PDA

View Full Version : "Излищна кръв"



Whyniser
09-06-2008, 11:05
Главата го стягаше ужасно много! Това главоболие. Беше там сякаш откакто се помнеше. Толкова силно, че му се налагаше да взима хапчета постоянно. Лошото беше, че се пристрастяваше към тях и на всичкото отгоре не му действаха вече. Нямаше лек. Мозъкът му се притискаше силно по краищата на черепа му. Имаше чувството, че ще експлодира всеки момент и затова отиде в банята, пусна студената вода и си пъхна главата под чешмата. Колко облекчаващо. Наскоро бе открил тази тактика, която временно го избавяше от ужасните му болки. Беше още 5:30 сутринта. Напоследък главоболието му се засилваше. Толкова много неща му се струпаха, а за толкова малък период от време. Само за една седмица успяха да му се случат възможно най-гадните неща. Не искаше и да си спомня... но нямаше как. Извади главата си изпод чешмата и спря крана. Отиде на терасата, като остави водата да се стича по лицето му, а след това да преминава по дрехите му. Беше ранна лятна утрин, но доста мрачна. Погледна към небето и извади кутията цигари, която беше останала в панталона му от предната вечер. Беше се тръшнал в леглото направо с тях. Извади една цигара и я запали. Дръпна си от нея и издиша дима от устата си под формата на тънка струйка. Вятърът я изкриви. Беше силничък. В комбинация от цигара, вода и вятър, главата не го болеше. Ставаше му още по-хладно когато въздушната струя се блъскаше в лицето му. Не му излизаше от ума това, което бе станало. Нямаше и как да излезе. Щеше да се побърка, ако не направи нещо по въпроса. Но какво? Чудеше се постоянно. Влезна вътре в апартамента, направи една обиколка на всички стаи, като че ли търсеше нещо и излезe отново на терасата. Погледна отново нагоре... Самото мрачно небе... Така се чувстваше и той в момента. Самотен, изоставен, наранен, предаден! Нямаше изход. Та как можеше да остави това нещо просто така, да си отиде безнаказано. Не! Ето че и мисълта се прокрадна в умът му. Да-а... тъмна и страшна. Точно като това, което изпитваше в момента. Дръпна цигарата до край и влезна вътре. С всяка изминала секунда, идеята му допадаше все повече и повече. Отиде до спалнята. Застана пред една картина, която висеше на стената. Вгледа се в нея с неприязън. Това, което виждаше с очите си, го караше да ги свива още и още, и още. Беше изписана злоба на лицето му. Грабна картината и я запокити с все сила към стената. Разби се на доста части. Това беше портрет на него и жена му. Зад картината, която захвърли, имаше малък сейф. Набра комбинацията и отвори вратата. Издърпа една кутия. Отвори я и извади 49 милиметров пистолет. Бръкна отново навътре и извади още една по-малка кутия. Отвори я и започна да взима патрони от нея и да пълни пълнителя. Зареди го до горе. Взе остатъка от патроните и си ги изсипа в джоба на панталона. Заредения пистолет пъхна зад гърба си с дръжка, насочена към дясната му ръка. Пистолетът застана идеално между колана и потника. Бе облечен с риза. Подхвърли я нагоре и тя падна спокойно, така че закри пистолета. Насочи се към коридора. Взе обувките, нахлузи ги бързо, стегна здраво връзките и изфуча от апартамента.
- Мамка му! Тъпо копеле! Ще го убия... ще изневерява с жена ми, а ?! Мъртъв си, кучи сине! - докато си говореше, се насочи към паркинга, за да вземе колата - Ще го науча аз. Уж ми е най-добър приятел, а ?! Копелдак!!! - вкара бързо ключовете, врътна ги и отвори вратата. Влезна вътре и подпали колата за по-малко от 20 секунди.
Вече се движеше по пътя за къщата на „приятеля" му. Доста пот бе избила по челото му. Отново това главоболие. По дяволите!!! Болката бе неописуема. Запали още една цигара. Озова се за нула време пред къщата му. Точно доизпуши цигарата и отвори вратата на колата. Излезна навън и погледна небето. Искаше да запомни всичко от този ден. Всеки един детайл. Всеки един вкус. Тъмно, както до преди да излети от апартамента. Наближаваше близо шест сутринта. Със сигурност спеше. Копелето мръсно. Не знаеше какво му бе замислил. Пристъпи към къщата. Отвори вратата и влезна. Ризата му се завихряше след него, понеже вървеше бързо. Знаеше къде спи и затова се насочи право натам. Къщата на приятеля му бе на два етажа, а спалнята му на втория. Заизкачва се по стълбите. Не му пукаше. Ето че се озова и пред спалнята. Вратата беше отворена. Имаше дрехи по целия под. Сутиен, прашки, слипове, панталони. Не вярваше просто на очите си! А гледката, която се откри пред него, това, което се намираше в леглото, беше капката, която преля чашата. Жена му спеше с най-добрия му приятел. Ето точно тук, всяко негово съмнение се изпари. Мислеше си, че може би си въобразява... но неееееее...
• - Ах, ти, кучи сине!!! - развика се той. В този момент и двамата подскочиха стреснати – Аххх, тиииии...!!! Ще спиш с жена ми, а ?! Мислех те за нещо много повече! Тази кучка мръсна... и тя ме изигра, но знаеш ли какво? Май не съм аз изиграният обаче... - тук той изкара пистолета иззад гърба си, зареди го с едно бързо дръпване и БАМммм... Куршумът премина през челото му. Остана на място. Така, както ги бе заварил. Кръвта се разплиска по стената, заедно с малки парченца мозък. Текна и по леглото. Жена му се разписка като улична мастия. - Млъкни!!! Млъкниии!!! Тъпа курва! Какво си мислеше, че няма да разбера, а ?! - искаше да я нагруби достатъчно, че да може да го осмисли (доколкото можеше) докато бе все още жива - Мамка ти мръсна! Улична мастия! Сега ще го последваш и ти грижовно-тъпа овца такава! - БАМмм... ето че и тя се простря до вече мъртвия мъж. Каква романтична гледка бяха те двамата! С по една дупка в челото, те безспорно си подхождаха доста. Сега можеха да бъдат заедно. Но не само това имаше да върши... още няколко проблема оставаха неразрешени. Главните си бяха заминали вече. Изфуча от къщата и се качи в колата. Започна да кара още по-бързо към следващото място. Минути по-късно спря. Намираше се пред дома на бившият му работодател. Колко много години работеше той за него, а накрая получи уволнение заради някакъв си дришльо, дошъл с връзки, а шефът му нищо не можел да направи. Глупости!!! Защо него. Обичаше работата си. Но сега нямаше значение. Беше тръгнал да разчиства сметки. Нахълта в къщата. И той бе самостоятелен човек, нямаше жена, само ходеше да чука младите жени. Вероятно и такива като вече мъртвата му жена, курветини. Претърси първия етаж и не го видя. Явно бе на втория. Точно се качваше, когато отгоре се чу шум на слизащ човек по стълбите. Това беше той. Чудеше се какъв е този шум в къщата му и ето че разбра. Срещнаха се малко по средата на стъпалата - Мамичката ти... ! Ще ме уволняваш заради някакъв си нещастник!!! Кака посмя точно мен?! Аз ти бях най-добрия работник!
• - Аз не исках да става така... той искаше твоето място. Заплаши ме - с доста спекан глас, едва-едва успя да проговори. Много ясно, че ще се защитава. Искаше да си спаси кожата - аз не исках да те нараня.
• - Да ме нараниш?! Да не съм ти някаква жена, че да ми говориш така! Педал!!! Сега ще цункаш пода отблизо! - БАМмм... БАМмм... БАМмм... три куршума бяха достатъчни, за да повалят тази свиня. Затъркаля се безпомощно по стъпалата, като мина на сантиметри от него. Имаше кръв навсякъде. Падащият дебелак го омаза с кръв. Направи няколко кълба до края на стъпалата и се просна безжизнен.
Излезна и от тази къща. Сега оставаше към този, който го беше изместил на работното му място. Реши да го причака пред работата му, понеже не знаеше къде живее. Започваха в 7:00. Беше някъде толкова часа. Имаше известно време и реши да прескочи до нон-стопа. Влезна. Взе няколко неща за хапване и се отправи към изхода. Продавачката се развика, а той само се обърна и й тегли куршум. Полетя към пода като падащо дърво. Влезна в колата и се отправи към мястото, където бе решил да го чака. Откачаше!!! Вече не беше изобщо на себе си. Идеше му да убие всеки срещнат. Ето че се показа и гъзарчето с многото връзки, което беше заело мястото му. Подаде се от колата и с няколко изстрела го надупчи. Успя да го прилепи към стената, която се боядиса цялата в кръв. Строполи се точно до входа на работата му. Та там беше обществено място. Минаваха хора. Разпищяха се. В това време пристигна полиция. Някой се е обадил! Втурна се във входа, за да се прикрие, но там имаше пазач. Добре, че го забеляза на време. Пръсна му тиквата с 49 милиметровия. Отхвръкна назад и се строполи на пода. Беше обграден от полицаи. Говореха по високоговорителя и го убеждаваха да се предаде, но той отказваше. Качи се нагоре по стълбите към офиса. Влезна вътре. Не знаеше, че бяха сложили друг пазач. Наложи се отново да стреля. Пазачът стоеше близо до прозореца и от силата на куршума полетя през него. Строполи се върху едната полицейска кола. В това време нахълтаха още един иззад вратата, която беше отворил преди малко. Успя да неутрализира и него. Пълнителят свършваше, затова той се кашира в стаята на вече мъртвият му шеф. Затвори вратата и пусна щорите. През това време по отсрещния покрив се подредиха няколко снайперисти. Спец частите бяха пристигнали. Положението излизаше извън контрол. Ето тук беше пагубната грешка на човека в стаята. Този, който стискаше в ръката 49 милиметровия пистолет, се казваше Кларк. Трескаво взе да зарежда пистолета с остатъка от патроните. Беше забравил нещо много важно преди да влезне в стаята - да вземе заложник. Вече бе късно. Спец частите наобградиха офиса на шефа му. Можеха да стрелят по всяко време на поразия. Тези патрони минаваха през стени. Тук се обади главнокомандващия, който заяви, че това ще стане скоро, ако не се предаде. Кларк нямаше друг избор...
Тази болка в главата му беше не само от проблемите, които му се случиха толкова бързо и за кратък период от време. Той имаше тумор. Беше много голям и злокачествен. Всякаква оперативна намеса бе излишна. Той прецени добре положението. Нямаше изход. Щяха да му дадат минимум доживотна присъда, ако се бе предал. Имаше една малка пролука на щорите, през която той успя да види за последен път небето. Все така мрачно! Все така студено! Искаше вече да отиде там. Налапа пистолета, затвори очи и дръпна спусъка...

s3xy
09-06-2008, 11:30
:shock: :shock: :shock: уаууу... страхотно е! бр

mir4eto93
09-06-2008, 11:55
Леле. много е добро, силно, истинско =D> \:D/ Продължавай така, много хубаво пишеш \:D/

xXxScreamxXx
09-06-2008, 12:12
И кфо да кажа освен 4е за пореден път доказа колко си добър :)

sexa_na_kompleksa
09-06-2008, 13:27
Браво! Много хубаво пишеш!