Addicted^to^you
09-07-2008, 22:48
Това лято започнах работа в една печатница.3-4 дни след мен на работа дойде Той, един напално непознат до този момент, чаровен батко.
И тъка си остана, симпатичния батко, заради който ходех по често до долния етаж,не го харесвах, просто радваше окото и не само моето, а на почти цялата пецатница.Постепенно той започна да се навърта на 2-я еатж където работех аз, започна да ме побутва, да ме хваща през кръста ...Започнах да го харесвам, беше ми приятно да е наоколо. Споделих със приятелки за него, но се разочаровах – нищо хубаво не ми казаха за него, не го познават, но са чували разни неща за. Само, че постепенно увличението ми уби страхът от всичко останало, а и нищо лошо не виждах в него. Целувки, прегрътки няколко дни, радваха ни се всички, излизахме няколко пъти с неговите и с мойте приятели и това беше ... всяко чудо за 3 дни. От печатницата казаха, че вече не сме им нужни ( бяхме временно наети ). Последния работен ден, след като ни казаха, че сме последно на работа, видях как той промени държанието си, качваше се на 2-я етаж, но просто отминаваше.Като си тръгвахме го попитах 'Има ли нещо между нас или всичко беше за на работа ?' А той се почуди как да ми отговори след което чух, че билo по-добре да няма нищо защото после щяло да боли. Каза, че нямало да ме захвърли ей тъка мога да го потърся когато реша, няма да откаже да ми обърне внимание, просто ако сме продължали щели да се случат някой неща и после щяло да ни е гаднo и на двамата.Потърсих го няколко пъти, видяхме се, но го виждам, че страни. Явно твърдо е решил, да няма нищо.
Знам, че тъка е по-добре, знам че после ще боли, но проблемът е че мен от сега ме боли.Не си харесвам някого всеки ден и не искам да го губя.Виждам го едва ли не като идеалния. Боли ме да знам, че няма да се върне, бих го чакала, имам му пълно доверие, но немога да го задържа, самия той не иска.Промених се много откакто се случи всичко, немога да се позная, минаха ми през ума какви ли не неща.А сега се плаша, че е тук още 5 дни, ако реша, че трябва да му кажа нещо сега е момента после ми остава само 1 телефон.
Сега да вмъкна, аз съм на 18, той на 21. Живее в едно село близо до моя град и всеки ден пътува до града понеже приятерлите му са тук. А освен това учи в един съседен град. Казва, че между нас неможе да се получи защото като замине сега на 15 му започва семестъра няма да го има 3-4 месеца. Казва, че не иска връзка от разтояние защото е имал и знае какво е. Не ми е казвал цялата история, но доколкото разбрах, много са се обичали тя е заминала, предполагам са си обещали да се чакат, но явно не е станало тъка защото ми е казвал, че това момиче му е разбила сърцето.Един ден като стоях при него ( вече не бяхме заедно ) и той каза, че веднъж са му разбили сърцето – изплувало е, втори път са го разбивали – пак е изплувало, но трети път нямало да може.
Извинявам се за дългата ( и може би отеглителна тема ) просто вече се чудя на кого още да споделя за да чуя различни мнения и ако мога да направя нещо.
Благодаря предварително на всички.
И тъка си остана, симпатичния батко, заради който ходех по често до долния етаж,не го харесвах, просто радваше окото и не само моето, а на почти цялата пецатница.Постепенно той започна да се навърта на 2-я еатж където работех аз, започна да ме побутва, да ме хваща през кръста ...Започнах да го харесвам, беше ми приятно да е наоколо. Споделих със приятелки за него, но се разочаровах – нищо хубаво не ми казаха за него, не го познават, но са чували разни неща за. Само, че постепенно увличението ми уби страхът от всичко останало, а и нищо лошо не виждах в него. Целувки, прегрътки няколко дни, радваха ни се всички, излизахме няколко пъти с неговите и с мойте приятели и това беше ... всяко чудо за 3 дни. От печатницата казаха, че вече не сме им нужни ( бяхме временно наети ). Последния работен ден, след като ни казаха, че сме последно на работа, видях как той промени държанието си, качваше се на 2-я етаж, но просто отминаваше.Като си тръгвахме го попитах 'Има ли нещо между нас или всичко беше за на работа ?' А той се почуди как да ми отговори след което чух, че билo по-добре да няма нищо защото после щяло да боли. Каза, че нямало да ме захвърли ей тъка мога да го потърся когато реша, няма да откаже да ми обърне внимание, просто ако сме продължали щели да се случат някой неща и после щяло да ни е гаднo и на двамата.Потърсих го няколко пъти, видяхме се, но го виждам, че страни. Явно твърдо е решил, да няма нищо.
Знам, че тъка е по-добре, знам че после ще боли, но проблемът е че мен от сега ме боли.Не си харесвам някого всеки ден и не искам да го губя.Виждам го едва ли не като идеалния. Боли ме да знам, че няма да се върне, бих го чакала, имам му пълно доверие, но немога да го задържа, самия той не иска.Промених се много откакто се случи всичко, немога да се позная, минаха ми през ума какви ли не неща.А сега се плаша, че е тук още 5 дни, ако реша, че трябва да му кажа нещо сега е момента после ми остава само 1 телефон.
Сега да вмъкна, аз съм на 18, той на 21. Живее в едно село близо до моя град и всеки ден пътува до града понеже приятерлите му са тук. А освен това учи в един съседен град. Казва, че между нас неможе да се получи защото като замине сега на 15 му започва семестъра няма да го има 3-4 месеца. Казва, че не иска връзка от разтояние защото е имал и знае какво е. Не ми е казвал цялата история, но доколкото разбрах, много са се обичали тя е заминала, предполагам са си обещали да се чакат, но явно не е станало тъка защото ми е казвал, че това момиче му е разбила сърцето.Един ден като стоях при него ( вече не бяхме заедно ) и той каза, че веднъж са му разбили сърцето – изплувало е, втори път са го разбивали – пак е изплувало, но трети път нямало да може.
Извинявам се за дългата ( и може би отеглителна тема ) просто вече се чудя на кого още да споделя за да чуя различни мнения и ако мога да направя нещо.
Благодаря предварително на всички.