lsd43
09-04-2008, 22:33
Имаше някога,жесток крал,той владееше множество земи и кралства,но се държеше като тиранин.Той грабеше лъжеше и убиваше.Един ден след поредната битка ,един издъхващ старец му прошепна следните думи:"Защо трябваше...да...се родя човек...",като чу тези думи кралят се изсмя гръмогласно и заби мечътси в тялото на старикът.Вечерта кралят бе организирал тържество по повод победата си.
Ето ,че вечерта бе дошла и пирът започна.
Докато кралят ликуваше,за кървата битка над масата ,на която бяха отрупани всякакви ястия и напитки изведнъж удари ясен гръм,всички пируващи се свлякоха на пода потресени с очи отправени към огромната бяла фигура появила изневиделица след ударът на светкавицат.Кралят стана огледа блестящата фигура-това всъщност бе високо снажно същество със златни коси,огнени очи и сребърно лице,от огните му очи излизаха искри,а бялата му одежда огряваше цялата зала,тогава кралят го запита с лек и много неуверен глас:"Кой си ти?",съществото му отговори:"Аз кралю ,съм пазителят на вечноста,дарът на самит живот идойдох тук ,за да покажа гневът на боговете към теб!"
Кралят потресен отговори с едва доловим шепот;"Но какаво съм сторил ,за да ме наказват боговете?"
"Ти оскверни дарът на живота,нападаше,убиваше и грабеше невинни хора ,а същевремено докъто те страдаха ,ти гуляеше!Чуй думите ми и помисли за деянията си,приеми това като гласът на съвеста,никой няма да те убие,но животът ти ще стане ад ,чуй думите ми и ги запомни добре!"Кралят гледаше смаян ,потресен и толкова засрамен,сякаш бе застанал гол пред целият свят.Тогава съществото продължи речта си:
"Какво е да си сам?Какво е да си различен?Какво е да бъдеш ,мразен заради това ,което си?Какво е твоите чувства да са омраза,срещу тези които те потъпкват,какво е да знаеш,че единственият изход от този Ад е да станеш ,като враговете си?Аз не съм човек и никога не съм бил,но защо в човешкото сърце лошото вирее най-добре,защо се е насадило толкова дълбоко,че за да го изкорениш,ти трябва да изтръгнеш самото сърце?Човекът е като ,падащият ангел ,от най-висшето творение се превърна в най-низшото съществуващо ,заради себе си егоцентрично същество,готово да руши и да убива заради великото си благо на жалкият си живот!Нима не виждаш това околко теб,нима не усещаш ,че губиш и малкото доброта в себе си?Явно,не.Е аз ще те оставя да си помислиш,да си дадеш равносметка,върху това що си извършил,ще те оставя сам да прецениш болката на това ,което си причинил.И помни от мен кралю,от мен вечният извор на безсмъртие,ти нокога повече,не ще усетиш ,какво е свобода,собствената ти корона ще стане затворът ти,това ,което причини с войните си ,ще стражата ти!Имаш цял живот,да обмислиш постъпките си,ако ли не вечноста е твоя,в нея ти ще имаш достатъчно време да преосмислиш своите дела!"
И думите му се сбъднаха,кралят доживя 120 години на нещастия,децата му умряха преди него,той бе тежко болен и не излизаше от двореца си,хората го мразеха,заради безчинствата му в миналото,в предсмърният си час той изрече само:"Защо трябваше да се родя човек..."
Е как се е получило? :)
Ето ,че вечерта бе дошла и пирът започна.
Докато кралят ликуваше,за кървата битка над масата ,на която бяха отрупани всякакви ястия и напитки изведнъж удари ясен гръм,всички пируващи се свлякоха на пода потресени с очи отправени към огромната бяла фигура появила изневиделица след ударът на светкавицат.Кралят стана огледа блестящата фигура-това всъщност бе високо снажно същество със златни коси,огнени очи и сребърно лице,от огните му очи излизаха искри,а бялата му одежда огряваше цялата зала,тогава кралят го запита с лек и много неуверен глас:"Кой си ти?",съществото му отговори:"Аз кралю ,съм пазителят на вечноста,дарът на самит живот идойдох тук ,за да покажа гневът на боговете към теб!"
Кралят потресен отговори с едва доловим шепот;"Но какаво съм сторил ,за да ме наказват боговете?"
"Ти оскверни дарът на живота,нападаше,убиваше и грабеше невинни хора ,а същевремено докъто те страдаха ,ти гуляеше!Чуй думите ми и помисли за деянията си,приеми това като гласът на съвеста,никой няма да те убие,но животът ти ще стане ад ,чуй думите ми и ги запомни добре!"Кралят гледаше смаян ,потресен и толкова засрамен,сякаш бе застанал гол пред целият свят.Тогава съществото продължи речта си:
"Какво е да си сам?Какво е да си различен?Какво е да бъдеш ,мразен заради това ,което си?Какво е твоите чувства да са омраза,срещу тези които те потъпкват,какво е да знаеш,че единственият изход от този Ад е да станеш ,като враговете си?Аз не съм човек и никога не съм бил,но защо в човешкото сърце лошото вирее най-добре,защо се е насадило толкова дълбоко,че за да го изкорениш,ти трябва да изтръгнеш самото сърце?Човекът е като ,падащият ангел ,от най-висшето творение се превърна в най-низшото съществуващо ,заради себе си егоцентрично същество,готово да руши и да убива заради великото си благо на жалкият си живот!Нима не виждаш това околко теб,нима не усещаш ,че губиш и малкото доброта в себе си?Явно,не.Е аз ще те оставя да си помислиш,да си дадеш равносметка,върху това що си извършил,ще те оставя сам да прецениш болката на това ,което си причинил.И помни от мен кралю,от мен вечният извор на безсмъртие,ти нокога повече,не ще усетиш ,какво е свобода,собствената ти корона ще стане затворът ти,това ,което причини с войните си ,ще стражата ти!Имаш цял живот,да обмислиш постъпките си,ако ли не вечноста е твоя,в нея ти ще имаш достатъчно време да преосмислиш своите дела!"
И думите му се сбъднаха,кралят доживя 120 години на нещастия,децата му умряха преди него,той бе тежко болен и не излизаше от двореца си,хората го мразеха,заради безчинствата му в миналото,в предсмърният си час той изрече само:"Защо трябваше да се родя човек..."
Е как се е получило? :)