ScionOfStorm
09-15-2008, 18:41
Обелка от сълзи
Човекът, сам глупак
Захвърли обелката мандаринена.
Откъсна се тихичко
Един дървесен грак
За злобата му прикрита и копринена.
А той изплю се на земята
Защото крачките бяха веч’ изстинали.
Разлютен пръчка откъсна; замята
Сълзите на ивата за лета преди изминали.
После тихичко заплака
Защото от яростта всъщност ни боли.
Не вярваш? Тогаз на дървото грака
За теб също ще изплаче своите истини.
Човекът, сам глупак
Захвърли обелката мандаринена.
Откъсна се тихичко
Един дървесен грак
За злобата му прикрита и копринена.
А той изплю се на земята
Защото крачките бяха веч’ изстинали.
Разлютен пръчка откъсна; замята
Сълзите на ивата за лета преди изминали.
После тихичко заплака
Защото от яростта всъщност ни боли.
Не вярваш? Тогаз на дървото грака
За теб също ще изплаче своите истини.