jamterry
09-06-2008, 00:29
Това, което ще споделя е доста необичайно - поне аз не познавам никой друг с моя проблем. Искам някой да ми даде съвет, защото аз съм прекалено объркана да преценя кое е най-правилно.
Точно преди 2 години се запознах с един мъж...по интернет. Имахме много общи интереси. Започнахме да си пишем всеки ден, часове наред. Първоначално си мислех, че просто се забавлявам, но месец по-късно осъзнах, че малко по малко аз съм се влюбила. Аз съм на 18 години и досега най-дългата ми връзка е била един месец. Сигурна съм, че това не е увлечение. Мислих си, че ако му кажа как се чувствам той ще спре да ми пише, но се оказа, че той споделя моите чувства. Доказвал ми го е по много начини, но аз ще ви споделя това, което ме трогна най-силно. (Забравих да уточня, че той е от САЩ, което никак не е маловажно, а е основният проблем.) За рожденния ми ден, освен, че ми изпрати подарък, което аз не очаквах, ми се обади по телефона и ми изпя "Happy Birthday". Толкова ме развълнува, че се разплаках и се наложи той да ме успокоява. По-късно същия ден, когато се бях успокоила, му казах, че ме направи най-щастливата и че никога няма да забравя този мил жест. Започна да ми се обажда всяка сутрин преди училище да ми пожелае приятен ден.
Но никой, освен мен, няма представа как се чувствам и колко ми е тежко да не мога да прегърна човека, когото обичам, да го целуна, да го погаля, да го почувствам близо до себе си. Вечер, когато си легна сама, плача, защото въпреки споделената си любов аз нямам шанс да я изживея и се чувствам ужасно безсилна да променя обстоятелствата. Дори имах период, в който го помолих да спре да ми се обажда, защото се разплаквах чуейки гласа му да изрича името ми и да ми казва колко много би искал аз да съм с него.
Опитах се да се отдалеча от него. По принцип си пишем всеки ден и аз спрях да влизам в интернет. Още като се събудех той ми беше първата мисъл. Започнах да излизам навън и да прекарвам повече време с приятелите си, за да не мисля за него. Звъня ми 3 дни, но аз не вдигах телефона. На четвъртия ден не издържах и вдигнах. Поговорихме си и към края на разговора той ми каза, че аз съм единствения човек, на когото той държи...и се разплака. Беше си помислил, че ме е изгубил, а аз му казах, че това няма как да стане, защото го обичам безкрайно много. И отново продължихме връзката си.
Ще съм благодарна на всяко едно мнение и ще го оценя. Само искам да помоля хората, които ще кажат "Ами да си гледала в кого си се влюбвала" да си спестят коментара, защото човек не избира на кого да даде сърцето си. На 18 години съм и съм разбрала, че на всеки може да се случи всичко - никой не е застрахован!
И последно: Всеки, имайки човек до себе си, на когото държи и цени - нека знае, че има всичко!
Точно преди 2 години се запознах с един мъж...по интернет. Имахме много общи интереси. Започнахме да си пишем всеки ден, часове наред. Първоначално си мислех, че просто се забавлявам, но месец по-късно осъзнах, че малко по малко аз съм се влюбила. Аз съм на 18 години и досега най-дългата ми връзка е била един месец. Сигурна съм, че това не е увлечение. Мислих си, че ако му кажа как се чувствам той ще спре да ми пише, но се оказа, че той споделя моите чувства. Доказвал ми го е по много начини, но аз ще ви споделя това, което ме трогна най-силно. (Забравих да уточня, че той е от САЩ, което никак не е маловажно, а е основният проблем.) За рожденния ми ден, освен, че ми изпрати подарък, което аз не очаквах, ми се обади по телефона и ми изпя "Happy Birthday". Толкова ме развълнува, че се разплаках и се наложи той да ме успокоява. По-късно същия ден, когато се бях успокоила, му казах, че ме направи най-щастливата и че никога няма да забравя този мил жест. Започна да ми се обажда всяка сутрин преди училище да ми пожелае приятен ден.
Но никой, освен мен, няма представа как се чувствам и колко ми е тежко да не мога да прегърна човека, когото обичам, да го целуна, да го погаля, да го почувствам близо до себе си. Вечер, когато си легна сама, плача, защото въпреки споделената си любов аз нямам шанс да я изживея и се чувствам ужасно безсилна да променя обстоятелствата. Дори имах период, в който го помолих да спре да ми се обажда, защото се разплаквах чуейки гласа му да изрича името ми и да ми казва колко много би искал аз да съм с него.
Опитах се да се отдалеча от него. По принцип си пишем всеки ден и аз спрях да влизам в интернет. Още като се събудех той ми беше първата мисъл. Започнах да излизам навън и да прекарвам повече време с приятелите си, за да не мисля за него. Звъня ми 3 дни, но аз не вдигах телефона. На четвъртия ден не издържах и вдигнах. Поговорихме си и към края на разговора той ми каза, че аз съм единствения човек, на когото той държи...и се разплака. Беше си помислил, че ме е изгубил, а аз му казах, че това няма как да стане, защото го обичам безкрайно много. И отново продължихме връзката си.
Ще съм благодарна на всяко едно мнение и ще го оценя. Само искам да помоля хората, които ще кажат "Ами да си гледала в кого си се влюбвала" да си спестят коментара, защото човек не избира на кого да даде сърцето си. На 18 години съм и съм разбрала, че на всеки може да се случи всичко - никой не е застрахован!
И последно: Всеки, имайки човек до себе си, на когото държи и цени - нека знае, че има всичко!