Самотата понякога лекува

[izka]

Всеки ден потъваш във тъга,
посрещаш отново и отново самотен деня.
Вечерта пристига,
мрак покрива цялата Земя,
осъзнаваш, че постоянно мрака
владее твоята душа.
Обграден от хора,
в средата на тълпа,
но ти пак чувстваш самота.
Подтискащото чувство те обладава,
сълзите прокапват, самотата те унищожава.
Неведнъж с насълзени очи,
спомняш си за отминалите дни.
Когато не познаваше човека,
когато смяташе,че само любов дава,
че не унищожава,
а живот дарява.
Но зловещата истина като видя,
разбра, че в една голяма лъжа
толкова време живя.
Разбра, че хората предпочитат да убиват,
че се самоунищожават без да подозират.
В такъв живот трудно се живее,
в този кошмар рядко човек се смее.
От страх за грешка
живота не се изживява.
Може би правилно решение взе,
може би по-добре е сам да си,
отколкото между толкова врагове!

[Whyniser]

Хубаво,но трябва да поработиш на удара на сричките,ритъма е добре.Иначе като замисъл :-)

[zaraaa]

И на мен ми хареса, продължавай все така :-) :-) :-)