svetlidim
09-12-2008, 00:30
Харесвах едно момче,малко по-голямо от мен (всъщност той казваше,че 4 години са много ) , което отначало не знаеше нищо. Собственоръчно му издирих skype и там му признах какво чувствам,но без да покажа снимка. Той ми отвърна,че е много влюбен в друго момиче и не иска и не му се мисли за никоя друга. Много трудно вървяха разговорите с него - затапваше ме, представяше се за пълен непукист, остговаряше с 'не ; да ; нз ;може би' , много ме нараняваше през този период. Не знам дали го е правил съзнателно или не, но един ден седнах пред PC с пълната нагласа да му дам снимка каквото ще да става!!! Виждах,че няма да се получи. Беше ми все тая ! Като му я пратих дори не ме позна, след това се видяхме тук-там и вече не беше така резервиран в разговорите ни.
Нещата като че ли потръгнаха, по-лесно общувахме вече :) Колкото повече го опознавах,толкова повече се сприятелявах с него и вече държах да ми бъде приятел,а не гадже. :) Бях много щастлива ! Истински щастлива от факта,че усилията ми, срама, голямото търпение, което проявих и стиснах зъби пред цялата си гордост и достойство..Всичко това не е било напразно ! :) Вече и той и аз си говорехме по-свободно и по-нормално , въпреки че винаги аз трябваше да го потърся и да започна разговора. Така един ден му писах , като започнах с някаква шега или по-скоро нещо което ми беше направило впечатление. Но не го бях хванала в настроение. Той ми се разсърди,накара ми се , както се казва върна ме в 1-ви клас и ме блокира. Помислих се как после ще ме гледа по улицата??? :( На момента не го взех насериозно и оставх бурята да отмине, като си мислех че ще отмине ... След няколко дни го питах има ли намерение да ме отблокира, той ми каза 'не' и каза по-добре да го изтрия от абонатите. Така и направих и не мислих за тези глупости вече !
До онзи ден, когато го видях...Бях с майка си и се бях заблеяла. Забелязах го малко преди да се разминем. Усмихна ми се лекичко,но не като 'здрасти' , а като ' тцтц..не се познаваме вече' Поне аз така го усетих. Лекичко ме заболя като се разминахме ей така..имах време да го поздравя , но не го направих,защото той срина за секунди всичко което бях изтърпяла през тези месеци само и само да стигнем до едно прилично положение, а той срина всичко за секунди цялото стискане на зъби и т.н. Реших, че трябва да го оставя щом не иска да има нищо общо с мен, явно не съм достатъчно добра за него , но не ми пука вече...Факт е само едно - когато се държеше добре с мен , бях щастлива , а сега когато се разминаваме студено, някак си...боли.
Искам да видя вашите мнения за споделеното.
Нещата като че ли потръгнаха, по-лесно общувахме вече :) Колкото повече го опознавах,толкова повече се сприятелявах с него и вече държах да ми бъде приятел,а не гадже. :) Бях много щастлива ! Истински щастлива от факта,че усилията ми, срама, голямото търпение, което проявих и стиснах зъби пред цялата си гордост и достойство..Всичко това не е било напразно ! :) Вече и той и аз си говорехме по-свободно и по-нормално , въпреки че винаги аз трябваше да го потърся и да започна разговора. Така един ден му писах , като започнах с някаква шега или по-скоро нещо което ми беше направило впечатление. Но не го бях хванала в настроение. Той ми се разсърди,накара ми се , както се казва върна ме в 1-ви клас и ме блокира. Помислих се как после ще ме гледа по улицата??? :( На момента не го взех насериозно и оставх бурята да отмине, като си мислех че ще отмине ... След няколко дни го питах има ли намерение да ме отблокира, той ми каза 'не' и каза по-добре да го изтрия от абонатите. Така и направих и не мислих за тези глупости вече !
До онзи ден, когато го видях...Бях с майка си и се бях заблеяла. Забелязах го малко преди да се разминем. Усмихна ми се лекичко,но не като 'здрасти' , а като ' тцтц..не се познаваме вече' Поне аз така го усетих. Лекичко ме заболя като се разминахме ей така..имах време да го поздравя , но не го направих,защото той срина за секунди всичко което бях изтърпяла през тези месеци само и само да стигнем до едно прилично положение, а той срина всичко за секунди цялото стискане на зъби и т.н. Реших, че трябва да го оставя щом не иска да има нищо общо с мен, явно не съм достатъчно добра за него , но не ми пука вече...Факт е само едно - когато се държеше добре с мен , бях щастлива , а сега когато се разминаваме студено, някак си...боли.
Искам да видя вашите мнения за споделеното.