View Full Version : Малко проблемче с едно есе
Здравейте,някой може ли да ми каже нещо относно есе на тема "Загадъчния образ на моята родина" :o :oops:
Мерси предварително :P
Хм, интересно!
Защо не пишеш за България, нейната интересна история, за миналото й, загадките, които крият някои събития. Може и да споменеш за археологическите разкопки.
Виж тези неща:
http://dusha.blog.bg/viewpost.php?id=62890
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=752
Ето нещо, което е подходящо за увод и теза:
За едни Тя е място, където властват мизерията, престъпността, човешката омраза. Те бързат да избягат от тук, подгонени от страх, че няма да се реализират в страната. За други Тя е топла, приветлива, изпълнена с приказни пейзажи. Тя е България. Обичана и мразена. Но винаши наша.
Загадъчният образ на нашата родина кара сърцата ни да се изпълват с гордост...и срам. Именно тези полюсни чувства изграждат мистериозния силует на една държава в преход, която страда от лошите си управници, но която разполага с богати ресурси и история и заслужава да бъде уважавана.
Нататък си го продължи ти, пиши за проблемите на България, за перспективите, как чужденците я харесват и си купуват къщи да живеят тук, а ние бягаме от нея...
Ще успееш ли да се справиш нататък?
Ми ще го мисля просто ми трябваше насока :) :P
Добре, евала, че ще си го довършиш сам! Повечето искат всичко наготово. Затова затъпяват младите. Като го свършиш може да го пуснеш тук или на лични да ти го проверя. :) Ако искаш,де.
Трябва сами да се учим все пак не да чакаме наготово :P 8-)
ммм почти съм готов,но немога се сетя за ефектен завършек :? Някой да има идея :o :-o :?
RiseGirl
09-21-2008, 13:05
Нещо подобно?
Аз не съм избрала това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име - България.
krisiiiiito
09-21-2008, 13:07
Нещо подобно?
Аз не съм избрала това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или
много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име - ългария.
да това е прекрасно! :)
oth_fenka, много хубаво.
:)
Нещо подобно?
Аз не съм избрала това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име - България.
Mерси многооо :smt041 :grin: \:D/
Ето и завършения вариант.Мерси на всички :P
Загадъчният образ на нашата родина
Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава,която приема името България.Тя започва да оказва много силно влияние върху развитието на Югоизточна Европа.Драматичните събития,които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да защитава накърнената национална кауза, която се явява най-висша ценност в живота на човека.
Загадъчният образ на нашата родина кара сърцата ни да се изпълват с гордост...и срам. Именно тези различни чувства изграждат мистериозния силует на една държава в преход, която страда от лошите си управници, но която разполага с богати ресурси и история и заслужава да бъде уважавана.
Преминала през войни,победи, падения и възход, България се е запазила през вековете до днес. Днес всичко това е една загадка за мен. Това е един загадъчен образ, който е сътворяван през вековете.
Много войни, мизерия , глад, болести са преживяли българите. Много пъти са поробвани и разделяни деца от родителите им, братя от сестри. Много жертви са дадени за едно едничко право, правото да съществува България.
И днес като обикаляме страната ни ние можем да открием във всяко нейно кътче историята на нейния народ.Този народ който е известен със златните си съкровища, открити при разкопки,с шарените черги, съхранили красотата на българската природа, със старите къщи, пазещи българското. Крепостните стени на Царевец, Бабини Видини кули и край други градове говорят за величието на България и мястото и на Балканския полуостров. Не можем да отминем Копривщица, Батак, Карлово, Калофер, без да се завърнем във времето на петвековното робство и да си спомним за знайните и незнайни български възрожденци. Паметникът на най-високия връх в Стара планина неуморно прокарват убеждението,че България ще бъде свободна, ако хората се обединят – това, което са доказали предците ни. Това е само малка част, говореща за нашето славно минало.
Нека да погледнем и от друга страна. България, моята родина, даде на света много учени, певци, художници, поети и писатели. Участва и в космическите изследвания с апаратура и изпрати двама българи в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. Нима това трябва да се забравя? Нима трябва всички да се оприличаваме на един от героите на големия български писател Алеко Константинов? Нима трябва да забравяме Борис Христов, Райна Кабаиванска,Николай Гяуров, които прославиха България с орфеевите си гласове? Или Трио българка, ансамбъл”Филип Кутев”, които изправят салоните в цял свят на крака? Те никога не са забравяли, че са българи и са носели българското в себе си.
Именно за това българинът, който днес тръгва да се европеизира не трябва да забравя към какво принадлежи. Да не забравя,че България не е само родината на бай Ганю,а и на тези милиони юнаци, които написаха с кръвта си една история, която дори на материализирана Европа би прозвучала сантиментално. Това е родината на много българи, които носят в себе си новото българско участие в съвременна Европа с мисълта си и таланта си. В обединена Европа има място за всички и ние допринасяме за нейния многолик образ с историята си, културата и изкуството.
Има ли какво да ни тревожи? Да! Но ако носим в сърцата си загадъчния образ на нашта Родина, ние можем да преодолеем проблемите и да я запазим за следващите поколения.
Това е Родината, в която за първи път съм казал “мама”, “искам”, “обичам”! Родното място е винаги най-скъпото и най-милото…
Аз не съм избрал това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име – България, обичана и мразена.
Ето и завършения вариант.Мерси на всички :P
Загадъчният образ на нашата родина
Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава,която приема името България.Тя започва да оказва много силно влияние върху развитието на Югоизточна Европа.Драматичните събития,които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да защитава накърнената национална кауза, която се явява най-висша ценност в живота на човека.
Загадъчният образ на нашата родина кара сърцата ни да се изпълват с гордост...и срам. Именно тези различни чувства изграждат мистериозния силует на една държава в преход, която страда от лошите си управници, но която разполага с богати ресурси и история и заслужава да бъде уважавана.
Преминала през войни,победи, падения и възход, България се е запазила през вековете до днес. Днес всичко това е една загадка за мен. Това е един загадъчен образ, който е сътворяван през вековете.
Много войни, мизерия , глад, болести са преживяли българите. Много пъти са поробвани и разделяни деца от родителите им, братя от сестри. Много жертви са дадени за едно едничко право, правото да съществува България.
И днес като обикаляме страната ни, ние можем да открием във всяко нейно кътче историята на нейния народ.Този народ, който е известен със златните си съкровища, открити при разкопки,с шарените черги, съхранили красотата на българската природа, със старите къщи, пазещи българското. Крепостните стени на Царевец, Бабини Видини кули, и край други градове, говорят за величието на България и мястото и на Балканския полуостров. Не можем да отминем Копривщица, Батак, Карлово, Калофер, без да се завърнем във времето на петвековното робство и да си спомним за знайните и незнайни български възрожденци. Паметникът на най-високия връх в Стара планина неуморно прокарват убеждението,че България ще бъде свободна, ако хората се обединят – това, което са доказали предците ни. Това е само малка част, говореща за нашето славно минало.
Нека да погледнем и от друга страна. България, моята родина, даде на света много учени, певци, художници, поети и писатели. Участва и в космическите изследвания с апаратура и изпрати двама българи в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. Нима това трябва да се забравя? Нима трябва всички да се оприличаваме на един от героите на големия български писател Алеко Константинов? Нима трябва да забравяме Борис Христов, Райна Кабаиванска,Николай Гяуров, които прославиха България с орфеевите си гласове? Или Трио българка, ансамбъл”Филип Кутев”, които изправят салоните в цял свят на крака? Те никога не са забравяли, че са българи и са носели българското в себе си.
Именно за това българинът, който днес тръгва да се европеизира, не трябва да забравя към какво принадлежи. Да не забравя,че България не е само родината на бай Ганю,а и на тези милиони юнаци, които написаха с кръвта си една история, която дори на материализирана Европа би прозвучала сантиментално. Това е родината на много българи, които носят в себе си новото българско участие в съвременна Европа с мисълта си и таланта си. В обединена Европа има място за всички и ние допринасяме за нейния многолик образ с историята си, културата и изкуството.
Има ли какво да ни тревожи? Да! Но ако носим в сърцата си загадъчния образ на нашта Родина, ние можем да преодолеем проблемите и да я запазим за следващите поколения.
Това е Родината, в която за първи път съм казал “мама”, “искам”, “обичам”! Родното място е винаги най-скъпото и най-милото…
Аз не съм избрал това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име – България, обичана и мразена.
Сложих с червено някои запетайки, които бе пропуснал.
Загадъчният образ на нашата родина
Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава,която приема името България.Тя започва да оказва много силно влияние върху развитието на Югоизточна Европа.Драматичните събития,които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да защитава накърнената национална кауза, която се явява най-висша ценност в живота на човека.
Загадъчният образ на нашата родина кара сърцата ни да се изпълват с гордост...и срам. Именно тези различни чувства изграждат мистериозния силует на една държава в преход, която страда от лошите си управници, но която разполага с богати ресурси и история и заслужава да бъде уважавана.
Преминала през войни,победи, падения и възход, България се е запазила през вековете до днес. Днес всичко това е една загадка за мен. Това е един загадъчен образ, който е сътворяван през вековете.
Много войни, мизерия , глад, болести са преживяли българите. Много пъти са поробвани и разделяни деца от родителите им, братя от сестри. Много жертви са дадени за едно едничко право, правото да съществува България.
И днес като обикаляме страната ни, ние можем да открием във всяко нейно кътче историята на нейния народ.Този народ, който е известен със златните си съкровища, открити при разкопки,с шарените черги, съхранили красотата на българската природа, със старите къщи, пазещи българското. Крепостните стени на Царевец, Бабини Видини кули, и край други градове, говорят за величието на България и мястото и на Балканския полуостров. Не можем да отминем Копривщица, Батак, Карлово, Калофер, без да се завърнем във времето на петвековното робство и да си спомним за знайните и незнайни български възрожденци. Паметникът на най-високия връх в Стара планина неуморно прокарват убеждението,че България ще бъде свободна, ако хората се обединят – това, което са доказали предците ни. Това е само малка част, говореща за нашето славно минало.
Нека да погледнем и от друга страна. България, моята родина, даде на света много учени, певци, художници, поети и писатели. Участва и в космическите изследвания с апаратура и изпрати двама българи в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. Нима това трябва да се забравя? Нима трябва всички да се оприличаваме на един от героите на големия български писател Алеко Константинов? Нима трябва да забравяме Борис Христов, Райна Кабаиванска,Николай Гяуров, които прославиха България с орфеевите си гласове? Или Трио българка, ансамбъл”Филип Кутев”, които изправят салоните в цял свят на крака? Те никога не са забравяли, че са българи и са носели българското в себе си.
Именно за това българинът, който днес тръгва да се европеизира, не трябва да забравя към какво принадлежи. Да не забравя,че България не е само родината на бай Ганю,а и на тези милиони юнаци, които написаха с кръвта си една история, която дори на материализирана Европа би прозвучала сантиментално. Това е родината на много българи, които носят в себе си новото българско участие в съвременна Европа с мисълта си и таланта си. В обединена Европа има място за всички и ние допринасяме за нейния многолик образ с историята си, културата и изкуството.
Има ли какво да ни тревожи? Да! Но ако носим в сърцата си загадъчния образ на нашта Родина, ние можем да преодолеем проблемите и да я запазим за следващите поколения.
Това е Родината, в която за първи път съм казал “мама”, “искам”, “обичам”! Родното място е винаги най-скъпото и най-милото…
Аз не съм избрал това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име – България, обичана и мразена.
Сложих с червено някои запетайки, които бе пропуснал.
:-D мерси,иначе как е? бива ли ? 8) :-o
RiseGirl
09-22-2008, 11:11
Много добре се е получило =D>