Forever Not Yours
09-06-2008, 15:14
Като гледам няма невъзможни неща,ето че и аз пиша тука..историята е малко дълга ще се постарая максимално за да я съкратя и да не се налага да я четете 1 4ас ..знам че истории такива има в излишък и ви е писнало да ги четете но не ми хрумва какво друго да направя..
Тази година отидох на почивка с родителите си .. юли месец и там се запознах с едно прекрасно наистина прекрасно момче..работеше в близкия супер маркет след няколко закачливи погледа и разговор от няколко думи се запознахме,разменихме си телефоните,но това стана точно последната вечер ,на следващия ден трябваше да си вървя..и така..тръгнах си и докато патувах в колата получих смс"снощи много си мислех за теб,много ми е гадно че не се запознахме по рано цункам те по бузката и лек път"..след този смс знаех че ще има още много такива..опитвах се да не хлътвам и да не се поддавам на емоции но не се получи.. чувахме се и си пишехме 2месеца.. аз в България той в Гърция(работи там .. иначе живее на 200км от мен в България..и така и така сме разделени)..
Бях му обещала че ще се видим пак ..Септемви.. а той обеща да ме чака тези 2месеца..така и стана отидох септември пак в Гърция и той беше там ..чакаше ме..Обади ми се и се разбрахме да се видим,отидохме на плажа където той каза"мечтата ми се сбъдна да бъде с теб на плажа"..разхождахме се и си говорихме а той ме прегръщаше и ме целуваше..не исках да свършва..но точно тогава той ми каза че тази нощ ще се връща в България и повече едва ли ще се видим..не исках да го пускам .. разплаках се в прегръдките му..сега също плача.. плача от дни насам.. въпреки че знам че това няма да оправи нещата ..
Снощи ми се обади.. мисля че за последен път.. разказа ми колко много му липсвам и как иска да е с мен и колко сериозни са нещата но тези 200км били една огромна пречка.. обясних му че ако искаш нещо много има начини да го получиш и че съм готова на всичко за него.. тогава той ми каза че само ще си навлека проблеми с родителите си ако те разберат че аз съм патувала сама толкова надалече..обясних му че ще намерим начин и с това разговора приключи...няколко часа по късно към 2 през нощта ми написа"слънце сега си легнах и си мисля за теб,липсваш ми но е по добре да не идваш целувам те" .. написах му "ако не искаш ми кажи"и след няколко минути получих нов смс който ме накара да се почувствам по начин по който не съм се чувствала никога.."не не искам,наистина много те харесвам но просто няма начин наистина ще стане по лошо,забрави ме цункам те"..
Разбирам че иска да ме предпази но..
Обяснете ми какво да правя..не е справедливо да намеря моето момче и да не можем да сме заедно..не е..омръзна ми да плача..и да изтръпвам всеки път когато звънне телефона в очакване че е той..не искам и не мога да го забравя липсва ми всяка секунда с него...
Знам че не можете нито да скъсите разстоянието,нито оправите нещата..просто..искам съвета ви..ии..благодаря на тези които прочетоха това извинявам се пак че излезе толкова дълго.. хах..също и ако има някоя грешка,но в момента не ми е до правопис..
Мерси пак предварително...
Тази година отидох на почивка с родителите си .. юли месец и там се запознах с едно прекрасно наистина прекрасно момче..работеше в близкия супер маркет след няколко закачливи погледа и разговор от няколко думи се запознахме,разменихме си телефоните,но това стана точно последната вечер ,на следващия ден трябваше да си вървя..и така..тръгнах си и докато патувах в колата получих смс"снощи много си мислех за теб,много ми е гадно че не се запознахме по рано цункам те по бузката и лек път"..след този смс знаех че ще има още много такива..опитвах се да не хлътвам и да не се поддавам на емоции но не се получи.. чувахме се и си пишехме 2месеца.. аз в България той в Гърция(работи там .. иначе живее на 200км от мен в България..и така и така сме разделени)..
Бях му обещала че ще се видим пак ..Септемви.. а той обеща да ме чака тези 2месеца..така и стана отидох септември пак в Гърция и той беше там ..чакаше ме..Обади ми се и се разбрахме да се видим,отидохме на плажа където той каза"мечтата ми се сбъдна да бъде с теб на плажа"..разхождахме се и си говорихме а той ме прегръщаше и ме целуваше..не исках да свършва..но точно тогава той ми каза че тази нощ ще се връща в България и повече едва ли ще се видим..не исках да го пускам .. разплаках се в прегръдките му..сега също плача.. плача от дни насам.. въпреки че знам че това няма да оправи нещата ..
Снощи ми се обади.. мисля че за последен път.. разказа ми колко много му липсвам и как иска да е с мен и колко сериозни са нещата но тези 200км били една огромна пречка.. обясних му че ако искаш нещо много има начини да го получиш и че съм готова на всичко за него.. тогава той ми каза че само ще си навлека проблеми с родителите си ако те разберат че аз съм патувала сама толкова надалече..обясних му че ще намерим начин и с това разговора приключи...няколко часа по късно към 2 през нощта ми написа"слънце сега си легнах и си мисля за теб,липсваш ми но е по добре да не идваш целувам те" .. написах му "ако не искаш ми кажи"и след няколко минути получих нов смс който ме накара да се почувствам по начин по който не съм се чувствала никога.."не не искам,наистина много те харесвам но просто няма начин наистина ще стане по лошо,забрави ме цункам те"..
Разбирам че иска да ме предпази но..
Обяснете ми какво да правя..не е справедливо да намеря моето момче и да не можем да сме заедно..не е..омръзна ми да плача..и да изтръпвам всеки път когато звънне телефона в очакване че е той..не искам и не мога да го забравя липсва ми всяка секунда с него...
Знам че не можете нито да скъсите разстоянието,нито оправите нещата..просто..искам съвета ви..ии..благодаря на тези които прочетоха това извинявам се пак че излезе толкова дълго.. хах..също и ако има някоя грешка,но в момента не ми е до правопис..
Мерси пак предварително...