Как намираме пътя след като паднем…

[Baileys]

4ovek trqbva da obi4a,za da 4uvstva 4e jivee...No dali se 4uvstvame jivi kogato ostanem sami...Az sym edna ot porednite jertvi na bolkata ot liubovta... 4udq se za6to horata izbirat bolkata ot liubovta ot tova da sa sami? Kajete kak se spravqte s bolkata ot razdqlata? Kydeto i da otida vijdam samo nego...kogato sedna na kafe s priqtelki,uj da se razseq,sqka6 napuk vsi4kite mi spomeni nahluvat i mi napomnqt kak sam sedqla na tova mqsto i s nego...Ne moga da spq nito prez denq,nito prez no6ta,ne spiram da pla4a...Iskam da spra da izpitvam onzi trepet ot liubovta,koito sviva stomaha mi,koito ubiva glada,zadu6ava me i krade ot synq mi... :smt049

[anichkaaaa]

Ами допреди няколко седмици и аз бях като теб .. Единственното , което можеш да направиш е да спреш, просто наистина да спреш да си мислиш за него , защото едва ли той мисли за теб :) Времето минава, с него и болката постепенно ще спира . Ще почнеш да осъзнаваш, че той не е единствен ... Момчета колкото искаш и се хващам на бас, че има много по-добри от него. Просто трябва да гледаш напред . :)

[BaiToq]

Явно доста слаби характери
има тук....
Вярно,от любовта боли понякога,
но човек трябва да бъде силен
и да преодолее себе си(след това и болката).
Ще видим сега за какво ще
ме нападнете...
На бас,че ще кажете,че не
съм обичал :lol:

[soul1199]

ami lubov,kakvo da se pravi :-o

[Lysit0]

Просто забрави за това,не мисли вече за него.Иначе лично мойто мнение,е че хората избират любовта и болката,защото ги е страх да не останат сами.

[WithLove]

Раэбирам те.
И съм сигурна,че не само аэ,а повечето хора.
Това раэбира се надали те успокоява,эащото колкото и да се правим на солидарни,пак нашата си болка е на първо място.Тя е таэи,която искаме да я няма.А другите-да се оправят сами.
Обаче на мен ми е много кофти,че има още хора,които страдат толкова.3ащото энам какво е.Наистина энам.
И въпреки че си пуснала таэи тема,съм сигурна,че си наясно,че тук няма да намериш спасение,нито отговор,в който да откриеш решението.
И не эа друго,а просто эащото няма рецепта.Всеки сам трябва да открие как да вдигне глава и да продължи.Едно е ясно-трябва време.Струва ти се,че времето не помага,но не е така.То не рекува иэцяло,но помага да преодолееш нещата и да ги усещаш някак по-притъпено,не толкова силно.3нам,че те боли много.И энам,че и утре ще те боли,и други ден...и ти го энаеш.Но недей да се даваш.Просто помисли по-мащабно.Има и други аки неща в тоя живот.След време ще срещнеш друг човек,с който да си щастлива.Може би пак ще се сещаш эа това момче,ще се натъжаваш,ще си припомняш вашите мигове.И това е хубаво.Яко е да имаш спомени,эащото те са вечни,беэ тях ще е много отегчителен животът.И има още нещо важно-недей да страдаш,че нещо е приключило,а се радвай,че се е случило точно на теб.Това е клишенце,но е така.Радвай се,че имаш теэи спомени с тоэи човек и че са толкова прекрасни.Едно нещо може да се эабрави,само ако бъде эаместено с друго.Но не може да бъде эаличено от съэнанието,да энаеш.Особено,ако е силно и важно эа теб :)
А аэ энам,че моя човек няма да го видя повече НИКОГА.Километрите ни делят и винаги ще ни делят.Сега ми остана само споменът эа единствената ни нощ.Това е.Боли ме,но се радвам,че имам тоэи спомен. :)

[WithLove]

Явно доста слаби характери
има тук....
Вярно,от любовта боли понякога,
но човек трябва да бъде силен
и да преодолее себе си(след това и болката).
Ще видим сега за какво ще
ме нападнете...
На бас,че ще кажете,че не
съм обичал :lol:
На бас,че ще кажа,че не энам дали си обичал,но каэа една голяма истина.Поэдравявам те :)

[SunShinePearl]

как намираме пътя след като паднем....просто се изправяме, а ако сме ударени намираме лек(ново момче :wink: )

[slun4ice_90]

Сега съм в изпаднала в една дупка депресирана съм и не само заради едно момче..това всъшност ми е най-малкия проблем...Доста ми е трудно да се изправям,но знам,че ще успея пак да съм щастлива...макар и без него..... :( :o 8) Животът продължава това е. :)

[exclusive__16]

znaMm kolko bolii i men produljava da me bolii ot vutre i to4no tova koeto i ti kazva6 si4ki tezi spomeni no imao6te mn mom4eta sega 6te si misli6 4e kat nego nqmaa ,, no spox ima mn o6tee idioti .... :x :x :x :x 8-) :o

[emigranta]

Раэбирам те.
И съм сигурна,че не само аэ,а повечето хора.
Това раэбира се надали те успокоява,эащото колкото и да се правим на солидарни,пак нашата си болка е на първо място.Тя е таэи,която искаме да я няма.А другите-да се оправят сами.
Обаче на мен ми е много кофти,че има още хора,които страдат толкова.3ащото энам какво е.Наистина энам.
И въпреки че си пуснала таэи тема,съм сигурна,че си наясно,че тук няма да намериш спасение,нито отговор,в който да откриеш решението.
И не эа друго,а просто эащото няма рецепта.Всеки сам трябва да открие как да вдигне глава и да продължи.Едно е ясно-трябва време.Струва ти се,че времето не помага,но не е така.То не рекува иэцяло,но помага да преодолееш нещата и да ги усещаш някак по-притъпено,не толкова силно.3нам,че те боли много.И энам,че и утре ще те боли,и други ден...и ти го энаеш.Но недей да се даваш.Просто помисли по-мащабно.Има и други аки неща в тоя живот.След време ще срещнеш друг човек,с който да си щастлива.Може би пак ще се сещаш эа това момче,ще се натъжаваш,ще си припомняш вашите мигове.И това е хубаво.Яко е да имаш спомени,эащото те са вечни,беэ тях ще е много отегчителен животът.И има още нещо важно-недей да страдаш,че нещо е приключило,а се радвай,че се е случило точно на теб.Това е клишенце,но е така.Радвай се,че имаш теэи спомени с тоэи човек и че са толкова прекрасни.Едно нещо може да се эабрави,само ако бъде эаместено с друго.Но не може да бъде эаличено от съэнанието,да энаеш.Особено,ако е силно и важно эа теб :)
А аэ энам,че моя човек няма да го видя повече НИКОГА.Километрите ни делят и винаги ще ни делят.Сега ми остана само споменът эа единствената ни нощ.Това е.Боли ме,но се радвам,че имам тоэи спомен. :)

Браво =D> много хубаво го каза...

[sh3_1s_7h3_0n3]

Времето го намира.
Сега, защото ти е още прясно, се чувствш така. Лошото е, че ще продължиш да се чувстваш, докато сама за себе си не намериш смисъл да притъпиш това усещане.
И не, хората не се чувстват живи само когато обичат, а и когато страдат. Особено тогава. Само дето останалият свят сякаш вече не съществува, а ти изпитваш всичко друго, но не и щастие. Е, има и такива моменти, но пък благодарение на тях можем да усетим след това истинската радост.
Вземи си поука от цялата история. Щом се е стигнало дотук, значи е трябвало да се случи, защото е имало какво да научиш.
А докато ти мине - яж шоколад в промишлени количества и гледай романтични филми с много кърпички до себе си. ;)

[samoubiika]

4ovek trqbva da obi4a,za da 4uvstva 4e jivee...No dali se 4uvstvame jivi kogato ostanem sami...Az sym edna ot porednite jertvi na bolkata ot liubovta... 4udq se za6to horata izbirat bolkata ot liubovta ot tova da sa sami? Kajete kak se spravqte s bolkata ot razdqlata? Kydeto i da otida vijdam samo nego...kogato sedna na kafe s priqtelki,uj da se razseq,sqka6 napuk vsi4kite mi spomeni nahluvat i mi napomnqt kak sam sedqla na tova mqsto i s nego...Ne moga da spq nito prez denq,nito prez no6ta,ne spiram da pla4a...Iskam da spra da izpitvam onzi trepet ot liubovta,koito sviva stomaha mi,koito ubiva glada,zadu6ava me i krade ot synq mi... :smt049

аз пък се нуждая от тази тръпка дето убива глада...защото наистина имам нужда да отслабна ;д
а по темата...вярно...боли...но по-добре да си се разделил с онзи,който си обичал от колкото да знаеш,че никога не си обичал ;д това май-повече боли!
аз лично не бих плакала за човек,който не би плакал за мен!не заслужава нито сълзите,нито червения нос и очи след тях...нито главоболието след 3 часа мислене 'ЗАЩО ГО НАПРАВИ'...просто не си струва...приключило е-точка...край...свърши любовта,в която те е убеждавал...да!това е краят,но не на живота ти...просто на една авантюра с тъжен край! :?

[Whyniser]

Ами допреди няколко седмици и аз бях като теб .. Единственното , което можеш да направиш е да спреш, просто наистина да спреш да си мислиш за него , защото едва ли той мисли за теб :) Времето минава, с него и болката постепенно ще спира . Ще почнеш да осъзнаваш, че той не е единствен ... Момчета колкото искаш и се хващам на бас, че има много по-добри от него. Просто трябва да гледаш напред . :)
Не е толкоз лесно,ама наистина е така.Анке много си сърцераздирателна.Чак на мъдрост го биеш :-D

[BaiToq]

Явно доста слаби характери
има тук....
Вярно,от любовта боли понякога,
но човек трябва да бъде силен
и да преодолее себе си(след това и болката).
Ще видим сега за какво ще
ме нападнете...
На бас,че ще кажете,че не
съм обичал :lol:
На бас,че ще кажа,че не энам дали си обичал,но каэа една голяма истина.Поэдравявам те :)
Благодаря за поздравлението :-)

[HONDA]

Както писаха и по-горе, трябва да преодолееш болата. Просто разбери, че живота продължава, а той е кратък, прекалено кратък. Не си струва да го давиш в сълзи. Има толкова много хубави неща. Научи се да ги забелязваш и да ги цениш. Лошо е, че трябва да загубиш скъп човек, за да се научиш.

[puffy]

Никой не е намерил универсално лекарство за болката от любовта...единственото което може да помогнe (или поне на мене помогнa) е да имаш верни приятели до себе за да те изслушват,а и като си кажеш това което ти тежи поне малко ти олеква.
Наистина не си си струва да се плаче за някой,който не те оценява,но когато те боли сълзите сами се появяват на лицето и каквото и да правиш не можеш да ги спреш.

Преди повече от половин година бях съсипана и незнаех какво мога да направя за да се съвзема,но точно тогава разбрах,колко добри приятели имам.Помогнаха ми да се изправя и да продължа напред.
А има и още едно нещо,което ми помогна да загърбя болката-запознах се със страхотен човек с които сме вече достатъчно дълго време за да знам,че ме обича...трудно беше да му повярвам след всичко станало преди него,но и това чудо стана :)

Независимо от това,какво чувставаш и колко стардаш трябва да се стремиш да се усмихваш,помага.

[Blab]

Падаш, ставаш, бъркаш в джоба за компаса. Няма го? Майната му! Ти си единствена на този свят! Ти заслужаваш цялото щастие! След дъжд грейвало слънце.(така казва Десито Банова поне)