съпричастност","емпатия", "приятелство","задружност","жертвоготовност","компромис" и още куп такива прекрасни човешки ценности....Чували сте разбира се...Те така се превърнаха в тривиални и клишета,че хората вече ги използват без да се замислят."Даааааа,разбира се,че го уважавам...."А защо го уважаваш?Въобще дайте дефиниция на думата уважение...Или на думата "компромис","опора"....Какво сте готови да жертвате в името на вашата така емблематична и легендарна филмова любов?Не,не,не...наистина да жертвате...без празнословни словоизлияния!
Въобще,хей,деца,въведете ме моля във вашия объркан и заплетен свят...Аз въобще не ви разбирам!