Lysit0
09-05-2008, 15:22
Реших да направя тази тема,защото мисля,че ще е полезна на голяма част хора.Ще допълвам,когато мога,който има желание и той да помага ;)
Какво представлява Хроничната Обструктивна Белодробна Болест (ХОББ)?
Хроничната обструктивна Белодробна Болест (ХОББ) е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.
Хроничният бронхит се характеризира с продължителна (хронична) кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в две последователни години. При това заболяване, след първоначална хипертрофия (разрастване) на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на дишане, изменените бронхи могат да колабират и по този начин се нарушава нормалния въздушен поток. Повече информация за бронхита можете да получите тук.
Белодробния емфизем е състояние на необратимо разширение на най-малките въздушните пространства, така наречените "алвеоли", намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с разрушаване на стените им и формирането на подобни на "сакчета" разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.
ХОББ съчетава гореописаните заболявания и представлява едно от най-честите дихателни заболявания.
02 Какви са причините за възникване на ХОББ?
Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90 % от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за развитие на заболяването.
Замърсения въздух е друг фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на ХОББ.
Дефицит на алфа1 – антитрипсин - това е единствения генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т.н.
Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма състояние) е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ. При всички случаи, съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори, значително увеличава риска за изява на заболяването.
Колко чест е ХОББ?
Обостряне на ХОББ е една от най–честите причини за болнично лечение в световен мащаб. Около 10 на 1000 мъже и 8 на 1000 жени развиват ХОББ.
Тъй като приблизително един и половина милиарда души са изложени на влиянието на цигарен дим, подобна болестност не трябва да ни учудва.
04 Кои са най-честите симптоми на ХОББ?
ХОББ не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на гореизброените рискови фактори. Това обикновено са хора на 40 – 50г., които са пушили по 10 – 20 цигари дневно, в продължение на поне 20г.
Признаците на ХОББ включват:
Хронична кашлица – при това заболяване е характерна така наречената "продуктивна кашлица". Тя е по-честа сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
Задух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
"Свиркане" (сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
Цианоза – това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на увредената белодробна функция.
ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.
Как се открива ХОББ?
Историята на заболяването (т.нар анамнеза) и обичайния цялостен преглед (статус) водят до разкриване на гореизброените симптоми. За цялостната диагноза на ХОББ се използват и някои по-специфични методики например:
Образна диагностика – рентгенова снимка или КАТ. Те са незаменими при разкриване на емфизем и хронични бронхиални изменения.
Функционално изследване на дишането (ФИД) – ФИД е тест, чрез който се преценява тежестта на ХОББ и функционалните възможности на белите дробове. С помощта на уред наречен спирометър и отчитането на специфични показатели при дишане като:
форсиран експираторен обем (ФЕО1) – обема въздух, който максимално бързо може да се издиша за една секунда, след максимално вдишване,
витален капацитет (ВК),
дихателен обем (ДО) и отношенията им се разкрива степента на заболяването и се избира най-подходяща схема на лечение.
За оценка степента на ХОББ и компенсаторните резерви на организма могат да се извършат редица кръвни изследвания - кръвно-газов анализ, пулс-оксиметрия, пълна кръвна картина, както и различни микробиологични изследвания на храчка или бронхиален секрет. Всички тези методики допълват диагнозата и спомагат най-адекватния терапевтичен подход към ХОББ.
Във форума
6Как се лекува ХОББ?
Целта при лечението на ХОББ е да се подобри функционирането на белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на състоянието. В тази насока, спирането на тютюнопушенето и прекъсване контакта със замърсители на въздуха са първите и основни стъпки в лечението на ХОББ.
Те се последват от различни медикаменти най-често използваните от които са:
Бета2 рецепторни – агонисти – това са медикаменти, които отпускат и разширяват бронхите (бронходилататори), като по този начин, въздухът преодолява запушването(обструкцията) и достига до алвеолите. Те имат бързо, но краткотрайно действие (салбутамол, кленбутерол, фенотерол) и се използват широко за преодоляване на изострена ХОББ, особено под формата на инхалатори. Разработените бета2-агонисти с продължително действие (формотерол, салметерол) вече намират съществено значение в дълготрайното лечение на заболяването.
Антихолинергици – бронходилататори, с малко по-бавно, но по продължително действие от бета2-агониситите. Препаратът ипратропиум бромид (атровент) обикновено се използва в комбинация с бързодействащи бета2-агонисти при дългосрочна терапия, както и при изостряне на ХОББ.
Метилксантини – теофилин, новфилин – това са лекарства от групата на по-продължително действащите бронходилататори, които могат да се включат при ХОББ, особено при нощна симптоматика. Те влияят не само върху бронхите, като преодоляват обструкцията, но и оказват стимулиращо действие върху центъра на дишането в продълговатия мозък.
Инхалаторни кортикостероиди – "златния стандарт" при лечението на астма, се използва също и в терапията на ХОББ. Въпреки широкото им разпространение, ползата от тези медикаменти при това заболяване е спорна. Те не забавят прогреса на ХОББ, но намаляват честотата на изострянията и подобряват качеството на живот.
Муко и секретолитици – препарати за втечняване на жилавия секрет в запушените бронхи. Широко използвани са амброксол, ацетилцистеин, карбацистеин, които имат и антиоксидантен и протектиращ ефект.
Антибиотици – развитието на ХОББ е свързано почти винаги с риск от инфекция на увредените бели дробове. Ето защо, понякога се налага антибиотична профилактика, с оглед избягване на усложнения. Широкоспектърни антибиотици като беталактами, макролиди, флуорхинолони и триметоприм/сулфометоксазол са медикаменти на избор при ХОББ.
Кислородолечение – намира основно приложение при изострени състояния, както и при тежки форми на ХОББ.
07 Може ли да се предотврати развитието на ХОББ?
ХОББ не може да се излекува, но може да бъде предотвратена.
Превенцията на това заболяване включва основно:
отказ от тютюнопушене,
избягване на пасивното пушене,
пребиваването на замърсен въздух,
редовна профилактика и
ранно лечение на респираторните инфекции.
БРОНХИТ
01 Какво представлява бронхитът?
Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбовидни органи - трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи така нареченото "бронхиално дърво", през които в процеса на дишане преминава въздушния поток.
Възпалението на "бронхиалното дърво" води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането.
Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища - трахея (т. нар "трахеобронхит"), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките - бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като "бронхиолит" и се разглежда като отделно заболяване.
Тема на друго обсъждане са също разновидности на бронхита като "обструктивния/астматиформен" бронхит и хроничния бронхит, който принадлежи към хроничните обструктивни белодробни болести.
02 Колко често заболяване е бронхитът?
Бронхитът е едно от най-честите заболявания в световен мащаб. По различни данни почти всеки човек е боледувал поне веднъж през живота си от някаква форма на бронхит, обикновено в рамките на така наречената "обичайна настинка" или простуда.
Тютюнопушенето, вредното въздействие на замърсения въздух, честите инфекции са причина за така наречения "хроничен бронхит", което е най-честото белодробно заболяване.
03 Какви са видовете бронхит?
Видовете бронхит се разграничават по своя причинител и по хода на своето протичане. Най-общо те биват два вида:
остър бронхит - в комплекса на "обичайна настинка" или простуда, обикновено вирусно обусловен и преминаващ в рамките на пет до седем дни.
хроничен бронхит - с основна причина тютюнопушене, чести инфекции и замърсен въздух, при който има хронично - рецидивиращ ход. Критерий за наличието на такъв вид хроничен бронхит е изявата на симптоми в поне три месеца на две последователни години.
04 Как възниква бронхитът?
Бронхитът възниква в следствие възпаление на стената на бронхите под влияние действието на различни вредни фактори.
Най-често това са инфекции с микроорганизми - вируси, микоплазми, гъбички, рядко бактерии. При така наречената "обичайна настинка" или простуда, защитните сили на организма отслабват и попадналите или нормално обитаващи дихателната система микроорганизми намират благоприятни условия за размножаване.
Нерядко, бронхитът се причинява от вдишването на дразнещи вещества, газове, прах, токсини.
Отделните причинители могат да предизвикат различно по вид възпаление, но най-общо то винаги е свързано с отделянето на секрет, оточност и затрудняване на нормалния въздушен поток през бронхите. Понякога е налице спазъм (свиване), което допълнително стеснява просвета им и нарушава дишането.
5 Кои са най-честите причинители на бронхитът?
Това са вирусите и микоплазмите.
При децата най-често това са респираторно-синцитиалния вирус, адено -, коксаки-, ECHO – вирусите, докато при възрастни преобладават грипния и парагрипния вирус, микоплазмите.
06 Кои са симптомите на бронхитът?
Тъй като бронхитът е честа последица или се развива в комплекса на обичайната настинка, първоначалните симптоми могат да бъдат:
общо неразположение, температура, главоболие, мускулни-ставни болки, хрема, кихане, парене и сухота в гърлото.
в последствие се развива и симптоматика от страна на дихателната система - суха, дразнеща кашлица с оскъдно количество, жилав, безцветен секрет (храчка). Промяната в количеството и вида на секрета обикновено е признак за усложнение.
болки зад гръдната кост, затруднено дишане, понякога със "свиркане".
07 Как се диагностицира бронхитът?
Обикновено диагнозата не е трудна. Тя се поставя на базата на историята на заболяването (т.нар анамнеза), която разкрива симптомите и цялостния медицински преглед (т.нар статус) показващ сегашното състояние.
При съмнение за усложнения могат да се направят допълнителни изследвания като:
рентгенография,
кръвни изследвания,
микробиологични проби за установяване на причинителя.
08 Кои са усложненията на бронхитът?
Най-честото и сериозно усложнение е развитието на бронхопневмония. Това трябва да се подозира при затегнат и продължителен ход на заболяването, наличие на симптоми за дихателна недостатъчност и обща интоксикация.
В такива ситуации особено ценна е образната диагностика, която поставя диагнозата в ранен стадий и е предпоставка за успешно лечение.
09 Как се лекува бронхитът?
Важни за лечението на бронхита са така наречените "общи мерки" за преодоляване на обичайната простуда. Те включват:
подходящ хранителен и постелен режим,
приемане на голямо количество течности (хидратация),
витамини и
общоукрепващи средства.
При наличие на температура, главоболие, отпадналост се използва симптоматично лечение с аспирин, парацетамол, аналгин (т.нат аналгетици и антипиретици).
Съществуват препарати за облекчаване или подтискане на кашлицата, както и за втечняване и подобряване отделянето на секрета (храчките), които имат и протективно действие върху бронхиалната стена.
Антибиотици са показани само при тежко, затегнато протичане или при подозрение за усложнения.
При съпътстващ бронхоспазъм, хроничен и затегнат ход е удачно ползването на бронходилататори (метилксантини), а при бронхит в следствие действието на токсични вещества и противовъзпалителни средства – кортикостероиди.
10 Как да се предпазим от бронхит?
Мерките за предпазване от развитие на бронхит са преди всичко профилактика:
закаляване,
укрепване на организма,
избягване на контактите със заразно болни,
ограничаване пребиваването на обществени места по време на грипни епидемии,
добър хранителен режим,
почивка и
редовното спортуване
са лесни мерки, които ще сведат до минимум опасността от развитие не само на бронхит, но и на редица други заболявания.
Добър подход в това отношение е употребата на ваксини срещу вирусите, които са основна причина за развитие на заболяването.
Какво представлява Хроничната Обструктивна Белодробна Болест (ХОББ)?
Хроничната обструктивна Белодробна Болест (ХОББ) е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.
Хроничният бронхит се характеризира с продължителна (хронична) кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в две последователни години. При това заболяване, след първоначална хипертрофия (разрастване) на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на дишане, изменените бронхи могат да колабират и по този начин се нарушава нормалния въздушен поток. Повече информация за бронхита можете да получите тук.
Белодробния емфизем е състояние на необратимо разширение на най-малките въздушните пространства, така наречените "алвеоли", намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с разрушаване на стените им и формирането на подобни на "сакчета" разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.
ХОББ съчетава гореописаните заболявания и представлява едно от най-честите дихателни заболявания.
02 Какви са причините за възникване на ХОББ?
Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90 % от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за развитие на заболяването.
Замърсения въздух е друг фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на ХОББ.
Дефицит на алфа1 – антитрипсин - това е единствения генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т.н.
Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма състояние) е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ. При всички случаи, съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори, значително увеличава риска за изява на заболяването.
Колко чест е ХОББ?
Обостряне на ХОББ е една от най–честите причини за болнично лечение в световен мащаб. Около 10 на 1000 мъже и 8 на 1000 жени развиват ХОББ.
Тъй като приблизително един и половина милиарда души са изложени на влиянието на цигарен дим, подобна болестност не трябва да ни учудва.
04 Кои са най-честите симптоми на ХОББ?
ХОББ не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на гореизброените рискови фактори. Това обикновено са хора на 40 – 50г., които са пушили по 10 – 20 цигари дневно, в продължение на поне 20г.
Признаците на ХОББ включват:
Хронична кашлица – при това заболяване е характерна така наречената "продуктивна кашлица". Тя е по-честа сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
Задух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
"Свиркане" (сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
Цианоза – това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на увредената белодробна функция.
ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.
Как се открива ХОББ?
Историята на заболяването (т.нар анамнеза) и обичайния цялостен преглед (статус) водят до разкриване на гореизброените симптоми. За цялостната диагноза на ХОББ се използват и някои по-специфични методики например:
Образна диагностика – рентгенова снимка или КАТ. Те са незаменими при разкриване на емфизем и хронични бронхиални изменения.
Функционално изследване на дишането (ФИД) – ФИД е тест, чрез който се преценява тежестта на ХОББ и функционалните възможности на белите дробове. С помощта на уред наречен спирометър и отчитането на специфични показатели при дишане като:
форсиран експираторен обем (ФЕО1) – обема въздух, който максимално бързо може да се издиша за една секунда, след максимално вдишване,
витален капацитет (ВК),
дихателен обем (ДО) и отношенията им се разкрива степента на заболяването и се избира най-подходяща схема на лечение.
За оценка степента на ХОББ и компенсаторните резерви на организма могат да се извършат редица кръвни изследвания - кръвно-газов анализ, пулс-оксиметрия, пълна кръвна картина, както и различни микробиологични изследвания на храчка или бронхиален секрет. Всички тези методики допълват диагнозата и спомагат най-адекватния терапевтичен подход към ХОББ.
Във форума
6Как се лекува ХОББ?
Целта при лечението на ХОББ е да се подобри функционирането на белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на състоянието. В тази насока, спирането на тютюнопушенето и прекъсване контакта със замърсители на въздуха са първите и основни стъпки в лечението на ХОББ.
Те се последват от различни медикаменти най-често използваните от които са:
Бета2 рецепторни – агонисти – това са медикаменти, които отпускат и разширяват бронхите (бронходилататори), като по този начин, въздухът преодолява запушването(обструкцията) и достига до алвеолите. Те имат бързо, но краткотрайно действие (салбутамол, кленбутерол, фенотерол) и се използват широко за преодоляване на изострена ХОББ, особено под формата на инхалатори. Разработените бета2-агонисти с продължително действие (формотерол, салметерол) вече намират съществено значение в дълготрайното лечение на заболяването.
Антихолинергици – бронходилататори, с малко по-бавно, но по продължително действие от бета2-агониситите. Препаратът ипратропиум бромид (атровент) обикновено се използва в комбинация с бързодействащи бета2-агонисти при дългосрочна терапия, както и при изостряне на ХОББ.
Метилксантини – теофилин, новфилин – това са лекарства от групата на по-продължително действащите бронходилататори, които могат да се включат при ХОББ, особено при нощна симптоматика. Те влияят не само върху бронхите, като преодоляват обструкцията, но и оказват стимулиращо действие върху центъра на дишането в продълговатия мозък.
Инхалаторни кортикостероиди – "златния стандарт" при лечението на астма, се използва също и в терапията на ХОББ. Въпреки широкото им разпространение, ползата от тези медикаменти при това заболяване е спорна. Те не забавят прогреса на ХОББ, но намаляват честотата на изострянията и подобряват качеството на живот.
Муко и секретолитици – препарати за втечняване на жилавия секрет в запушените бронхи. Широко използвани са амброксол, ацетилцистеин, карбацистеин, които имат и антиоксидантен и протектиращ ефект.
Антибиотици – развитието на ХОББ е свързано почти винаги с риск от инфекция на увредените бели дробове. Ето защо, понякога се налага антибиотична профилактика, с оглед избягване на усложнения. Широкоспектърни антибиотици като беталактами, макролиди, флуорхинолони и триметоприм/сулфометоксазол са медикаменти на избор при ХОББ.
Кислородолечение – намира основно приложение при изострени състояния, както и при тежки форми на ХОББ.
07 Може ли да се предотврати развитието на ХОББ?
ХОББ не може да се излекува, но може да бъде предотвратена.
Превенцията на това заболяване включва основно:
отказ от тютюнопушене,
избягване на пасивното пушене,
пребиваването на замърсен въздух,
редовна профилактика и
ранно лечение на респираторните инфекции.
БРОНХИТ
01 Какво представлява бронхитът?
Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбовидни органи - трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи така нареченото "бронхиално дърво", през които в процеса на дишане преминава въздушния поток.
Възпалението на "бронхиалното дърво" води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането.
Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища - трахея (т. нар "трахеобронхит"), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките - бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като "бронхиолит" и се разглежда като отделно заболяване.
Тема на друго обсъждане са също разновидности на бронхита като "обструктивния/астматиформен" бронхит и хроничния бронхит, който принадлежи към хроничните обструктивни белодробни болести.
02 Колко често заболяване е бронхитът?
Бронхитът е едно от най-честите заболявания в световен мащаб. По различни данни почти всеки човек е боледувал поне веднъж през живота си от някаква форма на бронхит, обикновено в рамките на така наречената "обичайна настинка" или простуда.
Тютюнопушенето, вредното въздействие на замърсения въздух, честите инфекции са причина за така наречения "хроничен бронхит", което е най-честото белодробно заболяване.
03 Какви са видовете бронхит?
Видовете бронхит се разграничават по своя причинител и по хода на своето протичане. Най-общо те биват два вида:
остър бронхит - в комплекса на "обичайна настинка" или простуда, обикновено вирусно обусловен и преминаващ в рамките на пет до седем дни.
хроничен бронхит - с основна причина тютюнопушене, чести инфекции и замърсен въздух, при който има хронично - рецидивиращ ход. Критерий за наличието на такъв вид хроничен бронхит е изявата на симптоми в поне три месеца на две последователни години.
04 Как възниква бронхитът?
Бронхитът възниква в следствие възпаление на стената на бронхите под влияние действието на различни вредни фактори.
Най-често това са инфекции с микроорганизми - вируси, микоплазми, гъбички, рядко бактерии. При така наречената "обичайна настинка" или простуда, защитните сили на организма отслабват и попадналите или нормално обитаващи дихателната система микроорганизми намират благоприятни условия за размножаване.
Нерядко, бронхитът се причинява от вдишването на дразнещи вещества, газове, прах, токсини.
Отделните причинители могат да предизвикат различно по вид възпаление, но най-общо то винаги е свързано с отделянето на секрет, оточност и затрудняване на нормалния въздушен поток през бронхите. Понякога е налице спазъм (свиване), което допълнително стеснява просвета им и нарушава дишането.
5 Кои са най-честите причинители на бронхитът?
Това са вирусите и микоплазмите.
При децата най-често това са респираторно-синцитиалния вирус, адено -, коксаки-, ECHO – вирусите, докато при възрастни преобладават грипния и парагрипния вирус, микоплазмите.
06 Кои са симптомите на бронхитът?
Тъй като бронхитът е честа последица или се развива в комплекса на обичайната настинка, първоначалните симптоми могат да бъдат:
общо неразположение, температура, главоболие, мускулни-ставни болки, хрема, кихане, парене и сухота в гърлото.
в последствие се развива и симптоматика от страна на дихателната система - суха, дразнеща кашлица с оскъдно количество, жилав, безцветен секрет (храчка). Промяната в количеството и вида на секрета обикновено е признак за усложнение.
болки зад гръдната кост, затруднено дишане, понякога със "свиркане".
07 Как се диагностицира бронхитът?
Обикновено диагнозата не е трудна. Тя се поставя на базата на историята на заболяването (т.нар анамнеза), която разкрива симптомите и цялостния медицински преглед (т.нар статус) показващ сегашното състояние.
При съмнение за усложнения могат да се направят допълнителни изследвания като:
рентгенография,
кръвни изследвания,
микробиологични проби за установяване на причинителя.
08 Кои са усложненията на бронхитът?
Най-честото и сериозно усложнение е развитието на бронхопневмония. Това трябва да се подозира при затегнат и продължителен ход на заболяването, наличие на симптоми за дихателна недостатъчност и обща интоксикация.
В такива ситуации особено ценна е образната диагностика, която поставя диагнозата в ранен стадий и е предпоставка за успешно лечение.
09 Как се лекува бронхитът?
Важни за лечението на бронхита са така наречените "общи мерки" за преодоляване на обичайната простуда. Те включват:
подходящ хранителен и постелен режим,
приемане на голямо количество течности (хидратация),
витамини и
общоукрепващи средства.
При наличие на температура, главоболие, отпадналост се използва симптоматично лечение с аспирин, парацетамол, аналгин (т.нат аналгетици и антипиретици).
Съществуват препарати за облекчаване или подтискане на кашлицата, както и за втечняване и подобряване отделянето на секрета (храчките), които имат и протективно действие върху бронхиалната стена.
Антибиотици са показани само при тежко, затегнато протичане или при подозрение за усложнения.
При съпътстващ бронхоспазъм, хроничен и затегнат ход е удачно ползването на бронходилататори (метилксантини), а при бронхит в следствие действието на токсични вещества и противовъзпалителни средства – кортикостероиди.
10 Как да се предпазим от бронхит?
Мерките за предпазване от развитие на бронхит са преди всичко профилактика:
закаляване,
укрепване на организма,
избягване на контактите със заразно болни,
ограничаване пребиваването на обществени места по време на грипни епидемии,
добър хранителен режим,
почивка и
редовното спортуване
са лесни мерки, които ще сведат до минимум опасността от развитие не само на бронхит, но и на редица други заболявания.
Добър подход в това отношение е употребата на ваксини срещу вирусите, които са основна причина за развитие на заболяването.