KrisiBep
09-05-2008, 12:08
Ще почна от самото начало....
Аз съм момиче на 14 години.Когато бях шести клас(сега съм за 8ми) едно момче от нашето училище се запозна с мен.В началото ми беше страшно антипатичен,защото когато ме видеше все искаше да ме прегръща/държи за ръка.С времето всичко се промени,аз хлътнах по него.Казах му го към края на 6ти клас..той не каза нищо освен,че харесва друго момиче,но не си промени отношението към мен.Мина едно лято...не го бях виждала освен веднъж за 10тиона секунди,когато само се поздравихме отдалеч.Забравих го.Но дойде следващата година,аз бях по-голяма...той отново започна да се държи по същия начин.В междучасията все се прегръщахме,когато се видехме,нещата станаха по сериозни.Но той не е с много добра репутация(имаше славата на сваляч),та аз го виждах няколко пъти с едно друго момиче(неговата бивша) и ми ставаше гадно..казвах му го,сърдих му се за това.Все или бяхме под ръчичка или се гледахме накриво,но почти всеки път той оправяше нещата като пак почваше да прави комплименти и да се държи мило.Той не позволяваше друго момче да ме докосва...и така...харесвах го,той го знаеше,личеше си ,че и той ме харесва...свърши и тази учебна година.Дойде лятото.Пак бяхме заедно,виждахме се,държахме се като двойка.Докато един ден преди изпита ми по БЕЛ не дойде и така чаканата от мен първа целувка(защото до тогава докосването с устни не означаваше истинска целувка) и след това го питах(защото по време на училище го бях питала,мисля,че два пъти,какво става между нас и той ми казваше да не избързвам и че нещата ще се подредят)и му казах ,че нашите неща май се подредиха вече..той се усмихна чаровно и отговори потвърдително.За пореден път ме изпрати до нас и до онзи ъгъл на един блок,където никой познат нямаше да ни види...дълга раздяла,сякаш няма да се виждаме 100 години...Но и лека полека започнаха проблемите,много хора ми говориха лошо за него,а аз просто го питах за това,той се ядосваше,но и бързо му минаваше.Виждахме се рядко,въпреки,че живеем през няколко блока...само ако се засечем случайно,но и тогава беше прекрасно...Дойде рождения ми ден,той ме изненада с едно меченце,но после остана с приятелите си,не се почуствах мн добре,но гледах да не с развалям хубавия ден...как да е..след няколко дена чух и първото "Обичам те",пак там на онзи ъгъл...тогава усетих,че мога да му кажа всичко..споделих му за проблемите ми вкъщи...раздялата на нашите и такива работи...той ме подкрепи с думи :) имахме още малки проблеми,но всичко се нареждаше,мен не ми пукаше от чуждото мнение,а той беше до мен...броеше дните,когато не се виждахме(защото аз ходех на село)и ме обгръщаше със сладки прегръдки и целувки всеки път...така един ден беше вкъщи на кафе и решихме,че нашата дата е 1ви май :) онзи ден беше хубав...20 август,труднo ще го изтрия от спомените си...така още седмица някъде и пак се срещнахме вкъщи и пак беше хубаво...(но има една подробност,преди ме наричаше скъпа,а от близо месец спря,повече не чух и обичам те,а преди ми о повтаряше...//чувствах,че се отдалечава...)говорихме си,смяхме се,беше ни приятно...на следващия ден имахме среща,а той не дойде...звънях му,не ми вдигаше телефона.Вдигна на една моя приятелка,чиито номер няма...същата вечер го видях и когато го питах какво е станало той ми каза само,че имал работа...отдалечихме се малко и пак не ми каза за какво става дума,а ме попита не ми ли вярваш.Аз му отговорих с не...казах му го,защото не се случва за първи път,но всеки път имаше обяснение и...На следващия ден направихме 4 месеца,обадих му се и пак ми затвори ,без да ми вдигне...писах му смс:"честити 4ри месеца!само това исках да ти кажа,но щом не искаш да ме чуваш-ок,няма да те притеснявам повече..явно пак ще се държим като непознати,така ли?!"не получих отговор...обаждах му се ,но все същото-не ми вдигаше,а затваряше..накрая се обадих от телефона на една приятелка.Преди това му бях писала смс дали това е края...обадих му се и му казах,че ми е мн гадно,а той отговори,че и на него също,но това било краят,имал си вече друга...сълзите ми потекоха за пореден път,не знаех какво да кажа,просто затворих...вечерта всичко това не ми даде мира,звъннах му и говорихме-
Аз-какво правиш?
Х:ми говоря си с едно момиче Аз:новата ли..? Х: да Аз:мн си бърз,бе... Х:аз винаги съм такъв..
После телефона все това "момиче" и ми вика:теб приятно ли ще ти е ,ако бившата(а аз бях бивша едва от няколко часа) се обади на приятеля ти,докато сте заедно...как да е даде ми го и го питах кога е решил това за нас ,а той ми каза преди един месец...бях срината от тези думи...и го питах защо чак сега го казва,нямаше отговор...питах го и дали му е гадно,както каза,а той отвърна:"На мен да ми е гадно..ти луда ли си?"...тогава затворих... и плаках ли,плаках...
На следващия ден моя приятелка беше вкъщи и влезе в скайпа си,защото той ме беше блокирал в същото време.Преди това аз влязох в неговия,защото му знаех паролата,да,не е правилно така,но...нищо интересно нямаше,освен,че се опитваше да забие един куп момичета и пишеше на другата си бивша,която уж мразеше...Моята приятелка "Г" говори с него по скайп.Пита го защо ме е оставил и той каза,че ме е намразил тогава,когато съм повярвала на другите,които говореха лошо за него,а нямаше нищо такова...просто съм го питала дали всичко,което ми казват е вярно...но никога,никога не съм вярвала на чуждите думи,защото вярвах в него...каза и че вече си има друга(прати нейна снимка) и каза:как няма да я оставя,виж я тази хаххахах...каза,че е бил много глупав да тръгне с мен,къде са му били очите...тя го пита и защо тогава не ме оставяше в училище и казваше,че ме обича,а той и каза,че никога не ми го е казвал...и и вика:ядоса ме,хайде затварям.После каза,че съм била малаумна и някакви такива...когато тя му писа нали,че не ме е опознал той отговори,че не му и трябва и че ще ме пуска с новата си и ще залага пари...похвали се поне 3 пъти,че на третия ден вече я е ебал...той скоро ще заминава (на 14ти) за Полша и онази щяла да остава в тях(хахахахаха),защото баща му много я бил харесал и искал направо да ги жени...
И въпреки всичко на мен ми е ужасно гадно...опитвам се да го забравя ,но не е лесно...всичко ми напомня за него...(а онзи,в последната седмица от връзката ни вече е бил с нея...)хубаво е,че ще замине за 2 години..достатъчно време,в което със сигурност няма да го виждам/чувам...и въпреки всичко искам онези хубави моменти да се повтарят....а ме боли толкова много за начина,по който се подигра за мен..
той наистина не ме заслужава,но и аз не заслужавах това от него...може да спечели,която иска...не трябваше да си играе толкова дълго с мен...и все пак си мисля,че в началото наистина беше истински...
Стана изключително дълго....но мисля,че така ще ме разберете по-добре...и все пак благодаря на този,който ще стигне до този ред :)
Аз съм момиче на 14 години.Когато бях шести клас(сега съм за 8ми) едно момче от нашето училище се запозна с мен.В началото ми беше страшно антипатичен,защото когато ме видеше все искаше да ме прегръща/държи за ръка.С времето всичко се промени,аз хлътнах по него.Казах му го към края на 6ти клас..той не каза нищо освен,че харесва друго момиче,но не си промени отношението към мен.Мина едно лято...не го бях виждала освен веднъж за 10тиона секунди,когато само се поздравихме отдалеч.Забравих го.Но дойде следващата година,аз бях по-голяма...той отново започна да се държи по същия начин.В междучасията все се прегръщахме,когато се видехме,нещата станаха по сериозни.Но той не е с много добра репутация(имаше славата на сваляч),та аз го виждах няколко пъти с едно друго момиче(неговата бивша) и ми ставаше гадно..казвах му го,сърдих му се за това.Все или бяхме под ръчичка или се гледахме накриво,но почти всеки път той оправяше нещата като пак почваше да прави комплименти и да се държи мило.Той не позволяваше друго момче да ме докосва...и така...харесвах го,той го знаеше,личеше си ,че и той ме харесва...свърши и тази учебна година.Дойде лятото.Пак бяхме заедно,виждахме се,държахме се като двойка.Докато един ден преди изпита ми по БЕЛ не дойде и така чаканата от мен първа целувка(защото до тогава докосването с устни не означаваше истинска целувка) и след това го питах(защото по време на училище го бях питала,мисля,че два пъти,какво става между нас и той ми казваше да не избързвам и че нещата ще се подредят)и му казах ,че нашите неща май се подредиха вече..той се усмихна чаровно и отговори потвърдително.За пореден път ме изпрати до нас и до онзи ъгъл на един блок,където никой познат нямаше да ни види...дълга раздяла,сякаш няма да се виждаме 100 години...Но и лека полека започнаха проблемите,много хора ми говориха лошо за него,а аз просто го питах за това,той се ядосваше,но и бързо му минаваше.Виждахме се рядко,въпреки,че живеем през няколко блока...само ако се засечем случайно,но и тогава беше прекрасно...Дойде рождения ми ден,той ме изненада с едно меченце,но после остана с приятелите си,не се почуствах мн добре,но гледах да не с развалям хубавия ден...как да е..след няколко дена чух и първото "Обичам те",пак там на онзи ъгъл...тогава усетих,че мога да му кажа всичко..споделих му за проблемите ми вкъщи...раздялата на нашите и такива работи...той ме подкрепи с думи :) имахме още малки проблеми,но всичко се нареждаше,мен не ми пукаше от чуждото мнение,а той беше до мен...броеше дните,когато не се виждахме(защото аз ходех на село)и ме обгръщаше със сладки прегръдки и целувки всеки път...така един ден беше вкъщи на кафе и решихме,че нашата дата е 1ви май :) онзи ден беше хубав...20 август,труднo ще го изтрия от спомените си...така още седмица някъде и пак се срещнахме вкъщи и пак беше хубаво...(но има една подробност,преди ме наричаше скъпа,а от близо месец спря,повече не чух и обичам те,а преди ми о повтаряше...//чувствах,че се отдалечава...)говорихме си,смяхме се,беше ни приятно...на следващия ден имахме среща,а той не дойде...звънях му,не ми вдигаше телефона.Вдигна на една моя приятелка,чиито номер няма...същата вечер го видях и когато го питах какво е станало той ми каза само,че имал работа...отдалечихме се малко и пак не ми каза за какво става дума,а ме попита не ми ли вярваш.Аз му отговорих с не...казах му го,защото не се случва за първи път,но всеки път имаше обяснение и...На следващия ден направихме 4 месеца,обадих му се и пак ми затвори ,без да ми вдигне...писах му смс:"честити 4ри месеца!само това исках да ти кажа,но щом не искаш да ме чуваш-ок,няма да те притеснявам повече..явно пак ще се държим като непознати,така ли?!"не получих отговор...обаждах му се ,но все същото-не ми вдигаше,а затваряше..накрая се обадих от телефона на една приятелка.Преди това му бях писала смс дали това е края...обадих му се и му казах,че ми е мн гадно,а той отговори,че и на него също,но това било краят,имал си вече друга...сълзите ми потекоха за пореден път,не знаех какво да кажа,просто затворих...вечерта всичко това не ми даде мира,звъннах му и говорихме-
Аз-какво правиш?
Х:ми говоря си с едно момиче Аз:новата ли..? Х: да Аз:мн си бърз,бе... Х:аз винаги съм такъв..
После телефона все това "момиче" и ми вика:теб приятно ли ще ти е ,ако бившата(а аз бях бивша едва от няколко часа) се обади на приятеля ти,докато сте заедно...как да е даде ми го и го питах кога е решил това за нас ,а той ми каза преди един месец...бях срината от тези думи...и го питах защо чак сега го казва,нямаше отговор...питах го и дали му е гадно,както каза,а той отвърна:"На мен да ми е гадно..ти луда ли си?"...тогава затворих... и плаках ли,плаках...
На следващия ден моя приятелка беше вкъщи и влезе в скайпа си,защото той ме беше блокирал в същото време.Преди това аз влязох в неговия,защото му знаех паролата,да,не е правилно така,но...нищо интересно нямаше,освен,че се опитваше да забие един куп момичета и пишеше на другата си бивша,която уж мразеше...Моята приятелка "Г" говори с него по скайп.Пита го защо ме е оставил и той каза,че ме е намразил тогава,когато съм повярвала на другите,които говореха лошо за него,а нямаше нищо такова...просто съм го питала дали всичко,което ми казват е вярно...но никога,никога не съм вярвала на чуждите думи,защото вярвах в него...каза и че вече си има друга(прати нейна снимка) и каза:как няма да я оставя,виж я тази хаххахах...каза,че е бил много глупав да тръгне с мен,къде са му били очите...тя го пита и защо тогава не ме оставяше в училище и казваше,че ме обича,а той и каза,че никога не ми го е казвал...и и вика:ядоса ме,хайде затварям.После каза,че съм била малаумна и някакви такива...когато тя му писа нали,че не ме е опознал той отговори,че не му и трябва и че ще ме пуска с новата си и ще залага пари...похвали се поне 3 пъти,че на третия ден вече я е ебал...той скоро ще заминава (на 14ти) за Полша и онази щяла да остава в тях(хахахахаха),защото баща му много я бил харесал и искал направо да ги жени...
И въпреки всичко на мен ми е ужасно гадно...опитвам се да го забравя ,но не е лесно...всичко ми напомня за него...(а онзи,в последната седмица от връзката ни вече е бил с нея...)хубаво е,че ще замине за 2 години..достатъчно време,в което със сигурност няма да го виждам/чувам...и въпреки всичко искам онези хубави моменти да се повтарят....а ме боли толкова много за начина,по който се подигра за мен..
той наистина не ме заслужава,но и аз не заслужавах това от него...може да спечели,която иска...не трябваше да си играе толкова дълго с мен...и все пак си мисля,че в началото наистина беше истински...
Стана изключително дълго....но мисля,че така ще ме разберете по-добре...и все пак благодаря на този,който ще стигне до този ред :)