CocainCocktail
09-11-2008, 12:42
Усещах тази верига в гърдите си и това не ми дате покой цяла нощ.Очите ми искаха да се затворят тялото ми бе напълно отпуснато от умора,но нещо пак не ми даваше мир.
Вечерта беше тъмна и мрачна,някак миришеше на смърт...на года смърт,но изпълнена с мъчения.
Цялата вечер стоях с насълзени и тевожни очи...мислех ,че е просто така.Че е дошъл момента в ,който да потъжа просто за нищо,но уви не бе така. Към 6 сутринта телефонък ми позвъни,отговорих на непознатия номер,а отсреща се чуваше трепереш глас
-Няма го!
-Кой е на телефона?Кой го няма!
-Отиде си...Няма го вече!
-Извинете,кой търсите...какво е станало.
-Ники вече го няма...след тези думи вече разпознах гласа на Тони сестата на моят най-добъ приятел и истински сапътник в живота ники.
-Тони какво е станало кажи ми?
-Почина,сега съм в болницата казаха,че е издъхнал...немога помогни ми!
-Къде си нека дойда,моля те спокойно посто ми кажи какво се е случило?Кой почина...?
След тези думи само чух как затъшва телефона и чух сигнал заето.Незнаех какво става,даже неможех да мисля минаха толкова мисли пез главата ми...след час се видях с Тони,разбрах всичко.
Ники...починал е от мозъчен кръвоизлив.Участвал е в бой с залагане за да опрости своите дългове.От година се занимаваше с накотици и то доста сериозно никой неможеше да го спре,но той пак ни обичаше безрезервно.За да спести заплахите над семейството и приятелите му,той се е съгласил да участва в бой...и ако спечели всички дългове да са му опростени...
Къде са дълговете...къде е той,та това бой ли е било или касапница?Как подяволите за пари...да убият човек по най-жестокия начин.
След свирепия двубой са оставили Ники да лежи сам.Всички са избягали...шест часа той е нелажал там сам в локва къв на студеният цимент.След шест часа някой е подал сигнал в полицията,но вече е било късно.
-20 минути по-рано,само 20 и можеше да го спасим,трудно,но бихме могли-защо подяволите,колко са 20 минути,колко?20 минути в автобуса,20 минути чакаш някой,20 минути дремваш,20 минути смях,20 минути мъки.Малко ,но и много!
След като разбах всичко посто ми се губят толкова часове,помня само сълзите си и очудените погледи на хората минаващи покрай мен...просто знам,че се събудих с сълзи на очи,без глас,без поглед,без душа...чувствах се празна,някак си отвътре изгнила,пълна само с сълзи които с дни немога да изплача.
Колко е тънка границата между живота и смърта изведнъж се замислих за цялата мъка на този свят...
Незнам какво да пиша.а имам толкова много да кажа ,а може би думите се изливат под форма на сълзи.В очите ми ясно се изписват милиони редове.И другия път загледай се в очите на хората и ще ги видиш с малък дребен шрифт,любов,радост или мъка очите откриват сърцето ни...Но на много от нас очите са вече завинаги затворени,заради нелепа случка,заради пиян шофьор,нарко дилър,или уж "приятел" с пистолет...
Замисли се Бог ти прави подарък с това само,че си жив...щом ти праща мъка значи те учи-с всяка мъка ставаме все повече хора и все повече живи,с всяка жертва или малък жест ние се пераждаме с нови сили и нови чувства...Радвайте се...млади сте.Радвайте се на малкото и нека в очите ви да има много болка и мъничко щастие за да разберете себе си и сами да донапишете редовете на щастието,но не забравяйте мъката тя е началото на щастието!!!
Посветено на нелепата смърт на много млади хора и най-вече Ники и Коко двама мои приятели,повече от братя повече от живота...Почивайте в мир!
Вечерта беше тъмна и мрачна,някак миришеше на смърт...на года смърт,но изпълнена с мъчения.
Цялата вечер стоях с насълзени и тевожни очи...мислех ,че е просто така.Че е дошъл момента в ,който да потъжа просто за нищо,но уви не бе така. Към 6 сутринта телефонък ми позвъни,отговорих на непознатия номер,а отсреща се чуваше трепереш глас
-Няма го!
-Кой е на телефона?Кой го няма!
-Отиде си...Няма го вече!
-Извинете,кой търсите...какво е станало.
-Ники вече го няма...след тези думи вече разпознах гласа на Тони сестата на моят най-добъ приятел и истински сапътник в живота ники.
-Тони какво е станало кажи ми?
-Почина,сега съм в болницата казаха,че е издъхнал...немога помогни ми!
-Къде си нека дойда,моля те спокойно посто ми кажи какво се е случило?Кой почина...?
След тези думи само чух как затъшва телефона и чух сигнал заето.Незнаех какво става,даже неможех да мисля минаха толкова мисли пез главата ми...след час се видях с Тони,разбрах всичко.
Ники...починал е от мозъчен кръвоизлив.Участвал е в бой с залагане за да опрости своите дългове.От година се занимаваше с накотици и то доста сериозно никой неможеше да го спре,но той пак ни обичаше безрезервно.За да спести заплахите над семейството и приятелите му,той се е съгласил да участва в бой...и ако спечели всички дългове да са му опростени...
Къде са дълговете...къде е той,та това бой ли е било или касапница?Как подяволите за пари...да убият човек по най-жестокия начин.
След свирепия двубой са оставили Ники да лежи сам.Всички са избягали...шест часа той е нелажал там сам в локва къв на студеният цимент.След шест часа някой е подал сигнал в полицията,но вече е било късно.
-20 минути по-рано,само 20 и можеше да го спасим,трудно,но бихме могли-защо подяволите,колко са 20 минути,колко?20 минути в автобуса,20 минути чакаш някой,20 минути дремваш,20 минути смях,20 минути мъки.Малко ,но и много!
След като разбах всичко посто ми се губят толкова часове,помня само сълзите си и очудените погледи на хората минаващи покрай мен...просто знам,че се събудих с сълзи на очи,без глас,без поглед,без душа...чувствах се празна,някак си отвътре изгнила,пълна само с сълзи които с дни немога да изплача.
Колко е тънка границата между живота и смърта изведнъж се замислих за цялата мъка на този свят...
Незнам какво да пиша.а имам толкова много да кажа ,а може би думите се изливат под форма на сълзи.В очите ми ясно се изписват милиони редове.И другия път загледай се в очите на хората и ще ги видиш с малък дребен шрифт,любов,радост или мъка очите откриват сърцето ни...Но на много от нас очите са вече завинаги затворени,заради нелепа случка,заради пиян шофьор,нарко дилър,или уж "приятел" с пистолет...
Замисли се Бог ти прави подарък с това само,че си жив...щом ти праща мъка значи те учи-с всяка мъка ставаме все повече хора и все повече живи,с всяка жертва или малък жест ние се пераждаме с нови сили и нови чувства...Радвайте се...млади сте.Радвайте се на малкото и нека в очите ви да има много болка и мъничко щастие за да разберете себе си и сами да донапишете редовете на щастието,но не забравяйте мъката тя е началото на щастието!!!
Посветено на нелепата смърт на много млади хора и най-вече Ники и Коко двама мои приятели,повече от братя повече от живота...Почивайте в мир!