CoB
09-17-2008, 18:45
~~~Без смисъл~~~
Мразя те.
Обичам те.
Чакам те.
Отивай си.
Чакам, непозната съм
Чакам, виждам те.
Чакам, поглед светъл там блуждае.
Чакам, виждам.
Колко те познавам.
Колко в пълен мрак си.
Колко истината крие се.
Колко искам те.
Виждам красиви криле
облаците да гонят
тъгата да зоват.
Виждам очите ти.
Душата си търсят.
Виждам живота ти.
Далече изгубен.
Виждам красивото.
И тебе те няма.
Виждам...
И ето новата страница.
С новите мисли
и загуби
и лъжи
и надежди напразни.
И белите листове
един по един
се губят в безсмислици
и природата крие се.
И пиша
и мисля, че струва си.
Далече е вярата
а музиката душата изпива ми.
Изпълва с представата
че нищо не струвам.
Глупост след глупост рони се.
И всеки ще каже "Да, струва си".
Черният маркер
така опорочава те.
Душата криви ти.
Голите стонове вика.
О, бял лист хартия !
Колко обичам те !
Да, познаваш ме.
Толкова, колкото аз позволявам.
Що за глупости.
И ето го другият...
Вече разсейваш се.
Смисълът плъзга се.
Плъзга се като плесен полепнала
по дъното на славната лодка.
Тази, с която дириш живота си...
И няма да го намериш...
За да не бъда сама !
Мразя те.
Обичам те.
Чакам те.
Отивай си.
Чакам, непозната съм
Чакам, виждам те.
Чакам, поглед светъл там блуждае.
Чакам, виждам.
Колко те познавам.
Колко в пълен мрак си.
Колко истината крие се.
Колко искам те.
Виждам красиви криле
облаците да гонят
тъгата да зоват.
Виждам очите ти.
Душата си търсят.
Виждам живота ти.
Далече изгубен.
Виждам красивото.
И тебе те няма.
Виждам...
И ето новата страница.
С новите мисли
и загуби
и лъжи
и надежди напразни.
И белите листове
един по един
се губят в безсмислици
и природата крие се.
И пиша
и мисля, че струва си.
Далече е вярата
а музиката душата изпива ми.
Изпълва с представата
че нищо не струвам.
Глупост след глупост рони се.
И всеки ще каже "Да, струва си".
Черният маркер
така опорочава те.
Душата криви ти.
Голите стонове вика.
О, бял лист хартия !
Колко обичам те !
Да, познаваш ме.
Толкова, колкото аз позволявам.
Що за глупости.
И ето го другият...
Вече разсейваш се.
Смисълът плъзга се.
Плъзга се като плесен полепнала
по дъното на славната лодка.
Тази, с която дириш живота си...
И няма да го намериш...
За да не бъда сама !